Не спирам да мисля за остаряването, болестите които неизбежно идват с него и живота с тях....Имаме около 10г разлика със съпруга ми. Аз над 30, а той над 40. Постоянно в главата ми е , че половината ако не и повече живот мина. А това което остава кой знае какво ще е ....Избива ме на рев, в главата ми има ужасни мисли....Кой ме караше да ровя и търся глупости в интернет , попаднах на стари теми в БГ мама за възрастовата разлика...Колко е ужасно ако не сме на една възраст. Колко страшно е за децата да имат болни родители . Мечтаех за още едно дете. Сега ме е страх:-( неискам да остаряваме, искам да сме вечно заедно, искам да сме здрави. Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги, тъй като си имам проблем с това. Опитвам се да си помогна сама. Понякога се справям сякаш....Страничните хора
Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.