Раждане

Родих сина ми малко над 4кг без упойка на системи да предизвикат раждането(не знаех, че така било най-болезнено). Сега ми предстои пак радост, та много ме вълнува темата и се чудя и аз как да постъпя. Тази упойка не мога да схвана в кой момент точно ми помага? После като ме пусне и как ще свикна с чувството, че не мога да си седна на д-то. Не знам. Други ми викат секцио...

Упойката ти премахва усещането за болка, т.е. не усещаш контракциите и доктора те индикира какво да правиш. Не е задължително да не можеш да си седнеш на д*то.

+1

Отидох с положителна нагласа и въпреки че се наложи да предизвикат раждането с окситоцин, всичко мина отлично. Не съм искала упойка, исках да усещам какво се случва. Когато ме болеше най-много си казвах, че така трябва и че колкото повече боли, толкова по-близо е моментът да прегърна детето си. И други мисли ми минаваха през главата - как догодина по това време ще ядем торта.
Както са казали и преди мен - всичко е много субективно, затова има (и винаги ще има) различни мнения по въпроса. Пожелавам ти леко раждане и здраво бебе!

Както и други момичета са писали преди мен - важна е нагласата. Моята нагласа беше за нормално раждане и такова и беше за щастие. Никак не е страшно, в крайна сметка човешкият род така е проектиран да ражда. Часове по-късно можеш спокойно да си на крака. И аз препоръчвам упойка, това подпомага голяма част от неприятната болка да я няма, поне за голяма част от времето. А аз си усещах контракциите, така че проблеми нямаше.

При всеки е различно. Аз родих нормално, но толкова се измъчих, че ако имаме второ детенце мисля, че ще избера секциото (от което много ме е страх). Когато постъпих да раждам бях с положителна нагласа, бях решила да е без упойка, но след повече от 20 часа контракции и мнооого бавно развиващо е разкритие вече се чудех на кой свят съм. Бебето така и не слизаше, а контракциите бяха зверски на често. Накрая се наложи да извадят малкия с вакуум и форцепс. Оказа се, че крачето му е било увито с пъпната връв и затова не е слизал надолу. За шевовете после няма да говоря. А когато му видях хематомчето на главичката... И той се измъчи и аз. Слава Богу бързо се възстанови и е здраво, прекрасно момченце. Е, кажете ми как да избера пак нормално раждане?! Имам се за кораво момиче, но ако някой още веднъж ми каже, че контракциите приличат на по-силни менструлани болки, ще го шибна с нещо!
За справка: момичето на съседното легло роди за 30 мин.

tarantula87
И моето раждане беше дълго - цели 16 часа въпреки че още някъде на 5-6 часа след постъпването ми ме включиха на окситоцин. Освен че разкритието въпреки това действаше много бавно, накрая малката много трудно слизаше в малкия таз и почнаха да ме подготвят психически, че ако продължава така, за бебето е по-добре секцио, тъй като може да започнат да се губят тоновете. Но в крайна сметка родих нормално. И да, много болеше въпреки упойката, тя спря да действа от един момент нататък и си беше мъка.
Раждане с раждане не си приличат, може следващото да е по-леко. Вероятността от заплитане е голяма, и при мен имаше даже двойно около врата още в 8ми месец, но преди раждането се беше отмотала, като родих, май беше само единично около врата. Но пак не е задължително да се случи отново и по същия начин. Така че имаш време да размислиш - живот и здраве до следващото и до момента на раждането.

Аз бях положително настроена,но доктора ,които застъпи на смяна беше ужасен.
Първо,че ми включиха система,а сега си давам сметка ,че без нея сигурно не е толкова болезнено всичко.
Второ,като поисках упойка,акушерката каза че съм щяла да мина и без и не ми сложиха.
Трето и най-гадното за мен в случая беше, че доктора реши да прави показно на студентите,как може майката да избегне по-бързо болките от 8 до 10 см. разкритие,като реши да го направи механично с ръка... Просто нямам думи... и от всички ,които бяха в стаята,явно това им се стори нормална практика.
Естествено самото раждане си беше с натискането по корема, да станело по-лесно...

С 2 думи отношението беше ужасно, имаше само 1-2 акушерки,които се държаха нормално.
И за капак след 12 дни някъде получих кръвоизлив, почнах ходене по болници , 2 пъти се връщах в тази, в която раждах с мнението на моя следящ бременността лекар,че има останала плацента. Било нормално, глупости били това дъра бъра. Накрая , човека толкова се ядоса,че искаше да говори с завеждащата отделението ,та в крайна сметка ми обърнаха по-сериозно внимание и се оказа ,че наистина е останала плацента.

Ако имам щастието да раждам пак, няма да е в тази болница.
А да забравих и да кажа - отношението към бебенцата беше ужасно , като ги сваляха с асансьора блъскаха количките една в друга и ги пускаха да си " вървят " по коридора   Два дни, не смениха крушката ,която беше изгоряла в банята...    

Иначе отидох с положителна нагласа, но такива са абсолютно достатъчни да ти прецакат цялото раждане. Останах с усещането ,че съм някаква крава или нещо такова.

От малка това ми е най-големия страх, след този от смъртта  
Винаги съм знаела, че ще раждам секцио и точка.
Но сега ,след като вече съм наистина бременна, се замислям за много неща.
Знам, че психиката ми няма да издържи нормално раждане, много съм страхлива и тревожна, притеснителна, ще ми е много трудно, живот и здраве.
Обаче пък сега свекъра като каза, че с упойката в кръста можело да ме осакътят да цял живот и така се наплаших, че не знам.
Всеки различно казва.

Аз имам едно раждане със секцио. Възстанових се бързо, но макар, че не съм преживявала естествено, мога да кажа, че секциото някак не е същото... Все едно не раждаш, седиш си там в реанимация и се чудиш верно ли имаш бебе   Тази раздяла вреди на връзката с бебето, на кърменето..не е добър старт, макар, че много жени с правилната информация се справят.
За второто раждане искам да е естествено, от сега знам, че нагласата е най-важна, както и горе са написали.
Тялото има перфектни механизми за справяне с болката, с контракциите...всичко е една система, която майката трябва да следва и да има информация кога какво да прави. Всяка намеса(макар, че понякога се налага) затруднява тази система и затова раждането може да стане мъчително и непреодолимо. Майката се нуждае от подкрепа, от изчакване, да има човек с нея, на който да има доверие и да отговаря за нейните желания, когато тя не може.
Както и слушане на съвети и истории само от жени с положителен опит, които могат да дадат истински съвет къде да отидеш, какво да правиш...а не само страшни истории за ужасяващи раждания.
Проучете болниците, изберете къде да раждате, ако имате възможност-изберете лекар, който е изключително за естествено раждане, а още по-добре -акушерка. Ако е възможно вземете и таткото.
Посетете курс за техники при раждане, не от тези безплатните с подаръци...там обясняват общи неща и зарибяват за продуктите си.Има курсове, на които обучават акушерки или дули, показват масажи, дишане, как се напъва.Може да си вземете таткото там, ако ще присъства, защото по време на раждането може да не помните, но той ще си спомня и ще ви казва.
Нагласата, подтискането на страха и информираността, смятам, че са начинът раждането да мине добре.

Miss_Bingley
Първо - в никакъв случай не се стряскай на това, което свекърът ти е казал. Това се случва толкова рядко, че можеш да го пренебрегнеш. Тези хора там ежедневно бият такива упойки и си знаят работата. И аз в началото се притеснявах за моята епидурална заради това, но все пак пренебрегнах страха, за да си направя раждането по-леко. Казвам ти го като човек, който също като теб цял живот се е страхувал от нормалното раждане и изобщо от раждането - има къде-къде по-страшни неща, това не е най-приятното изживяване, но сме създадени да се възпроизвеждаме по този начин, тялото ти е напълно подготвено за това, само в ума си трябва да го повярваш. Просто намери лекар или болница, на които да се довериш. Тези хора ежедневно израждат бебета, дори голямата част от усложненията са им рутина. Разбира се, навсякъде има некадърни лекари, но пак казвам - щом опитът е голям, няма от какво да се притесняваш. Всичко ще мине наред.
И още нещо - ще видиш как психиката ти може да издържи на такова нещо. В такива моменти явно ни е закодирано на жените да се "стягаме" и да ставаме силния пол.

Aз пък винаги съм искала да родя нормално, никога не ме е било страх от болката, поне досега не съм се замисляла за нея. Но като гледам, може и да ми се размине нормалното раждане живот и здраве, понеже съм с близнаци. Честно да ви кажа, страх ме е от упойките, имам една спинална и една пълна и не бяха никак приятно изживяване, не толкова самите манипулации, които претърпях, колкото това как се чувстваш след упойка. Но всеки организъм ги понася различно.
Miss_Bingley, наистина не го слушай, не съм чула за някой осакатен след такава упойка.

Три деца съм родила с естествено раждане - просто наистина нагласата е важна, още първия път си повтарях, че не съм първата, не съм и последната. Е, боли, но е търпимо и се забравя. Редно е да отбележа, че и трите пъти родих без упойка и само първия път имах ужасно много шевове, защото тоновете на бебето не бяха добри и лекарят "побърза" да го изроди, втория път бях с 2-3 шева, а третия път - без нито един. В болницата още има персонал, който ме помни като жената, която и гък не казва докато ражда 

  Нормалното раждане за това се нарича нормално, а не "страшно раждане" . Запиши се на йога , усвои техниките за дишане и релаксации и ще получиш едно леко и нестресиращо преживяване, от опит.  Секциото ми се струва доста по-притеснително. Разрязват се органите,боли много, едва си вдигаш бебето, след години се получават сраствания и други екстри, редно е да се прави само по необходимост.

Аз също не усещах напъните, но това по принцип не пречи да напъваш (когато ти кажат, разбира се). При мен бяха прекалили с дозата и 2 часа след раждането не можех да си движа краката, но родих с няколко напъна.

Това е най-естественото нещо, няма нищо страшно.Абсолютно против съм всякакви упойки и окситоцин.За съжаление за второто  в България май е задължително  .Наистина нагласа та е важна, но и екипът.Аз се чувствах супер докато си бях вкъщи -контракциите ми започнах а в 02.30 отидох в болницата в 10ч, ако знаех, че има още време щях да изчакам вкъщи.Отношението на акушерките беше много зле, все ми говореха, че щяло да се стигне до операция ,нямала съм късмет в този ден(а всичко при мен си беше като по учебник, постъпих с 6см разкритие), защото 1час се мъчеха да ми вземат кръв(за това вината била в мен  ).Родих нормално въпреки приказките, че няма да се получи ,защото и синът ми беше едър 3750, аз съм 50кг 
Не се тревожи от разни приказки, вярвай ,че ти предстои най-щастливият ден 
Пс- аз също нямах напъни, защото явно не им се чакаше на акушерките, съгласна съм ,че се усложнява раждането, защото я няма естествената" помощ" на организма