Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са симптомите на следродилната депресия и как да се справим с тях?
Какви са мненията за излизанията и срещите с приятелки след раждане?
Какви съвети се предлагат за възстановяване след раждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са симптомите на следродилната депресия и как да се справим с тях?
Симптомите на следродилната депресия включват чувство на вина, избухвания на истерия, рев, намален апетит, ниско настроение, идеи за самоубийство, изолация. За справяне с тях, е важно да се откажат ангажименти, да се забави темпото, да се осигури уютна и напоителна храна, да се отговаря на собствените нужди, да се избягва отговарянето на очакванията за сияене и щастие, да се правят хубави неща за себе си, да се научи да спре отговарянето на очакванията за перфектна майка, да се почива повече, да се гледат филми, да се слуша музика, и да се делегират задължения на околните.
-
Какви са мненията за излизанията и срещите с приятелки след раждане?
-
Какви съвети се предлагат за възстановяване след раждане?
Форумът предлага разнообразни съвети за възстановяване след раждане. Някои от тях включват уговаряне на кафе с приятелка у дома, поръчване на готова храна, спиране на цеденето на кърма, избягване на излизания на студено време, гледане на сериали и четене на стихотворения. Съветите се фокусират върху отпускане, избягване на стрес и натоварване, както и на приемане на помощ от други хора.
-
Какви са мненията за излизанията на студено време след раждане?
-
Какви са препоръките за справяне със следродовата депресия?
Съчувствам на авторката и й пожелавам съвсем скоро да се отърси от лошите мисли. Наистина времето лекува всичко. Аз родих преди 3 месеца и в началото не се чувствах никак добре. Раждането ми беше много уморително, а болката не очаквах да е толкова силна. Още с постъпването в болницата бях уморена заради многото часове с контракции и не знаех как ще издържа. Предадох се психически. И вместо след раждането да съм доволна, че всичко е минало наред и бебето е здравичко, аз смятах, че не съм се справила както трябва и всеки път като си припомнях раждането, ми се плачеше. Нямах апетит, а всички ми повтаряха, че трябва да ям за да имам кърма и още повече се депресирах. И, разбира се, нали мръсотията ме дразни, като заспеше бебето и аз почвах да шетам вместо да почивам. Слава Богу, онова чувство, че не съм се справила с раждането, постепенно отмина. За съжаление все още не се чувствам добре заради застояването вкъщи. Да родиш есента, когато тепърва предстои зимата, и вместо да се разхождаш на въздух с бебето, да гледаш студа през прозореца, си е депресиращо. Ако някой ме пита, бих го посъветвала да не ражда есента(но това е друга тема 
Да, ама като се натрупа умората, безсъние, домакинстване и т.н., ти идва друг акъл. Отделно ние със съпруга ми сме свикнали да имаме активен социален живот покрай професиите си и в личния живот. В един момент започваш да се усещаш, че "изпушваш".
Аз не обичам да се правя на герой 
ревах..мрънках 