Раждане

Е, има много държави все пак.В едни изписват веднага, в други след 3 дни.На мен са ми споделяли познати, че не са се чувствали много добре, но въпреки това са ги изписали. Но и да киснеш 5 дни в болницата не е много приятно.

За Турция съм сигурна,че не е било по собствено желание,даже бебето трябваше да стои след това няколко дни в болница, за другите две не съм на 100 % сигурна,но мисля,че не е било по желание.За Германия нямам наблюдения.Ти си 1 човек,от който чувам,че можело и да не те изписват веднага,явно че има изключения-но масово е така.

Това за екипа ми е супер странно. То разбирам да избера, ама ако познавам или ми е препоръчан от близки конкретен лекар. Моята гениколожка като не води раждания, как точно ще я избера.? Ходя си при нея на частно и ще се запиша при този, който ми препоръча, нейн колега.

Великите специалисти и апаратура са от миналият век..... ремонтираха част от отделението, но няма да могат да им ремонтират отношението към бъдещите майки.
Аз избрах болницата си по лични наблюдения - ходих на отворени врати на няколко места и си направих списък с приоритети - например: отношение и ангажираност на лекар и екипа му, апаратура, специалисти - неонатолози, кардиолог /имах притеснения/, обстановка, отношение и т.н. Инфото ми е от преди 4 г - в майчин дом например имат нови кувиози, но читавите им неонатолозите са напуснали - тоест има апаратура - няма специалист, но като видях отношение и обстановка - се отказах на секундата. Малко след мен, в майчин дом ражда моя близка - с избор на екип и т.н. ами разказа, че като не са хората от екипа на работа останалите не я поглеждали - тоест имат си разделение и коментари от сорта " да дойде да те обслужат тия на които си платила"
Успех 

така е Диони, парва си 
много се чудя за майчин дом, но вече се записах там за часове и не знам притеснявам се да не сгреша
моята кума ражда там, доволна е от повечето неща, акушерките били груби и е мизерия, това е лошото там 

За груби не знам, по-скоро бих ги определила като безотговорни. Поне в Патологията.

Замисли се дали това го приемаш за нормално - мизерията увеличава шанса от вътреболнични инфекции /никой не е застрахован , но пък зорлем да се завре човек в тях ...../ лошото отношение в този период когато си безкрайно чувствителна нанася сериозни щети. Пиша го от личен опит. Първото си дете раждах в Шейново  - няма да коментирам как са се държали, какви приказки, какво отношение към мен и към бебето. Тогава си казах никога повече ... под никакъв предлог повече няма да раждам. Минаха години и нищо не съм забравила от престоят ми в болницата и от раждането - по негативен спомен не съм имала в живота си. Второто дете родих в Токуда - всичко беше точно обратното, чак ми ставаше неудобно на моменти от вниманието, бях планирано секцио, но влязох по спешност и попаднах в ръцете на дежурен лекар/докато дойде моят лекар/, хората действаха изключително бързо, адекватно, за 5 минути анестезиолог, неонатолози и кардиолог бяха строени при мен посред нощ - усмихнати с готово затоплено бебешко легло и ме питаха каква музика искам да слушам, шегуваха се ....... и т.н. Няма да коментирам отношение към бебето, към близките, към мен, удобствата който предоставят. За изследванията на бебето дойде педиатър да ми обяснява какво що, всеки ден ме викаха да видя как правят тоалет и къпане, докато неонатолог ми обяснява какво и как се прави /въпреки че ми е второ дете и се предполага че трябва да знам какво да правя/. Бебето може да е при теб, може и да е в бебешката стая - по твой избор. Може да ти докарат сестрите детето, а не ти да се влачиш като ранено куче до другият край на коридора за да си "видиш" бебето през стъклото. Но това са неща които сам човек избира. Когато реших да раждам в Токуда и попитах какво да нося за раждането , отговора на лекаря беше - фотоапарат, телефон и зарядно - фотоапарт ще ти трябва за да снимаш бебето защото само тогава ще е на 1 ден /2 дни и т.н./, телефон - за да се похвалиш на всички.
Аз смятам, че сега сме във времена където едва ли ще родиш повече от 3 пъти в живота си, ами направи ги тия 1 -2 -3 пъти - незабравими в положителният смисъл, нека всичко да е ОК в болницата който избираш, да си спокойна с лекаря си и т.н.
Успех  

И според мен е важна положителната нагласа.
Постъпих в болницата два часа след началото на контракциите - около 3 часа през нощта, с обилно течащи води, силни контракции, никакво разкритие и голяма усмивка. Всички в отделението бяха учудени от доброто ми настроение. А как да не се радвам?! Все пак скоро щях да гушна най-скъпото нещо в живота си!
Няма да лъжа, поизмъчиха ме контракциите, но бяха поносими до момента, в който ми включиха система с окситоцин.  
Влязох в родилна зала около 19-19:30 часа, мериха тонове, взеха ми кръв, сложиха ми система, дойдоха избраният от мен лекар и съпругът ми. И в 20:30 часа се роди най-прекрасното синеоко човече!  
Не бих казала, че съм противник на секциото, защото понякога наистина се налага по медицински причини. Но не бих избрала да ме оперират, ако имам възможност да реша.

Ирайн,

 adoration_ и едното и другото си имат плюсове и минуси. При мен така се стекоха нещата, че опитах и от двете. При мен секциото нямаше последствия, докато нормалното раждане имаше .... , но всичко е до организъм, бебе .....

Положителната нагласа при мен хич не помогна. Най-големият ми ужас - да родя нормално. Накрая умирах от страх да не тръгна да раждам преди датата за секцио

Аз родих секцио след 13 часа контракции, та горе долу видях и от двете. След 4 см разкритие ми сложиха епидурална упойка, която доста претъпява болката. На 7 см разкритие исках да ми спрат упойката, защото не усещах контракциите и мислех, че за това не раждам. Ем, боли си  В крайна сметка родих секцио - чиста работа. 
Прибрах се само с добри спомени и емоции и от раждането и от престоя в болницата. Бях в частна клиника ест. Едва ли в държавна щеше да е така и щях да напиша тези неща 

Не е масово поне в Германия, най-малкото изследването U2, което се прави 48 часа след раждането обикновено се прави в болницата.

Друго е ако не раждаш в болница, а в Geburtshaus, тогава час след раждането те пращат по живо по здраво.

Сега питах познати от Белгия и Париж - също няколко дни са стояли.

Моята логика е такава:

Нормално раждане, без усложнения, може спокойно да се проведе и вкъщи. Въпросът е обаче, че никога нямаш гаранция, че няма да има усложнения. Аз отивам в болницата да раждам не за да стоя на хотел 3 или 4 нощи, а за да имам гаранция, че ако нещо се обърка, до мен ще има специалисти и апаратура да реагират веднага. Съответно са ми важни не условията на хотелската част, а наличието на специалисти и апаратура.

Две нормални раждания имам - първото продължително и болезнено, второто - болезнено, но кратко. Без епидурална. След първото се чудех как хората имат по няколко деца, след второто бях готова почти веднага да родя и още едно. Първият път избрах Шейново, поради описаната горе логика. Също по тази логика избрах лекар от Шейново да ми следи бременността. В самото Шейново платих за избор на екип и ВИП стая и никой не ме е навиквал, а битовите условия бяха съвсем приемливи. Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане  , минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия...  

Нямам опит със секцио, но наскоро претърпях коремна операция, подобна на секциото, заради недиагностицирана извънматочна бременност. Възстановяването след това беше толкова тежко, че не си представям насила да се подложа на такова нещо. С нормалното раждане си гушвах бебето веднага след раждането, два часа по-късно вече ставах и го разнасях. След коремната операция едва си държах чашата с вода, не си представям да бих могла и за бебе да се грижа...

Но всичко е въпрос на нагласа, напълно съм съгласна. За едни е страшно нормалното раждане, за други - като мен - е страшно секционо

Аз съм имала две упойки в кръста, както ги наричаш, и освен главоболие след това, други проблеми не съм имала. Мисля, че упойката, за която говориш, се нарича спинална. Неприятно е поставянето, аз не бих си го причинила, освен ако не се налага, както в случая стана с мен.

Ако ти е първо раждане сигурно ще е доста болезнено и по-дълго. При второто много често всичко е по-бързо и по-лесно. Първото може би е по-добре да си с упойка.

Първото ми раждане беше с епидурална упойка. След като я сложиха всякаква болка изчезна, но целият процес на раждането се забави толкова много, не усещах напъните (които продължиха 4 часа) и почти се стигна до секцио. Възстановяването беше около 1 ден, като първите 6-7 часа не можех да стана от леглото.

Второто раждане стана толкова бързо, нямаше време за упойка и родих нормално. Та при второто раждане болката от контракциите беше поносима, най-зле беше последния половин час, но като цяло много по-лека от първото раждане. Бебето излезе за 5 минути с 3 напъна. Буквално 1 час след раждането станах от леглото и се раздвижих, възстанових се много по-бързо и усещах болки единствено в кръста и никъде другаде.

Да родя без упойка не беше моят избор, но така се стекоха нещата. Осъзнах, че наистина това е най-доброто за тялото и природата си знае работата. С две думи второ раждане без упойка и възстановяването след него - по-бързо и по-лесно!