Животът след второто дете

Трудно е но поне у нас е много по-забавно. Аз си слях майчинствата и се върнах на работа, когато малкото навърши 2 години. Ходим навсякъде 4-мата, много рядко водим баткото на самостоятелни забавления (кино, екскурзия), но все пак се случва. Първата година ми беше най-тежка, но с малко помощ от майка ми се справих. Откакто се върнах на работа, имам време за всичко - пазаруване, срещи с приятелки, фризьор, изобщо чувствам се човек. Вкъщи е лудница, често ми гръмва главата, понякога крещя повечко, не успявам да се справя с чистенето и готвенето, както ми се иска, но това е положението. Щастлива съм, че имам две деца, малкото ми отвори цял нов свят. Трудното вече е зад гърба ми и не го мисля.

Да са живи и здрави бабите! Пропуснах да кажа, че ако не беше майка ми през тежката втора бременност, раждането и после многобройните влизания в болници с бебето, не знам как щях да се справя.

Ами, отзад напред....
Нещата не са излизали от коловоза.
Не съм отглеждала децата си сама, а с активното участие на баща им, така че не съм се лишила нито от приятелки, нито от време за себе си.Пример :оставям децата на баща им, като се върне от работа, а аз излизам за 2-3 часа....по магазини/на фризьор/с приятелка-която е заета през деня.
След второто, баща им водеше първото на разни занимания и развлечения.Уикенда винаги сме излизали и забавлявали и четиримата.
Когато се роди малкия, баткото беше първи клас.Не знам, не помня как съм си организирала деня, но все висях на главата му да учи, уж да помагам....и така помагах, че почти до края на училищния му период трябваше да "му вися" на главата...с малкия, въпреки свободното му време, постъпих точно обратното.Само 1-2 месеца показвах как се учи, от там насетне той сам.Е, изобщо не съм напомняла, мрънкала и т.н. да сяда да учи, просто разбра, че това си е изцяло негова грижа.
Помощ от баби-не.Освен в случаите, когато децата им гостуваха за по седмица-две през лятото.И някое инцидентно гледане, ако се налага, което е било не повече от 1-2 пъти годишно....дори по-рядко.
Второто дете беше около ....80% по желание на съпруга ми, така че той беше супер щастлив.Не е имало негативи, писала съм доста какво е правил той за децата ни...единствено не ги е родил и не ги е кърмил. 
От там насетне-къпане, хранене с биберон, приспиване, разходки, игри, ставане нощем...всичко е правил.
Та, обобщено:по отношение на децата катаклизми в отношенията ни не е имало.

И при нас като при Катерин, но децата са 4. Е, след третото бабите вече бяха пенсионерки и живеят наблизо. Т.е.помагаха с логистиката за по-големите - често ги посрещаха от училище и ги водеха по извънкласни занимания през деня, когато времето не позволяваше да сложа малката в количката. С най-малкия вече помагат каките, защото са големи. Със съпруга ми сме почти през цялото време заедно и се грижим двамата за децата. Когато единият от нас има нужда да остане насаме, да излезе с приятели или нещо друго, другият поема децата. Организираме се. Трудно е било само по време на кърменията, защото тогава кърмачето е "вързано" основно за мама. Не сме имали проблеми, свързани с отглеждането на децата.  С най-малкия ползвахме бавачка за през деня, докато тръгне на градина. Не ни се е променил живота покрай децата, а с възрастта и интересите. Винаги съм ходила на фризьор и на козметик, с приятелки предпочитам да се виждам на обяд, а с децата ходим по магазини, театър, кино и др.по интереси.

И при нас нищо не е излизало от коловоза. Децата са с 6 години разлика. Домашните задължения в голяма степен са разпределени между мен и мъжа ми, макар че докато бях по майчинство доста неща вършех аз през деня, докато той е на работа. Винаги съм намирала време да отида на фризьор,  на маникюр - оставям му децата и отивам или пък ги взимам с мен, те не пречат - дъщеря ми си седи и си рисува, малкия спи и така. С приятелки също успявам да се виждам много лесно - всички те също имат деца и никоя няма потребност да се виждаме по барове, затова просто излизаме през деня с децата си - те си играят, ние си говорим/пием кафе/обядваме. Излизала съм и вечер, без децата - пак безпроблемно, мъжът ми ги гледа и толкоз.

Всички занимания съм си запазила тоже - тренирам 4/5 дена в седмицата; чета всяка вечер, понякога и филм гледам. Отрицателно влияние върху отношенията в семейството ни не е имало.

Не мога съвсем точно да отговоря кога какво време съм намирала за дъщеря ми и за занимания, които ѝ харесват, но са неподходящи за малкото - просто се случва и няма проблем, не се е налагало нарочни усилия да се полагат. Помощ от баби нямаме и никога не сме имали. На работа се върнах след година и три месеца, синът ми ходи на ясла, дъщеря ми е ученичка и така.

Ехеее, колко въпроси. Цялото житие и битие няма как да си разкажа, но ще отговоря само на последния въпрос. Нещата никога няма да влязат в 'коловоз', както казваш, защото никога няма да са същите както преди. С две деца имаш повече отговорности и по-малко лично време. До кога - .. големият ми е на 13, ангажиментите продължават да са много, само че от друго естество.
Кога стават нещата както преди раждането на .. кое дете - първото? второто? Предполагам тогава, когато излязат от вкъщи и останеш отново сама с половинката.
Иначе - просто се нагаждаш, зависи от адаптивните ти способности и желанието ти, както и от другите участници в картинката. Ако имаш съвестен мъж и загрижени родители, ще имаш повече свободно време. Зависи и от това колко неща ще занемариш/игнорнеш/намалиш важността ... Ако искаш всичко перфектно както преди, ще спиш по-малко. Ако намалиш важността, ще имаш повече време за себе си. Въпрос на приоритети.
Сега видях и уклона на темата - магазини/фризьор/приятелки - пазарувам предимно онлайн, на фризьор не ходя, поддържам дълга права спускаща се свободно коса без прически, с приятелки се виждам предимно с децата, ако трябва да се излезе без тях, ги гледа мъжа ми. Просто друга организация на деня е.
Когато водя единия някъде, таткото стои с другия. Избираме места/неща, които да са интересни и за двамата. Получава се, въпреки голямата разлика във възрастта.

Две деца с 5 г разлика, татко на място, една  активно работеща баба и приятелски кръг горе-долу на нашия хал. Пренаредихме приоритетите си - случи се безболезнено, оказа се, че в този период нови занимания ни станаха "важни", а други отпаднаха или минаха на заден план.  Стараехме се  максимално да напасваме служебния си график около семейния, а пък заниманията на децата - около служебните ни ангажименти. Най-трудното бяха многото боледувания, докато излязат от детската градина, които "разбутваха" цялата система. Всичко това на фона на прехода в БГ. Поглеждайки назад се чудя как се справихме, но докато въртележката ни въртеше, кото че ли не го осъзнавахме - бяхме млади и щастливи. Така че, не го мисли толкова, бъди гъвкава и живей.

Нямам второ дете, но имам близнаци. Всичко зависи от това какъв човек си. Колко си енергична, колко издържаш на натоварване (физическо и психическо), колко те мързи, от какво си готова да се откажеш и в името на какво. Няма никакво значение как е при другите, ако ти не си такъв човек.
Аз се оправях изцяло сама с двете деца, къщата и работа (от 18 месечната им възраст) докато станаха на 7 год. Имаме татко, но първо аз не му давах да помага (щото толко ми е бил акъла), после той вече не искаше. На бабата ги дадох за пръв път на 8 год. И смея да кажа, че се справях доста добре, не ми е тежало, нито нещо ми е липсвало. Личното време беше редуцирано до минимум, разбира се. На маникюр и козметик не ходех, на фризьор два пъти годишно. С приятелки общувах само на детската площадка, на кръчма не бях ходила 5-6 год, докато децата не започнаха да могат да стоят мирно 2 часа. Влачех ги навсякъде с мен - на пазар, в банката, на лекар... Ходех на работа, готвех, чистех и т.н. Сега осъзнавам, че е било излишен напън, никой не ми даде медал. Но тогава не ми тежеше.
Та всичко трябва да е съобразено с това какъв човек си ти. Ако ще ти коства нечовешки усилия, по-добре не го прави. Ако си склонна да се напънеш временно го направи. Но това само ти можеш да си прецениш.

За всички неща, на първо място насреща беше съпругът ми. Бабите бяха само, когато ние двамата с мъжа ми искахме да излезем двамата заедно. Фризьор, срещи с приятелки, когато мъжът ми си е в къщи - гледа и 2 деца. Така беше с и първото и продължава сега и с двете. Може сега да е по-сложно, но е и по-интересно.
Нашето второ дете е желано и съответно никога нe сме съжалявали за избора си. Животът ни се промени коренно след първото дете, след второто са просто модификации на тази промяна.

Дааа, така си е Благодаря ви, че споделихте по темата 🤗
Сега се замислих, че с първото детенце, родено преди 11 години, аз малко над 20, то кротушче и половина, майчинството беше песен и половина, хем имах само една саката 80 годишна баба за помощник. И на лекции си ходех, оставяйки й го, и с приятелки се виждах и във физическа форма влязох седмици след раждането. Но детето беше безпроблемно, спеше и ядеше по часовник и имах време за всичко по много
Когато обаче се падне бебче с колики, рефлукс и ревливче, каквото ми е второто, на три месеца, картинката рязко се променя за разлика от всички, които гордо са се разписали, че с всичко са се справяли, аз човешки ще си кажа-еми, не смогвам. Понякога не смогвам лицето да си измия сутрин, камо ли по-възвишени неща 😂 баткото си е голям, но и той си има специфични нужди, по-скоро време за разговори, които една изперкала майка с пищящо бебе на ръце рядко може да му даде адекватно. Всички с дечица с такава по-голяма разлика знаят за какво говоря
Ще литне и това време и ще се чудя къде са му коликите и на този юнак, та да имам претекст да го гушкам, но няма да ги има

Вкарвай таткото активно в действие.

С второто бих казала, че ми е даже много по-лесно. Бабите съм ги игнорирала тотално ( особено натякването за отглеждането ,  къпането със сол , яйца и прочие). Каката я подготвих още от рано за бебето , и тя не е създавала проблем . Старая се да обръщам същото внимание , както до сега . Колкото и изморена да съм , небих я пренебрегнала . Мъжът ми , той също много помага , затова ми остава време и за мен , да съм приведена в приличен вид или просто да се видя с приятелки . Общо взето ,животът с второто дете ,не ми се е променил кой знае колко.

Проблемът е в нагласата ти за коловозите. Трябва ли десетки страници да изпишем, с ежедневните си дейности, за твое успокоение? Защо искаш да влезеш в коловозите, вместо да се адаптираш към новата ситуация, без да драматизираш, че нищо не е същото. Едва ли всяка от нас се е радвала на кротки бебенца, така че - не го приемай като приказката за стоте тояги.

Живот след второто дете?! Че то това живот ли е изобщо?!

Десетки-не, ето две са напълно достатъчни 👌