След родилна депресия - как се справихте?

Като ти е скучно у дома, има Младият Папа за гледане. Има и интернет- затова е измислен. У дома може въобще да не те задушават стените, има 100 неща за правене, все приятни. Като си навън, пак ги търсиш тия неща, и дори си плащаш за тях (излизаш и почваш да търсиш кафе, топлина и филм- все неща, които ги има на една ръка разстояние у дома).

Излизането за разнообразие е като имаш вече двегодишно и те подлуди с двегодишните си номера. Сега е с бебе на 10 дни- рано е да й е скучно вече от майчинството...

Идеята на излизането "на кафе" не е да се мота по студа, а да промени обстановката, което действа изключително благотворно. Както е писала дамата преди мен, да излезе и да види, че животът навън си тече и няма да свърши светът сега точно. Относно домакинските задължения, аз първите три седмици не знаех как се пуска стерилизатор

Това наистина са ненаместени хормони. Аз имам 2 бебета-едното от 2014, другото от 2016, родени през година и половина. Депресията ми стигна до там, че обиколих какви ли не лекари и направих какви ли не изследвания. Не се хранех, също свалих 5 кг за седмица. Бях се уплашила, защото не знаех до къде ще стигне това с отслабването. Всеки ден килограмите бяха надолу. Тази фаза с отслабването продължи около 2 седмици, после постепенно започнах да се храня. В началото насила натъпквах храна в устата си, само заради кърменето. После, както казват 'апетитът дойде с яденето'. При мен се случи така, че няколко месеца след раждането загубих моя близка и тогава се сринах тотално. Ставаше ми зле, много зле физически, не само психически. Нощем не можех да заспивам от това, че ми става зле. Будех се в момента, в който започнех да се унасям. Това, съчетано с факта, че трябва да се грижа за бебе и 2 годишно дете ме съсипа-буквално. За щастие, аз също срещам много помощ от страна на майка ми и мъжа ми. Започнах все повече да се страхувам и да се чудя какво ми е, защо ми става зле. Паническо разстройство и то генерализирано, вегетативна дистония и куп други ужасн физически преживявания.
Сега, около 8 месеца след раждането, все още ми се случва да ми стане зле, но искам само да ти кажа едно-времето е това, което ще те вкара в релси, колкото и невъзможно да ти се вижда в този момент. Но не бързай, само ще дойде.  В началото е кошмарно, кошмарно. За щастие обаче-това не е нещо , което остава. То ще мине. Ужасно е, но ще мине.  

Моя приятелка ми сподели това, в момент, в който бях като заглавието на стихотворението:
" КОГАТО СИ НА ДЪНОТО"

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш "

Дамян Дамянов

Оф, стихотворения! Това е за хора, които са физически добре, но нещо малко ги стяга шапката по екзистенциалните въпроси.

За родилки- лехуси...бабешки лекове и почивка, не философии от безумни поети.

Иначе при мен след последното раждане възстановяването отне малко над година. Преди това, не че не се оправях, ама не бях в блестяща форма. Иначе- отмятах задачи, да, отстрани може да изглежда, че съм правела много, но се влачех и каквото можех, го пропусках.

много ми е познато, holly_mac , то човек е като в дупка просто, с усещането, че продължава да пропада. аз нямах помощ, мм не можеше да си вземе дори татков отпуск, имаше дни, в които откачах. когато бебето беше будно му висях на главата и не се отлепях от него (спеше на пресекулки - 20 минути сън, 10 минути реване, 20 минути бодърстване и пак в този ред). докато спи гледах да свърша, каквото мислех, че трябва да свърша - пране, гладене, стерилизиране, цедене на кърма. като започнахме да излизаме, започнах и да пазарувам. кърмата ми беше малко, чувствах се непълноценна и претрепана, често си поплаквах. секциото ме болеше зверски, като махнаха конците на 10-тия ден малко ми просветна, но около 30-тия ден си счупих крака и направо ми идваше да се самоубия - с патериците, с количката и гpъмогласно ревящото дете, което не иска да стои в нея.  
за капак някъде из нета бях чела и в pазнебитения ми мозък се заби страха от ..... (не искам да го казвам, за да не се филмираш) и започнах да прекарвам нощите си на пода в детската стая до кошарата, за да чувам дали бебето ми диша, само така успявах да се унеса леко в нещо като полудрямка.
да ме пита сега човек защо си причиних всичко това  

мисля, че и ти трябва да спреш да си причиняваш всичко, което правиш в момента. успокой се, има кой да те отмени за неспешните неща, фокусирай се върху възстановяването си, ще имаш много време да бъдеш и суперсправяща се мама. момичетата са ти дали много хубави съвети. според мен ги послушай без угризения.  

Ако някой каже, че глади, ще го напляскам. Ама какво гладене, какви пет лева?

Също така цеденето хич не е задължително. В смисъл ако някой ти сервира, че след всяко кърмене се цеди до капка...прати го да върти кръгчета с автобус 76. Така може голяма беля да си направиш. Ако бебето суче, може точно с нула цедене да се оправят нещата.

В зависимост от емоционалността на някой хора, понякога и стихтворенията имат благотворно влияние. Допускам, че авторката би могла да е от тях. Аз например изобщо не бях физически добре и не ми накриви шапката прочитането на едно хубаво стихотворение, дори ми вдъхна сила в трудните ми моменти. Разбира се, зависи от човека, авторката ще реши дали за нея е безумно, защото аз го публикувах конкретно за нея  

Аз бях от тези с цеденето, за което изцяло са виновни лекарите от болницата, в която родих. Пет месеца цедих по пет пъти на ден, накрая имах отклонения верно.... Ако имам второ дете ще изхвърля помпата в кофата и да видим какво точно ще стане.

  Ужас, как може да си помисли да излезе, стой вътре и не мърдай до април поне.

Никой не е казал да стои до пролетта в къщи. Но родилка на 10 дни да тръгне по кафетата не е нормално. Още повече след секцио. В това болно и студено време може да си докара голяма беля.
Има време да излиза, нека първо се възстанови. Идеята да покани приятелка в къщи е много добра.
Цеденето вече спокойно можеш да спреш, след което едва ли ще ти остане нещо за стерилизиране. Бърсането на прах го забрави поне за малко, ако има възможност си поръчвайте или купувайте готова храна. Гладенето също не е задължително.
Моят е вече на годинка и хич не съм се ,,стегнала,,. И не смятам да го правя още дъъълго време. Предупредила съм, че раждала жена има отклонения до третата година, да не очакват мисловна дейност и организираност от мен 

Излизанията и срещите с приятелки не са за всеки - мен лично много ме натоварваше, че трябва да се срещам и да говоря с хора в този период. Имах нужда да си седя на спокойно, тихо и топло и да не се налага да мисля особено. Та не е пенкилер, до човек си е.

Хората са различни, на мен изолацията ми действа крайно зле. Две седмици след като родих отидох на рожден ден на приятелка, още две по - късно на сватба ( това му е хубавото да си имаш изцедена кърма ), но все пак говоря за май месец. Действително в момента с тези епидемии е по добре да се пази човек.

Брех, като чета темата ще си помисля, че не съм раждала направо. Още след изписването си гледах сама детето и къщата, щото аз мразя да ми е разхвърляно, мръсно, некомфортно, неизпрано и несготвено. Животът ми си протичаше така както и преди в чисто битов план. Нито съм лежала 40 дни, нито съм си зарязала дома и детето на някой. Може и затова да не изпаднах в следродилна депресия. Като свикнах с бебето започнах да си намирам време и за мен.
пп между другото заглавието на темата е написано грешно, ако може авторката да си види грешката и да си я оправи

Бих изразила обосновано предположение, че супербг-мамите и тяхното биене в гърдите нямат място в тема, която третира сериозен и често срещан проблем.

Както искате може да го наричате супер мама или не знам си какво... Цялата работа е, че бебето по никакъв начин не е нарушило душевната и житейската ми хармония. Слава Богу.