Моите в момента са на 4, 12, 17 и 18+. Имала съм и аз моменти, когато не съм можела да ида да се изпишкам. Особено покрай прохождането на втората, когато първата си беше още бебе и ми трябваха очи и на гърба. Но всичко отминава. Важно е да не се стараеш да си винаги перфектна. И бащата да е пълноценен родител, а не просто помощник. Баби, дядовци и бавачки са само бонус, когато и ако ги има.
- Публикувана: 3 дек. 2018, 18:57 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2018, 10:58 ч.
Животът след второто дете
Живот след второто дете?! Че то това живот ли е изобщо?! 
Аз натворих три деца за 4 години и половина. Сега са на 7, 10 и 12.
Проблемът е в нагласата ти за коловозите. Трябва ли десетки страници да изпишем, с ежедневните си дейности, за твое успокоение?
Десетки-не, ето две са напълно достатъчни
👌Да, нещо като пациентите, дето постоянно питат - имали ли сте други случаи, като моя. Имали сме, но няма унифициран подход, така че - по-скоро не сме имали
Щом темата е твоето лекарство, така да е.
Надявам се, не забравяш, че след бебешкия период идат други предизвикателства и да успяваш се справяш без сривове.
Дренке, добре че беше ти да ме светнеш-тъкмо си мислех, че а-ха да свърши бебешкият период и започват едни денонощни купони и всичко става цветя и рози.
Абсолютно съм съгласна, неслучайно хората са казали "малки деца-малки проблеми".
След 2-то дете планирахме третото. През 2 години са, оживяхме и без налични баби. Даже беше весело. С трима тийна е по-трудно от колкото с 3 малки деца.
Абсолютно съм съгласна, неслучайно хората са казали "малки деца-малки проблеми".
аз не съм съгласна изобщо. Моят син единият не ядеше нищо в бебешки период, постоянно беше болен, а когато беще здрав , беше хиперактивен. Едвам не се гътнах. Другият пищеше и се захласваше до посиняване, нито искаше да седи, нито да ходи. Чак не мога да повярвам, че са живи и здрави. Въобще сега живота е песен. Предполагам, че просто хората които са я измислили тази приказка са имали лесни деца и обикновените бунтове на пуберите им се струват чудо.
аз не съм съгласна изобщо. Моят син единият не ядеше нищо в бебешки период, постоянно беше болен, а когато беще здрав , беше хиперактивен. Едвам не се гътнах. Другият пищеше и се захласваше до посиняване, нито искаше да седи, нито да ходи. Чак не мога да повярвам, че са живи и здрави. Въобще сега живота е песен. Предполагам, че просто хората които са я измислили тази приказка са имали лесни деца и обикновените бунтове на пуберите им се струват чудо.
В тези бебешки периоди обикновено не е въпрос на "лесни деца", а на родителски умения.
Така ли? И какви родителски умения се изискват когато детето кара тежки колики или изкарва тежко никненето на зъби? Или пък когато лежите по болници?
Това е дълга тема, но няма тежки колики и леки колики, това са си просто колики. Тежки или леки са за родителя, никое бебе не е умряло от колики, нито от никнене на зъби. Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
Но е добра техника за автоуспокоение - ами то детето е такова, не че аз съм истерична или нестабилна, или потънала дълбоко в следродилна депресия и незнание.
Да, сигурно хах, докторе. Защото аз с моето съм обиколила доста медици.
Айде сега с това изказване да идеш и в подфорума на децата с вродени или хронични заболявания и да го обясниш на родителите им? Че те явно според теб са истерични и нестабилни и потънали в следродилна депресия и незнание и тъкмо да ги просветлиш.
Цитат
Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
аз не съм съгласна изобщо. Моят син единият не ядеше нищо в бебешки период, постоянно беше болен, а когато беще здрав , беше хиперактивен. Едвам не се гътнах. Другият пищеше и се захласваше до посиняване, нито искаше да седи, нито да ходи. Чак не мога да повярвам, че са живи и здрави. Въобще сега живота е песен. Предполагам, че просто хората които са я измислили тази приказка са имали лесни деца и обикновените бунтове на пуберите им се струват чудо.
Виж сега, то възпроизвеждането не е на всяка цена, щом децата ни вадят от коловоза, и после цял живот търсим външни, свръхестествени сили, които да ни вкарат обратно.
Да, сигурно хах, докторе. Защото аз с моето съм обиколила доста медици.
Айде сега с това изказване да идеш и в подфорума на децата с вродени или хронични заболявания и да го обясниш на родителите им? Че те явно според теб са истерични и нестабилни и потънали в следродилна депресия и незнание и тъкмо да ги просветлиш.
Цитат
Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
Какво да им обяснявам? Те много по-добре от мен са наясно, че когато детето е с хронично, вродено или придобито заболяване, живота ще е така - болници, терапии, много грижа, много ресурс. Нима детето е виновно? Не е.
Дали те ще приемат ситуацията и ще се стегнат, или ще хленчат и мрънкат - въпрос на осъзнаване и възможности. При всички положения, топката е в родителя.
X
Реклама