Животът след второто дете

  • 9 178
  • 169
  •   1
Отговори
  • Мнения: 441
Здравейте,
Интересно ми е да разбера как е бил животът при други майки след като в семейството им се е появило второ дете.
Как повлия това цялостно на отношенията вътре в него?
Отношенията ви с партньора, както и с по-голямото дете?
Получавахте ли помощ от баби, детегледачки?каква, колко често?
Как балансирахте между двете деца, така че по-голямото да не се почувства пренебрегнато?
Как компенсирахте това, че с по-голямото вече не можете да правите неща, които сте правели досега ( да идете на куклен театър, кино, и тн- например)
Кои от занинанията за себе си успяхте да запазите (срещи с приятелки, разкрасителни процедури и тн)? Т. Е. Как успявахте да освободите време за себе си?
Кога нещата влязоха в коловоз?

# 1
  • Мнения: 17 409
Пропусна да питаш - как успяхме да се върнем на работа на третия месец, примерно.
Изглеждаш човек, който дебалансира много лесно, даже нормално е в дисбаланс. Ако усещаш, че второто дете ще ти пречи, откажи се. В случай, че връщане няма, излез от елементарно-битовите проблеми и ще прозреш, че всичко можеш.

# 2
  • Мнения: 4 420
Нямам две деца, но ако двамата родители сте заедно, можете да си разделите грижите по децата. Бебето се кърми, таткото е с другото дете. Бебето спи, майката е на театър и така....
Отделно зависи и каква е разликата между децата. Ако са породени, сигурно е доста трудно. Обаче ако са с по-голяма разлика, би трябвало да не е чак такъв проблем.

# 3
  • Мнения: 9 398
Второто дете също пораства, не си остава бебе цял живот. То също може да се почувства пренебрегнато.
А когато първото ви дете беше бебе как ходехте на кино, на козметик и т.н.? Също е и с второто. Когато човек иска, ще намери време.
Моите деца имат 3 г. разлика. Така че театърът и  киното отпаднаха като  задължения.  Детската площадка беше обща. Никога не съм  се вторачвала нито в първото си, нито във второто си бебе, така че намирах време за всичко.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 423
Защо ти е второ дете,като от сега мислиш как не можеш да го подредиш в живота си?

# 5
  • Мнения: 7 951
Не влязоха в коловоз при мен нещата. Таткото се ската, бабата по неволя пое неговите функции, първото дете имаше нужда от по-специално внимание (появи се при него проблем). Не се справих и всичко отиде по дяволите.

# 6
  • Мнения: 441
Ева, много съжалявам Sad в това няма "не се справих" - нужни са двама да дърпат семейната каруца. Единият като се скатае, не е виновен другият, че тя се е преобърнала малко по-късно.

Пропусна да питаш - как успяхме да се върнем на работа на третия месец, примерно.
Изглеждаш човек, който дебалансира много лесно, даже нормално е в дисбаланс. Ако усещаш, че второто дете ще ти пречи, откажи се. В случай, че връщане няма, излез от елементарно-битовите проблеми и ще прозреш, че всичко можеш.
Пропусна да питаш - как успяхме да се върнем на работа на третия месец, примерно.

Именно- как успяхте да се върнете на работа на третия месец след раждането? Понеже голяма част от списващите в подфорума са свръх балансирани, брилиятно организирани, къщите им и душите им (най-вече) блестят от чистота, нека да споделят практични съвети по зададената тема, така че те да бъдат полезни за всички 👍

# 7
  • Мнения: 10 998
трудно се справих, но оцелях. На кино и театър не ходя, телевизия не гледам. Върнах се на работа при навършване на една година на второто дете, голямото беше във втори клас. Едва от началото на тази година намирам време за маникюр и мигли  преди ходех само на козметик, защото кожата ми го изисква. Не мога съвсем да се изпусна. Помага ми и свекървата. Вече е значително по-лесно, но минаха повече от четири години от раждането на второто дете. Може би ако се откажеш от работата си ще ти е по-лесно, но аз специално мога да се откажа от всичко, но не бих останала само с едно дете и не бих се отказала от работата си. Просто за мен това са най-важните неща са : децата и работата, след това поставям поддържането на външния си вид. Театри,кина, книги и срещи с приятели не са ми приоритет.

# 8
  • Мнения: 2 175
Защо ти е второ дете,като от сега мислиш как не можеш да го подредиш в живота си?
А случайно да сте се замисляла , че второто детенце може да е факт ? Жената просто иска да разбере, любопитно ѝ е как други майки биха реагирали в дадената ситуация.

# 9
  • Мнения: 407
Трудничко си е. Понякога имам чувството, че съм жонгльор с много топчета, които могат всеки момент да паднат. Гледам да обръщам и на двете еднакво внимание, но в повечето случаи не се получава. Седем години им е разликата, но така хич не е по-лесно. Трябва да превключвам от една вълна на друга за отрицателно време. Особено интересно става вечер, когато искам вече да си почина, а настава екшън. Домашни, ненаучени уроци, една камара препоръки от учители, извънкласни занимания, рождени дни, вечеря,зъби, баня и мамо мамо, мамо приказка 😌😌😌

# 10
  • Мнения: 243
4г разлика от малко над месец насам. Туко що приспах и двете 😄. Ами не е лесно, каката много харесва малката, но си има нужди, на които често държи аз да откликвам. Старая се, ама като казвам, че се старая имам предвид денонощно откликвам и на двете до където ми стигат силите. Уморително е, но пък е прекрасно да обичаш и да те обичат две прекрасни същества. Знам, че е период, които бързо ще се изниже между пръстите ми и гледам въпреки всичко да се наслаждавам. Нямам нужда от театри, излизания и т.н, щом децата са добре и аз съм добре. За другото все се намира време, особено по - нататък.

# 11
  • Мнения: 225
Моите синове имат разлика от година и 10 месеца, за това на баткото не му е трябвало да свиква толкова много с бебето. Той ходи на градина и деня прекарвам с бебето, вечерите, съботите и неделите обръщам повече внимание на баткото. Майка ми е далеч, идва за по няколко дни, но не ми е от кой знае каква помощ, свекърва ми ми помага повече като взима баткото за по една вечер при нея, 2 пъти в месеца. Идва понякога вечер за да отидем някъде с таткото. Той се включва активно, защото иначе няма оправяне вечер докато си легнат децата. Нямам възможност да плащам за детегледачка за да се върна на 3 месец на работа. След раждането на второто разбрах колко свободна съм била с едно. Свиква се, организираш се. Времето, когато децата спят за обяд и вечерта е за мен и тогава чета и правя мои неща. Признавам, че домът ми не свети от чистота. Отношенията ни с таткото са си все същите, както след появата на първото. Записах се на курс за опресняване на език, два пъти в седмицата, съобразен с кърменето на бебето и работния график на таткото. Когато ходя на фризьор също се съобразявам, но за това не ми се налага да ходя повече от веднъж в месеца. Приятелките ми ходят на работа, имат си приятели и като цяло за жалост си редуцирах излизанията с тях.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 23 781
След второто дете живота спира и лягаме да мрем.

# 13
  • Мнения: 17 409
Ева, много съжалявам Sad в това няма "не се справих" - нужни са двама да дърпат семейната каруца. Единият като се скатае, не е виновен другият, че тя се е преобърнала малко по-късно.

Пропусна да питаш - как успяхме да се върнем на работа на третия месец, примерно.
Изглеждаш човек, който дебалансира много лесно, даже нормално е в дисбаланс. Ако усещаш, че второто дете ще ти пречи, откажи се. В случай, че връщане няма, излез от елементарно-битовите проблеми и ще прозреш, че всичко можеш.
Пропусна да питаш - как успяхме да се върнем на работа на третия месец, примерно.

Именно- как успяхте да се върнете на работа на третия месец след раждането? Понеже голяма част от списващите в подфорума са свръх балансирани, брилиятно организирани, къщите им и душите им (най-вече) блестят от чистота, нека да споделят практични съвети по зададената тема, така че те да бъдат полезни за всички 👍

Аз лично - с почасова помощ. Ако взема да раждам  трето, няма се връщам никъде. Направо се пенсионирам. Сериозна съм.
Не е зор, защо се стррсираш толкова?
Семейството не е каруца, да го теглят, нито един, нито двама. Като не се получава  с двама, и един може. Но не теглило, пак казвам.

Последна редакция: пн, 03 дек 2018, 23:23 от Дренка

# 14
  • 221B Baker Street
  • Мнения: 1 950
Аз имам две деца, с разлика 8години. Ами, отстрани сигурно изглежда по-лесно, но всъщност никак не е. Каката си има вече нейния свят, на 11 е, започва тийнейджърството, а с малкия тепърва започват проблемите в детската градина. Разкъсвам се между двамата, добре, че работя у дома, та това улеснява малко нещата. Но с таткото се справяме заедно, малко като в забавните сериали - отборът на родителите срещу отборът на децата. Simple Smile Wink Да, имали сме и трудни моменти, но помним само забавните. Просто с второто вече знаеш, че не е задължително всичко да става на всяка цена. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт