Публикувана: 23 авг. 2016, 22:12 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2022, 07:20 ч.

Раждане

36 459
177
1

# 135 27 авг. 2016, 21:21 ч.

Мнения: 462

Като стана дума за това, при условие, че при първо раждане имам епизотомия, задължителна ли е и при второ ? И ако не се направи има ли шанс да се разкъса на мястото, където е била старата?

По темата, раждах 16 часа (оказа се, че според лекаря имам т.нар. "ленива матка", контракциите са добри, но са прекалено кратки), болеше ме, но никога не бих избрала секцио. Чувството на излизането на бебето и облекчението на цялото тяло е несравнимо. Също така да си в кондиция и да си чуеш бебето, да го гушнеш, да го огледаш - няма такова преживяване. Болката се търпи и още преди да тръгна за болницата си дадох сметка, че от едната ми ти болка не се умира, мислех само, че всяка контракция означава, че моментът наближава.
Раждах в държавна болница, избрах тази в гр. Левски пред В.Търново, Горна Оряховица и великите специалисти в Плевен. Получих прекрасно отношение, внимание, помощ, бебето си беше през цялото време с мен. Не платих нито стотинка. Смятам, че да родиш, което е най-естественото нещо на земята, не означава непременно да се превръщаш в ходеща дебитна карта и спонсор на лекарите.
Леко раждане желая!

# 136 27 авг. 2016, 21:39 ч.

Варна
Мнения: 1 366

Боли си ,и тва е!
Двете си деца ги родих нормално.С първото раждане не разбрах какво точно се случва ,и като чели мина по леко.Ноооооо с второто видях" кон боб яде ли"....
Ако ще раждам трети път искам да ми вливат сайдер не окситоцин....

# 137 27 авг. 2016, 21:42 ч.

Мнения: 1 427

Вече и по време на секцио може да не си "приспан" и да си видиш бебчето.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
А относно епизотомията-ами мен доста ме шиха, защото го вадиха с вакум, та после 2 месеца не можех да си седна на з@дник@ нормално.
Но после със luvbed

няма проблем.
Иначе първите 3 дни дни ходех сгъната на две като бабичка, отделно имах чувството, че са ме ритали с войнишки кубинки отзад, докато тия със секциото в стаята си бяха ок, не съм чула някоя да се оплаче, че и е зле.
Докато аз и още една естествено не можахме да спим от болки.
И като се молихме на сестрите за нещо болкоуспокояващо-връчиха ни парацетамол Shocked

После разбрах, че имало свещички... ooooh!

# 138 28 авг. 2016, 09:20 ч.

Мнения: 1 339

Има много изписано по темата, но с две думи - раждането е както дойде. Примери всякакви - бързо и безпроблемно, бавно и безпроблемно, трудно и с проблеми, въобще проблемно или направо невъзможно. Ако родилния процес започне от само себе си и всичко си върви както трябва: разкритие, контракции, бебе и на теб ти остава само да напъваш е най-добрия вариант. Но, ако съществува някакъв риск за теб или за бебето е препоръчително да се избере секцио.
Така че всичко зависи от конкретния случай.

Леко раждане от мен!

# 139 28 авг. 2016, 09:48 ч.

София
Мнения: 8 701

Цитат на: Lucky Happyness в сб, 27 авг 2016, 21:42

Вече и по време на секцио може да не си "приспан" и да си видиш бебчето.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.

Да, виждаш бебето...и до там.А идеята е не само да го видиш, а първите часове да е в теб, да лежи върху гърдите ти и да се задействат всички хормони и инстинкти. На английски се нарича bonding този "първи контакт", майката и бебето започват своята връзка и се "привързват", за което двата организма си имат механизми.
При секцио се практикува в някои държави, но в България не със сигурност. Докато при естественото имаш голям шанс да ти го оставят.

# 140 28 авг. 2016, 13:17 ч.

Мнения: 13 924

И при двете нормални раждания имах епизотомия. Първия път защото щерката се беше увила в пъпната връв три пъти и главата й излизаше и се прибираше на всеки напън , а тоновете почнаха да глъхнат. При раждането на синът ми доктора прояви повече настойчивост но след 20 минути напъни главата така и не се показа. Оказа се обиколката е с два см над нормата и освен това детето е вървяло не с фонтанелата а с едното рогче и от блъскане имаше подкожен хематом. Като го извадиха доктора само изохка - защо не казахте че е толкова голям. Еми аз откъде да знам , нали уж те му мериха бедрото а той бил дълъг и затова лежел за килограми. Както го чаках 3,200 той се роди 4,5 кг.
Аз на почти 40 с епизотомия родила такова бебе след два часа бягах и разнасят на момичета от стаята бебетата им. Те и двете на 23 години бяха със секцио. Като ги гледах - голяма мъка. А от моята епизотомия нямам някакви оплаквания...

# 141 28 авг. 2016, 21:35 ч.

Мнения: 931

Аз си спомням, че преди да родя първото дете най-много ме беше страх от епизиотомията. А като ми направиха в реалността, изобщо не я усетих - на фона на останалите болки- нито рязането, нито шиенето усетих. Сега даже не мога да се сетя дали втория път са ме рязали Laughing

# 142 28 авг. 2016, 21:51 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Ирайн в нд, 28 авг 2016, 09:48

Цитат на: Lucky Happyness в сб, 27 авг 2016, 21:42

Да, виждаш бебето...и до там.

То и при нормалното е почти същото. Показват и отнасят. Честно казано, точно в тоя момент не ми е било до гушкане на бебе, особено с третото. Просто исках нищо и никой да не ме докосват и да си почина.

Дишането е важно не само на финала- имаш няколко часа засилващи се контракции в предродилна. Има значение дали ще дишаш добре и ще си почиваш между контракциите или ще се паникьосаш още на 3 см. разкритие, ще се стегнеш, ще се опънеш като дъска и ще те боли повече.

Иначе във ВМИ видях, че не всяка първескиня е с епизиотомия. Само ако бебето е наистина голямо, тъканите наистина неподатливи. Раждала съм в 2 болници, за които се носи слава, че никоя не излиза без епизиотомия- 3 раждания и никой нищо не е рязал ей така за спорта.

# 143 28 авг. 2016, 22:01 ч.

Мнения: 3 031

В Токуда раждах и двата пъти. Можех са си гушкам бебето след самото секцио, но аз не исках. След като го почистиха (пак по мое желание), тогава ми го дадоха. Иначе можеше веднага да си го взема.

# 144 28 авг. 2016, 22:13 ч.

Мнения: 1 026

Цитат на: Ирайн в нд, 28 авг 2016, 09:48

Цитат на: Lucky Happyness в сб, 27 авг 2016, 21:42

Аз родих секцио със епидурална упойка. Бях си в съзнания - чух си го и си го видях. После го взеха да го оправят и да оправят и мен съответно. След 1-2 часа пак ми го носиха, но аз бях толкова уморена, че се радвам, че го взеха, защото умирах за сън (не бях спала 48 часа).
Разбирам всичко написано за механизми и връзки, ама и сега да трябва да раждам пак ще реша секцио и едва ли вашата връзка е по-силна от моята и от тези на други майки и бебета. Според мен тази връзка се изгражда години. Ти го хвърли на баби и дядовци като се прибереш (масово така правят) и чакай да имате връзка, ако щеш и 20 часа да си го раждала Peace

Относно раждането - това че аз съм се възстановила толкова лесно от секциото, не значи че при всеки е така. Имам близка, която много трудно се възстанови и до ден днешен го кълне това секцио, но е преносвала (уж) и за това са я срязали. Сестра й роди нормално, но пък се зарече, че второ нормално няма да има. До човек и организъм си е.

# 145 28 авг. 2016, 22:17 ч.

Мнения: 30 802

Има и още нещо: ти може да осъществиш връзка с бебето. Но и зависи какво бебе ти се е паднало: някои са прилепчиви и без теб няма да могат; на други не им пука особено и са по-склонни към независимост. Така че не се напъвайте за връзка- в това уравнение са две страни, които трябва да се харесат взаимно.

# 146 28 авг. 2016, 22:44 ч.

Мнения: 1 026

Цитат на: The Siren of Titan в нд, 28 авг 2016, 22:17

Абсолютно! Peace

# 147 1 септ. 2016, 21:48 ч.

Мнения: 2 721

Не е страшно!! Аз бях доста напрегната и "наплашена" в 9тия месец от предстоящото раждане. Отидох на лекар защото не се чуствах добре, а се оказа че ми е пукнат нехура от горе и изтича по малко. Е спукаха ми го влязох в предродилна , сложиха ми упойката ( епидурална) която също смятах за нещо ужасно страшно , а не беше . Пуснаха ми окситоцин за защото бях само с 2 см разкритие, след 30 мин бях вече с силните контракции които пак не са толкова страшни въпреки че са единственото болезнено нещо от цялото раждане. И след 5 напъна ( 15 минути) се появи бебчо.Имах епизотомия, защото бебо беше по големичък (3 шева) която не болеше , защото се прави на най силната контракция. Точно на секундата мозъка ти изключва за болката !! На другия ден все едно не бях раждала! Самата представа за раждането ни плаши. И аз бях така, влязох в стаята преди да започне всичко и се скъсах от рев защото ме беше страх. А не беше това ужасно нещо за което се бях потготвила . Веднага ми сложила мъника на корема, и ми дадоха да си го гушкам 2 часа докато съм в залата за наблюдение. Това е най прекрасното нещо!! : ))) Така , че мила смело посрещни бебето си, това е женската природа, създадени сме така , че да издържим на тази болка. Няма страшно !! bouquet

Последна редакция: чт, 01 сеп 2016, 21:58 от __Magi

# 148 2 септ. 2016, 02:05 ч.

Мнения: 13 924

То и в промежутъците между контракциите все едно нищо ти няма, аз дори задрмявах че с щерката не бях спала 48 часа. Просто това природата го измислила перфектно...

Цитат на: The Siren of Titan в нд, 28 авг 2016, 22:17

Дъщеря ми след раждането и тя беше уморена като мен милата от цялото преживяване и 9 часа подред отказваше да суче.
Носят ми я за кърмене а тя ме гледа с едни голееееми влажни слепи очи, плюе зърното и дреме... Ми има ще дремя и аз си викам...така се опознавахме първия ден...

# 149 2 септ. 2016, 23:21 ч.

Мнения: 206

Аз преносих 6 дена и родих със секцио по спешност, защото бебето се беше нагълтало с околоплодни води и беше с лоши тонове.
Сега, 9 месеца по-късно, все още съжалявам, че не родих нормално. С операцията всичко е наред, поносима е болката, най-вероятно при нормалното раждане щеше да ме боли повече. Но винаги ще се чудя какво е да родиш естествено, какво е да си гушкаш бебето в първите минути... Бяхме отделени 24 часа, в които никой не казваше какво се случва...

Препоръчани теми

Подготовка за нормално раждане -информация, въпроси, отговори. Тема 2

Падане на тапата

Симптоми за раждане в 9 месец

Не мога да взема решение и става все по зле.

Причина:

Причина: