След родилна депресия - как се справихте?

  • 6 074
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 583
Здравейте! Нз дали темата е за тук, ако не е се извинявам.
Лекар или не, мн време мислех, че следродилната депресия е вид оправдание на майката, или пък лъскаво име на проста умора. Да, ама не. Ето, че сега самата аз съм с такава. И е ужасно.
Вместо да съм най-щастливата на света, че имам прекрасен здрав син, че мъжът до мен ни обожава и ще се женим, че детето ми има баба и дядо, които го боготворят, че получавам помощтс, от която имам нужда... Аз мисля простотии, чувствам вина, избива ме на истерия и рев непрестанно, на моменти ми се иска да не се бях събуждала от упойката, понеже на всички ще им е по добре без мен. Нямам грам апетит, а това се отразява и на кърмата.
Как се справихте с това? Кое ви помагаше? Понеже затъвам все повече и повече, и психически, и физически..ю

# 1
  • Мнения: 30 802
Колко е голямо детето?

Ако е до 3 мес., най-вероятно не си стигнала чак до депресия с усложнения, а си е само baby blues.

Как се справих аз? Имам три деца и вече съм depression artist.

Така, ако детето няма 40 дни, си в пълното право да откажеш всякакви ангажименти, веселби и дори посещения и да лежиш по цял ден. Ама буквално, както едно време са лежали. Забрави да скокнеш, да се стегнеш и да сияеш. Така само си хабиш биологичните резерви.

Супер важно е да оставиш всичко и да забавиш темпото. След това оправяш храненето- уютна и напоителна храна, джинджифилов чай, защо не и чаша вино (в кърмата алкохолът се концентрира в промили, не в проценти, така че няма начин да "напиеш" бебето).

Много, много важно е изобщо да не отговаряш на очакванията да сияеш и да си хепи. В пълното право си да се мусиш, да гледаш сериали, да тролиш форума, да спиш колкото може повече, да изоставиш чистене и готвене. Бих казала- някъде до април-май, когато топлото време ще започне да ти оправя настроението.

Миналата година имах декемврийско бебе и бях се размазала напълно. Само че понеже ми беше трето, въобще не съм се впечатлявала. Знаех, че тялото ми се възстановява.

С първото е по-трудно, защото си свикнала да си здрава и във форма и после изведнъж си в много лошо биологично състояние. Това започва да избива на лоши мисли. Не позволявай да влезеш в тоя порочен кръг. Ти си родилка, на която й се полага по право спокойствие и да не те занимават с глупости. Също така и мляко с какао и канела, по някое кафе, леко четиво, сериал на HBO и други глезотии.

Състоянието на тялото ни определя съзнанието. Хората са кисели, като им се забави обядът с 15 минути- при теб всичко е наопаки, дори стойката ти е крива, без да го усещаш. Нормално е това да се отрази временно на съзнанието- но не е нормално самата ти да задълбочиш състоянието. Просто започни да правиш хубави неща за себе си и се научи да спреш да отговаряш на очакванията как трябва да сияе една майка. Давам ти индулгенция в следващите пет години да се държиш с хората дистанцирано, ако не те кефи, да се грижиш първо за себе си, за да може да се грижиш и за детето. Да, следродилният период трае има-няма пет години, докато си събереш парчетата. Всяко прекалено усилие и опит за перфектна майка в това време се заплаща скъпо.

Краката на дивана и- почивка.

# 2
  • Мнения: 11 140
Не мога да разбира преди колко време си родила. Възможно е хипофункцията да ти ги играе тия номера. Щом си медицинско лице, сигурна съм, че си следила нивата по време на бременността, но след раждането понякога рязко отиват нагоре или надолу. Към 20-ия ден можеш да си пуснеш едно тсх да видиш дали си компенсирана както трябва. Недобре компенсиран хипотиреодизъм има пряко отношение към количествата кърма (недостатъчни). С точната доза еутирокс се кърми успешно. Храненето няма особено отношение, стига да не се подлагаш на крайни лишения. Има значение да приемаш достатъчно течности. Все пак, хубаво е да се грижиш за себе си.

Иначе ти съчувствам искрено. При мен беше ужасно. Тежко раждане, раздяла с бебето заради моето състояние, което наложи реанимация, зима, ревливо бебе (и като голямо дете е проклето). Кърменето и общуването с бебето (придобиването на умения постепенно да се разбираме по-добре) ме изправиха на крака, но стана бавно, много бавно. Някъде с идването на пролетта и към 6-тия месец се почувствах човек. Надявам се при теб да не продължи толкова дълго. Схващането на психолозите е, че ако продължава повече от 3-4 седмици, е редно да потърсиш професионална помощ. За моите разбирания това е твърде кратко, но е въпрос и на лична преценка.

# 3
  • Мнения: 583
Малкият се роди на 5.01. от 16 декември даваше ту хубави, ти лоши записи. Влезнах в болница на 01.01. На 05.01 ми пуснаха системите за индукция, 9 часа бях с контракции. В последните 2 седяхме все на 8 см разкритие и без да мърда главата. Наложи се секцио. Беше се заклещил и матката бе пред разкъсване. Изгубила съм Бая кръв. Лежах в реанимация, после си бях с Бебо. В Аг-то бях добре. Всичко почна след прибирането ни във вторник.
Като се поосаферя осъзнавам колко неразумни са ми мислите. Но като връхлетят е ужас. Само си мисля как тежа на всички на ръцете, как не се справям нито с детето, нито със себе си. Почвам да се мразя и да съжалявам, че се събудих или да мисля колко по-добре ще им е без мен и дали да не предприема нещо. Чувствам се излишен товар. От вчера като почнаха колоните на малкия е още по-зле, понеже не мога и да му помогна, А виждам, че се мъчи. Снощи и го изпуснах... Както го слагах в креватчето му, остаяаха някъде 5-10 см до матрака и ръцете ми станаха от кашкавал сякаш и го изпуснах. От тогава съвсем не ми св живее направо. Не смея да го вдигна, страх ме е да съммсама като кърмя да не го изтърва. Побърквам вс около мен. Майка е пуснала от притеснение, понеже съм свалила още 5 кг за 1 седмица. Но не ми се яде, едва изяждам 1 кисело мляко за деня. Мъча се насила да ям и други неща, но ми става тежко и ми се повръща.
Кърмата ми ту е твърде мн и гърдите ми са на горещи бучки, ту е явно малко и са тотално меки и нз малкият изобщо успява ли да изяде нещо.
Самата аз ставам парцал вече. Припадах. А в АГ ме свалиха колко бързо се възстановявам.
А за хипотиреоидизма - аз си го имам от преди и следим стриктно и съм на адекватна доза.
Нз какво да правя - как да се преборя с това. Пия уж един Свдатиф пс, ама ми е даже по-зле сякаш...

# 4
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
Колко е голямо детето?

Ако е до 3 мес., най-вероятно не си стигнала чак до депресия с усложнения, а си е само baby blues.

Как се справих аз? Имам три деца и вече съм depression artist.

Така, ако детето няма 40 дни, си в пълното право да откажеш всякакви ангажименти, веселби и дори посещения и да лежиш по цял ден. Ама буквално, както едно време са лежали. Забрави да скокнеш, да се стегнеш и да сияеш. Така само си хабиш биологичните резерви.

Супер важно е да оставиш всичко и да забавиш темпото. След това оправяш храненето- уютна и напоителна храна, джинджифилов чай, защо не и чаша вино (в кърмата алкохолът се концентрира в промили, не в проценти, така че няма начин да "напиеш" бебето).

Много, много важно е изобщо да не отговаряш на очакванията да сияеш и да си хепи. В пълното право си да се мусиш, да гледаш сериали, да тролиш форума, да спиш колкото може повече, да изоставиш чистене и готвене. Бих казала- някъде до април-май, когато топлото време ще започне да ти оправя настроението.

Миналата година имах декемврийско бебе и бях се размазала напълно. Само че понеже ми беше трето, въобще не съм се впечатлявала. Знаех, че тялото ми се възстановява.

С първото е по-трудно, защото си свикнала да си здрава и във форма и после изведнъж си в много лошо биологично състояние. Това започва да избива на лоши мисли. Не позволявай да влезеш в тоя порочен кръг. Ти си родилка, на която й се полага по право спокойствие и да не те занимават с глупости. Също така и мляко с какао и канела, по някое кафе, леко четиво, сериал на HBO и други глезотии.

Състоянието на тялото ни определя съзнанието. Хората са кисели, като им се забави обядът с 15 минути- при теб всичко е наопаки, дори стойката ти е крива, без да го усещаш. Нормално е това да се отрази временно на съзнанието- но не е нормално самата ти да задълбочиш състоянието. Просто започни да правиш хубави неща за себе си и се научи да спреш да отговаряш на очакванията как трябва да сияе една майка. Давам ти индулгенция в следващите пет години да се държиш с хората дистанцирано, ако не те кефи, да се грижиш първо за себе си, за да може да се грижиш и за детето. Да, следродилният период трае има-няма пет години, докато си събереш парчетата. Всяко прекалено усилие и опит за перфектна майка в това време се заплаща скъпо.

Краката на дивана и- почивка.
И кой ще гледа бебето, къщата, мъжа й? Колото и помощ да има това е много несериозно написано. Първите месеци нямах време да спя, камо ли филмчета да гледам...

# 5
  • Мнения: 30 802
Ти си с бебе на 10 дни, нормално е да се чувстваш зле, особено след тежко раждане.

Коликите мъчат бебето, но ще минат и нищо няма да му стане.

5-10 см. не е изпускане.

Имаш пълното право да не се справяш още много, много време.

Lechugitka, новородено се гледа сравнително лесно- където го оставиш, там си стои, не цапа, не пипа из къщи. Слагаш го в кошче до себе си, или на одеало на дивана и си гледаш филмчета. Правиш си гнездо с лаптопа на дивана и- кеф.

"И кой ще гледа бебето, къщата, мъжа й?"

О, то мъжът трябвало да се гледа, брей!

Мъжът гледа къщата, тя гледа себе си и бебето. А ТОЙ може, о, ужас, да спретне и ядене. А къщата не е приоритет сега- прах може и да не се бърше час по час.

Да не говорим, че при наличие на баби и мъж, които се въртят наоколо, въобще не стои въпрос в следващите месец-два кой ще готви и чисти.

Дори с третото дете намерих начин първия месец основно да лежа и да си свия задълженията до минимум и без баби у дома, тя с първо ще намери начин. Само да си го заяви като изконно право.

# 6
  • Мнения: 11 140
E, тежко раждане, кръвозагуба, нисък хемоглобин, дете на 10 дена - нищо необратимо не се е случило!  Много, много ти е рано да говориш за клинична депресия! Сега хормоните ти пикират още след раждането, организмът ти е във форсмажор, ще слегнат нещата.
Съветите за почивка и да делегираш колкото може повече задължения на околните не са толкова лоши всъщност. Гушкай си бебето легнала, в твоето легло, да ти е удобно и не го разнасяй много-много, за да не се страхуваш, че ще го изпуснеш. Това с гърдите е нормално за първите седмици. Не слушай много-много съвети как се гледа бебе и че "ще го разглезиш". Щом имаш любящ мъж, баба и дядо, нека те да шетат, да вършат битовизмите, да ти сготвят нещо, което обичаш. А ти се фокусирай върху себе си и бебето и си лежете по цял ден, почивай си, гушкайте се, кърмете се и така. Музика, филми, също не е зле, сега има всякакви устройства, които можеш да вземеш със себе си до възглавницата и няма да пречат на бебето ни най-малко.

# 7
  • Мнения: X
Няма да те лъжа. Трудно.
Едното ми дете беше зимно. Няма да ти казвам, как издрапах тъмните, студени зимни дни и вечери. Сама вкъщи, тъй като имаше много сняг и поледици и не можехме да излизаме...
Мислех, че ще се самоубия, съжалявах, че съм родила, че съм се "лишила" от свободата си и всякакви такива тъпотии.
Всичко си дойде на мястото, когато дойде пролетта, когато денят стана дълъг, слънцето грееше топло, имаше цвят, излизахме с детето - по цял ден бяхме навън. Паркове, градинки, събота и неделя - извън града.
Но никак не е лесно - аз гледах смешни сериали (Приятели, Теория на големия взрив), филми, много четях.
Четях на глас, на бебето. Взимах една кукла и я държах пред лицето му. Докато четях сменях интонациите и поклащах куклата. Детето се забавляваше, а аз си протичах книгата. Пускай си музика, бягай от тишината.
Ще мине, повярвай ми, ще мине!

 bouquet

# 8
  • Мнения: 30 802
Аз продължавам да се смея на дивотията "Кой сега ще гледа горкичкия мъж на родилката със секцио?".

Следродовият период е много ценна тренировка за татковци. Знаеш ли колко хубаво се научават на неща, дето уж били много трудни...само жената да легне и да каже- Ми не мога, това е, ако щеш!

Хората в Китай си пращат родилките по един месец да ги обгрижват в луксозни центрове за следродова помощ. Едно време са лежали по 40 дни и се е смятало за нормално да са "негодни".

Сега не знам защо се очаква жената да скочи за строй се-преброй се...

# 9
  • Мнения: 1 397
Твърде малко време е минало. Съвсем нормално се чувстваш за жена, родила преди 10 дни. Следващите 2 - 3 месеца ще са много трудни. Това, което спаси мен е следното: когато имах възможност за по няколко часа се връщах към предишния си живот. Майка ми идваше да гледа малката, а аз се срещах с някоя приятелка или просто излизах да свърша нещо. Ако имаш кой да ти помага е напълно постижимо. Другото много важно е, ако не се справяш с нещо да не се обвиняваш или потискаш, нормално е, точно за няколко месеца гледането на детето ще е като дишането за теб. И не на последно място - всичко се променя страшно бързо и това, за което се тревожиш днес след няколко седмици ще е минало.

# 10
  • Мнения: 583
Аз продължавам да се смея на дивотията "Кой сега ще гледа горкичкия мъж на родилката със секцио?".

Следродовият период е много ценна тренировка за татковци. Знаеш ли колко хубаво се научават на неща, дето уж били много трудни...само жената да легне и да каже- Ми не мога, това е, ако щеш!

Хората в Китай си пращат родилките по един месец да ги обгрижват в луксозни центрове за следродова помощ. Едно време са лежали по 40 дни и се е смятало за нормално да са "негодни".

Сега не знам защо се очаква жената да скочи за строй се-преброй се...
Той ми помага много. Още от аг-то. Сменяше ми той лигнините нацапаните и ме почистване, носеше ми кофата с торбата на катетъра. Мен ми тежи, че така съм им легнала на ръцете на двамата с майка. Още повече, че ние уж искаме после след 40 дена на детето да сме само тримата на квартира. И той ми каза, че от мен зависи да се стегна. Опитвам се, ама се сривам все повече и повече. От опити да ошетам си докарах жестоко болки в оперативния разрез, каквито не бях имала от първата вечер в Аг-то. А неуспехите ме карат да се чувствам още по нищожна и излишна
 Нз какво да направя... Може би роля за потъналите ми гемии играят и многото ограничения. Пушачка съм по принцип, пуших и бременна, защото на 2 пъти като опитах да ги спра и получих контракции. Пушех до 5 на ден. След раждането 1-2 запалих в АГ-то, но после малкият бе мн раздразнителен и затова сега ги спрях тотално. Яде ми се само шоколад и ми се пие топло мляко, ама не ми дават заради кърменето.
Ама нз вече. Искам да се почувствам по-добре за да се и справя по-добре. Старая се уж да се разведрявам, ама като връхлетят лошите мисли, тъгата и вината все едно съм парализирана и освен да рева и да се мразя друго не мога да направя

# 11
  • Мнения: 30 802
Кой не ти дава да пиеш мляко заради кърменето? Може да пиеш, не е отрова!

Мъжът ти май не помага, щом се налага ти да ошетваш. Това трябваше той да го прави. Да не говорим, че още трябва да е в бащински отпуск. Щял да ти казва да се стегнеш...я го прати у форума да му свием сармите какви са изискванията за баща с малко бебе и жена, която има нужда от почивка! Трябва вече да е на ти с пералнята, простирането, разтребването и готвенето.

Ако ще те успокои, някъде ми трябваха 10-ина месеца след третото раждане, докато реших да си ошетам къщата качествено. Иначе правех санитарния минимум, в името на менталното си здраве.

Въобще да не ти пука, ако ще наистина да им легнеш на ръцете. По-добре да легнеш сега, отколкото после с години да си носиш последствията.

# 12
  • Мнения: 11 140
Яде ми се само шоколад и ми се пие топло мляко, ама не ми дават заради кърменето.
Извинявам се много, ама какъв дипломиран лекар си, ако се вслушваш в подобни простотии!!! Още тая вечер прати мъжа ти за линд и си ги хапни с топло мляко. Не се шегувам изобщо!

# 13
  • София
  • Мнения: 23 017
Не съм изпадала в депресия, но съм имала някои тежки моменти, особено, когато бебето не искаше да спи с часове. Имах помощ първите две седмици и после сами се оправяхме с таткото, но все пак аз бях по цял ден с бебето, не той. На моменти се издивява, няма как. Ако можеш да излезеш за малко на кафе с приятелка или нещо подобно мисля, че ще ти се отрази добре.

# 14
  • Мнения: 583
Яде ми се само шоколад и ми се пие топло мляко, ама не ми дават заради кърменето.
Извинявам се много, ама какъв дипломиран лекар си, ако се вслушваш в подобни простотии!!! Още тая вечер прати мъжа ти за линд и си ги хапни с топло мляко. Не се шегувам изобщо!

Прясното мляко повишава риска от развитие на алергия, шоколадът като кафето превъзбужда. Така учим

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт