Не е страшно ако си подготвена и знаеш как да дишаш.
- Публикувана: 23 авг. 2016, 22:12 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2022, 07:20 ч.
Раждане
И чужбина е много обширно понятие, всяка държава, че и болница си е сама за себе си.
Под "една друга държава" той май имаше предвид конкретна такава, не го разпитах. И в Норвегия изписват на следващия ден.
Родила съм 3 деца естествено и без упойка. Първият път ме болеше много, но отчитам, че преди 15 години жената не беше активна страна при раждането, лежах вързана да ми слушат тоновете, не можех да мръдна да облекча болките от смяна на позата или да подпомогна разкритието.
Същото се случи и при моето раждане. Как за 15 години тези идиоти не са променили нищо?
Точно по тази причина болките след секциото ми се сториха леки. Ще си повторя съвета към авторката на темата- да провери как протича раждането и ако разбере, че трябва през цялото време да лежи със включена система окситоцин, да бяга далеч от тази болница. 
Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане 
, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия... 
, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия...
Мненията вариарат в двете крайности на спектъра, просто изживяването на всяка жена е различно и при нормално, и при секцио, зависи от много фактори, не на последно от които кадърността на израждащия/опериращия екип...аз бях и все още за СЕБЕ СИ съм твърдо за нормално раждане (но не бих налагала мнението си на когото и да е), ако няма причина за друго, макар че опитът ми въобще не е положителен 
Бях с избор на екип в русенското АГ, контракциите ми почнаха в 6 сутринта, приеха ме към 13 (изобщо не бързах да ходя към болницата, а и водите ми не бяха изтекли), няколко часа чакаха да се появи моята "избранница", като в това време пълен игнор, вързана със системи и легнала ме оставиха, като разбира се веднага ми биха конски дози окситоцин, които превърнаха болката в ада на земята. Сериозно, толкова гадно нещо не съм си представяла, че може да съществува. За протокола, бях без упойка, бях решила нещата да се случват максимално естествено, не че някой ме е и питал дали искам..Към 17 часа се показа и моята избранница да ме нахока, че раждам на термин, а не две седмици по-рано, когато била по-мека главата на бебето и то щяло да мине по-лесно през тясното ми тазче(а иначе на прегледите преди това, за които и плащах щедро, беше много положително настроена за нормалното ми раждане, на думи), след което изчезна нанякъде, към 18.30 болката стана вече нетърпима, още бях в предродилна, а усещах, че няма никакъв напредък, но никой не ми обърна никакво внимание, в смисъл на някаква помощ и помолих, да повикат избранницата ми, която дойде, бръкна и каза, че главата на бебето ми се била заклещила в таза...и така, спешно секцио, след което два дни не можех да стана, чувствах се като разпорена риба, въобще много по-гадно, отколкото си мислех, че е, щом хора го избират доброволно. Не знам дали нечовешките болки докато се мъчех с нормално или нечовешките болки със секцио после бяха по-гадни. Но това не значи, че ще заклеймя който и да е начин на раждане, сигурна съм, че има прекрасни и безболезнени нормални раждания, както и секцио, особено ако е планирано - зависи от много неща и кадърността на израждащите, размерите на плода, подготовката на майката, кое раждане й е и т.н. Като избираш болница, гледай да има опция бебето да е постоянно при теб - радвам се, че случаят в русенското аг беше такъв, така че след няколкодневни борби се преборих да си кърмя бебето и така вече 7 месеца дотук. Но ако бяхме на гледане от далеч или даване на 3 часа, не съм сигурна, че щяхме да успеем. Да не говорим за психологическата страна на въпроса да те държат отделена от бебето ти и него от теб дни наред.
Бях с избор на екип в русенското АГ, контракциите ми почнаха в 6 сутринта, приеха ме към 13 (изобщо не бързах да ходя към болницата, а и водите ми не бяха изтекли), няколко часа чакаха да се появи моята "избранница", като в това време пълен игнор, вързана със системи и легнала ме оставиха, като разбира се веднага ми биха конски дози окситоцин, които превърнаха болката в ада на земята. Сериозно, толкова гадно нещо не съм си представяла, че може да съществува. За протокола, бях без упойка, бях решила нещата да се случват максимално естествено, не че някой ме е и питал дали искам..Към 17 часа се показа и моята избранница да ме нахока, че раждам на термин, а не две седмици по-рано, когато била по-мека главата на бебето и то щяло да мине по-лесно през тясното ми тазче(а иначе на прегледите преди това, за които и плащах щедро, беше много положително настроена за нормалното ми раждане, на думи), след което изчезна нанякъде, към 18.30 болката стана вече нетърпима, още бях в предродилна, а усещах, че няма никакъв напредък, но никой не ми обърна никакво внимание, в смисъл на някаква помощ и помолих, да повикат избранницата ми, която дойде, бръкна и каза, че главата на бебето ми се била заклещила в таза...и така, спешно секцио, след което два дни не можех да стана, чувствах се като разпорена риба, въобще много по-гадно, отколкото си мислех, че е, щом хора го избират доброволно. Не знам дали нечовешките болки докато се мъчех с нормално или нечовешките болки със секцио после бяха по-гадни. Но това не значи, че ще заклеймя който и да е начин на раждане, сигурна съм, че има прекрасни и безболезнени нормални раждания, както и секцио, особено ако е планирано - зависи от много неща и кадърността на израждащите, размерите на плода, подготовката на майката, кое раждане й е и т.н. Като избираш болница, гледай да има опция бебето да е постоянно при теб - радвам се, че случаят в русенското аг беше такъв, така че след няколкодневни борби се преборих да си кърмя бебето и така вече 7 месеца дотук. Но ако бяхме на гледане от далеч или даване на 3 часа, не съм сигурна, че щяхме да успеем. Да не говорим за психологическата страна на въпроса да те държат отделена от бебето ти и него от теб дни наред. Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане , минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия...
, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия... Болницата е Вита. Иначе съм чувала много добри отзиви от раждащите секцио там.Но това са личните ми впечатления. Аз запомних едни суетящи се сестри и акушерки и една докторка (моята закъсня), която ми се караше да не крещя, защото там работели други хора. Вбесих се, честно. Не е моя вината, че магарето им е в коридора и се виковете се чуват на целия етаж, но аз в крайна сметка съм си платила 2000 лева не за да им пазя тишина да работят на спокойствие...
Болницата е Вита. Иначе съм чувала много добри отзиви от раждащите секцио там. Аз запомних едни суетящи се сестри и акушерки и една докторка (моята закъсня), която ми се караше да не крещя, защото там работели други хора. Вбесих се, честно. Не е моя вината, че магарето им е в коридора и се виковете се чуват на целия етаж, но аз в крайна сметка съм си платила 2000 лева не за да им пазя тишина да работят на спокойствие...
И аз много искам да родя нормално, въпреки че бебето върви огромно и тепърва трябва да тествам ретината, но си признавам, че си ме е страх и от двата вида раждане.
Ехи за да избегнеш главоболието след каквато и да е упойка трябват много течности
Miss_Bingley както спиналната упойка може да те "осакати" така и нормалното раждане може да те осакати и да нанесе поражения
Lulu25 аз също раждах в шейново първият път - еми не само че няма да стъпя в тази болница, ами и толкова години я заобикалям отдалече. Персонала само се чудеше как да прехвърли топката в другата смяна. Спомням си само две стажантки на които им дожаля за мен и стояха с мен в предродилна- Лекар не искаше да ме погледне защото не бях платила на никого, а тогава нямаше избор на екип и пари се даваха под масата, а аз не се и бях ориентирала още за раждане, но влязох по спешност - не беше по нощите, а през деня, но отношението беше под всякаква критика. За капак на всичко по средата на самото раждане лекаря каза че бебето ми е без тонове и така ме разпраха, че после не можех да ходя и да си седна на д - то повече от месец. В сравнение с това на втората седмица след секциото тичах по стълбите между първият и вторият етаж с бебето на ръце. Станах на вторият ден след секциото, първият ден само си изправях облегалката на леглото. Така, че дори една и за една и съща болница - различни мнения. А относно Вита - проучвах я и още на първият етап ми отпадна от списъка - сега не помня защо точно, но я отсвирих много бързо
Miss_Bingley както спиналната упойка може да те "осакати" така и нормалното раждане може да те осакати и да нанесе поражения
Lulu25 аз също раждах в шейново първият път - еми не само че няма да стъпя в тази болница, ами и толкова години я заобикалям отдалече. Персонала само се чудеше как да прехвърли топката в другата смяна. Спомням си само две стажантки на които им дожаля за мен и стояха с мен в предродилна- Лекар не искаше да ме погледне защото не бях платила на никого, а тогава нямаше избор на екип и пари се даваха под масата, а аз не се и бях ориентирала още за раждане, но влязох по спешност - не беше по нощите, а през деня, но отношението беше под всякаква критика. За капак на всичко по средата на самото раждане лекаря каза че бебето ми е без тонове и така ме разпраха, че после не можех да ходя и да си седна на д - то повече от месец. В сравнение с това на втората седмица след секциото тичах по стълбите между първият и вторият етаж с бебето на ръце. Станах на вторият ден след секциото, първият ден само си изправях облегалката на леглото. Така, че дори една и за една и съща болница - различни мнения. А относно Вита - проучвах я и още на първият етап ми отпадна от списъка - сега не помня защо точно, но я отсвирих много бързо
Аз се чудя защо не сте отказали системите с окситоцин?Аз писах по-напред,че изобщо не ме боля,но категорично отказах системи и каквито и да е инджекции.Всяка жена има право да откаже,никой не може да ти сложи нещо,което ти отказваш.Нямаше друга жена,която да отказа,всички искаха да родят по-бързо,аз пък казах,че ще почакам.
Мария, аз си бях за секцио и изобщо не трябваше да ме мъчат така. Бях с намалени и направо кални околоплодни води заради 6 дневното преносване. Шийката не беше скъсена и омекнала. Все едно щях да раждам след месец. Системата с окситоцин беше последният опит на лекарите да родя по естествен път, защото в болницата, в която раждах, прилагат секцио само в много краен случай. Не им отказах, защото ми бяха казали, че ще съм на системите само до обед и след това ако няма напредък ще ме оперират. Казах им направо да ме срежат, но те отказаха.
И двата пъти нормално.
Първият с окситокцин защото ми бяха изтекли водите наполовина а нямах никаква родилна дейност повече от 24 часа. Включиха ми го към 8:00 и ми казаха че ако ми подейства ще родя къде 17-18:00.Нищо подобно , оказа се че съм от малкото щастливци на които той действа правилно. 11:40 бях родила преди всички определени от деня. Но това лекарство по добре да се избягва ако има възможност. Всичко мина в такива бързи темпове и вероятно затова толкова засилено болезнено , че не ми се иска да си спомням.
Затова с второто го карах полека. Първата контракции в 6 сутринта от там всеки час до 13 часа. В 13 се позачестиха. В 15 влязох да се къпя докато мъжът ми като тигър обикаляше пред банята и ме хокаше да побързам защото контракциите бяха на около 10-12 минути. В 16:00 бяхме в болницата , попълваха документи около 15 минути. Там вече имах контракции на 6-7 минути но факта че стоях на крака си беше показателен. Прегледа показа че няма смисъл да ми слагат нещо защото разкритието е кат за раждане. Дори не бях пила бусколизин или нещо друго. Направо в родилното м вкараха и в 17:20 родих. Е да наложи се малко щеВ и кройка маминия сладък се оказа неподозиран гигант.
Обаче всичко е много индивидуално и аз си давам отчет че търпя на болка.м оже и затова да ми се е сторило съвсем поносимо.
Първият с окситокцин защото ми бяха изтекли водите наполовина а нямах никаква родилна дейност повече от 24 часа. Включиха ми го към 8:00 и ми казаха че ако ми подейства ще родя къде 17-18:00.Нищо подобно , оказа се че съм от малкото щастливци на които той действа правилно. 11:40 бях родила преди всички определени от деня. Но това лекарство по добре да се избягва ако има възможност. Всичко мина в такива бързи темпове и вероятно затова толкова засилено болезнено , че не ми се иска да си спомням.
Затова с второто го карах полека. Първата контракции в 6 сутринта от там всеки час до 13 часа. В 13 се позачестиха. В 15 влязох да се къпя докато мъжът ми като тигър обикаляше пред банята и ме хокаше да побързам защото контракциите бяха на около 10-12 минути. В 16:00 бяхме в болницата , попълваха документи около 15 минути. Там вече имах контракции на 6-7 минути но факта че стоях на крака си беше показателен. Прегледа показа че няма смисъл да ми слагат нещо защото разкритието е кат за раждане. Дори не бях пила бусколизин или нещо друго. Направо в родилното м вкараха и в 17:20 родих. Е да наложи се малко щеВ и кройка маминия сладък се оказа неподозиран гигант.
Обаче всичко е много индивидуално и аз си давам отчет че търпя на болка.м оже и затова да ми се е сторило съвсем поносимо.
Да, важно е наистина кой каква болка може да изтърпи.
Вярно е и обаче, че всичките ми приятелки, които сами избраха сикциото, са си много доволни, тези, на които се наложи по мед.предписание - казват че боли след това и трудно се възстановяват, а имам и такава приятелка, която първия път роди естествено, втория път се наложи секцио - тя казва че ако може да избира никога няма да избере секцио. Каквото и да си говорим, това си е операция.
Вярно е и обаче, че всичките ми приятелки, които сами избраха сикциото, са си много доволни, тези, на които се наложи по мед.предписание - казват че боли след това и трудно се възстановяват, а имам и такава приятелка, която първия път роди естествено, втория път се наложи секцио - тя казва че ако може да избира никога няма да избере секцио. Каквото и да си говорим, това си е операция.