Не смятам, че има верни и грешни решения(стига да няма как да се нарани психически или физически детето). Всяко решение носи опит и не се меся в решенията на децата си освен, ако не поискат съвет, а само подкрепям.
- Публикувана: 2 ян. 2020, 23:40 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2020, 10:38 ч.
Как родител да повлияе на детето си, направило грешен избор с гадже или лошо влияещи приятели ?
Е тъй де, що да се месим. Най-добрата ми приятелка от детството на 15 г се залюби с един циганин и на 16 роди първото си дете. Дори не знам дали успя да завърши училище. Мъжът й лежа и в затвора, а тя се биеше със свекърва си. Чудесен живот, да ти е жал да се намесиш, ако си родител.
Хайде да не сме чак толкова либерални и широкоскроени.
512, защото бил стеснителен. Това е обяснението. А и аз от една среща няма да придобия кой знае какво впечатление. Не върви и да го разпитвам как вижда бъдещето с кръщелницата ми.
Хайде да не сме чак толкова либерални и широкоскроени.
512, защото бил стеснителен. Това е обяснението. А и аз от една среща няма да придобия кой знае какво впечатление. Не върви и да го разпитвам как вижда бъдещето с кръщелницата ми.
Първа среща - първа крачка. Ще види, че не хапете. А разговорите за бъдещето - могат да почакат. Може да не е толкова стеснителен, може наистина да се притеснява...
Ако я обича и види, че ви е грижа за нея, имате общи интереси. И той ще разбере, че тя има гръб, на който да се облегне.
Ако я обича и види, че ви е грижа за нея, имате общи интереси. И той ще разбере, че тя има гръб, на който да се облегне.
Току що прчетох това:
"... Да помним: не е достатъчно да чувстваш акцептация, акцептацията трябва да се покаже. Най-важният ефект от показването на акцептацията е усещането на детето, че е обичано и важно - а както помним, това е много важна психическа потребност на човека.
Как да показваме акцептация?
Това може да се прави по много начини: вербално (с помощта на изказаните думи) и невербално - с помощта на безсловесни комуникати: жестове, пози, израз на лицето, с цялото поведение към събеседника.
Невербални сигнали за акцептация. Това може да ни се струва странно на пръв поглед, но много ефикасен начин на показване на акцептация в много случаи е нищо да не правим и нищо да не говорим!
- Ненамеса в дейността на възпитаника - да му позволим да реализира собствените си идеи, решения, дори допускането на грешки. Да бъде себе си. Не трябва на всяка крачка да натрапваме на младите хора собствените си „по-добри“ (а дори и наистина да са по-добри!) решения на всяка ситуация - защото по този начин сигнализираме, че нямаме доверие на тяхното мнение, умения, сили.
Не трябва обаче да бъркаме ненамесата с безразличие! Да не се намесваш означава внимателно да наблюдаваш дейностите на детето и да сдържаш собствените си импулси да управляваш всяка ситуация, но да бдиш дали идеите на възпитаника са безопасни и разумни и дали последствията от направените от него грешки няма да бъдат прекалено болезнени или опасни.
- Пасивно слушане - „внимателно мълчание“, позволение детето да се „изприказва“ (дори ако говори за неща, които са възмутителни за нас).
- Сигнали за съгласие - например кимане, усмивка, жест...."
"... Да помним: не е достатъчно да чувстваш акцептация, акцептацията трябва да се покаже. Най-важният ефект от показването на акцептацията е усещането на детето, че е обичано и важно - а както помним, това е много важна психическа потребност на човека.
Как да показваме акцептация?
Това може да се прави по много начини: вербално (с помощта на изказаните думи) и невербално - с помощта на безсловесни комуникати: жестове, пози, израз на лицето, с цялото поведение към събеседника.
Невербални сигнали за акцептация. Това може да ни се струва странно на пръв поглед, но много ефикасен начин на показване на акцептация в много случаи е нищо да не правим и нищо да не говорим!
- Ненамеса в дейността на възпитаника - да му позволим да реализира собствените си идеи, решения, дори допускането на грешки. Да бъде себе си. Не трябва на всяка крачка да натрапваме на младите хора собствените си „по-добри“ (а дори и наистина да са по-добри!) решения на всяка ситуация - защото по този начин сигнализираме, че нямаме доверие на тяхното мнение, умения, сили.
Не трябва обаче да бъркаме ненамесата с безразличие! Да не се намесваш означава внимателно да наблюдаваш дейностите на детето и да сдържаш собствените си импулси да управляваш всяка ситуация, но да бдиш дали идеите на възпитаника са безопасни и разумни и дали последствията от направените от него грешки няма да бъдат прекалено болезнени или опасни.
- Пасивно слушане - „внимателно мълчание“, позволение детето да се „изприказва“ (дори ако говори за неща, които са възмутителни за нас).
- Сигнали за съгласие - например кимане, усмивка, жест...."
Като тийнейджър послушах всички мъдреци и прекратих връзката с любовта на живота си. И до ден днешен - 20 години по-късно съжалявам с цялото си сърце и мисля, че никога няма да създам семейство, каквото бих могла да имам с него. Само гледам тихомълком снимките му във фейсбук със съпругата и детето му и си мисля какво щеше да е, ако не бях слушала всички и не бях разбила и моето, и неговото сърце.
Абсолютно. Винаги съм вземал предвид съветите на близките ми, но никога не съм оставял да контролират съдбата ми, за да нямам тези съжаляния.
Ако съм си прецакал живота накрая, поне ще знам, че е моя отговорност. Моите решения са ме довели до мястото, където съм, а не някой решенията на друг.
512, защото бил стеснителен. Това е обяснението.
Стеснителен, пък не се стеснява да звъни постоянно да я проверява, хем вие сте там.
Бизнесмен, живеещ в Студентски град 
Кой върти прословутия бизнес сега ? Сигурно е някоя семейна фирма и тато пратил отрока да се изучи. Класика.
А отрокът, още зелен и жълт, тръгнал да раздава салони.
Момичето ще успее самО по-бързо от този пишман.
Тонка,, напълно те разбирам, но някои момичета трябва да узреят някак. Бъди по- близка с нея, давай и нелицеприятни примери за подобни истории, но някак така, между другото. Дано нещата се наредят !
Кой върти прословутия бизнес сега ? Сигурно е някоя семейна фирма и тато пратил отрока да се изучи. Класика.
А отрокът, още зелен и жълт, тръгнал да раздава салони.
Момичето ще успее самО по-бързо от този пишман.
Тонка,, напълно те разбирам, но някои момичета трябва да узреят някак. Бъди по- близка с нея, давай и нелицеприятни примери за подобни истории, но някак така, между другото. Дано нещата се наредят !
На мен ми се мешаха и в резултат от това съм общувала с всякакви отрепки на обществото. Резултатът беше положителен, защото после ми се наложи да работя с още по-големи отрепки и имах подход към хората от ниски социални слоеве, за разлика от майка ми, която искаше да расна в саксия.
Но аз съм общувала предимно с луди, алкохолици и наркомани, не с някакви дегенерати, за които да се омъжвам на 16, та предполагам и от отрепка до отрепка има разлика. Бившият ми не го харесваха само, защото нямаше висше образование и ми забраняваха да се виждам с него, но изкарахме 10 години и дори и да не беше най-успешната връзка не ми е провалил живота.
Но аз съм общувала предимно с луди, алкохолици и наркомани, не с някакви дегенерати, за които да се омъжвам на 16, та предполагам и от отрепка до отрепка има разлика. Бившият ми не го харесваха само, защото нямаше висше образование и ми забраняваха да се виждам с него, но изкарахме 10 години и дори и да не беше най-успешната връзка не ми е провалил живота.
Като родител се опитвам да споделя, но не и да налагам моята ценностна система. Затова винаги, при всякакъв повод коментирам с детето моите харесвания и не харесвания, без ни най-малко да се свеня да разбулвам и авторитети. Пример-първата му учителка, елитно и желано училище в града, но казваше "ОтпредЕ", "отзадЕ" и когато детето произнасяше така думите, в забележката си включвах "Не говори като госпожа... неграмотно" Възпитателно или не, това е моята позиция.
Коментираме хора, ситуации, проблеми. Съзнавам, че до един момент ще съм авторитет, а по-нататък ще възникнат и други, но съм спокойна, че съм дала красив и стойностен пример със семейни взаимоотношения, приятелска среда, личностно развитие
Ако въпреки всичко, детето припознае други ценности или пък просто го зашемети любовта, мога само да се моля да е обичан, спокоен и щастлив.
Имам две групи неодобрения-едните са поради ценностна неприемливост и това са връзка с престъпник, наркоман, с жестокосърдечен, егоистичен или мързелив човек. Другата група, признавам е поради чисти предразсъдъци-религиозна принадлежност, прекалено голяма възрастова разлика(10 и повече години), образователни различия. Макар и да са несравними ситуациите, много ще внимавам да не се подавам на груба намеса в нито един от тези случаи.
Защото, пишем си ние сега тук, ама дали си даваме сметка, че и нашето "златце" е неподходящо от някоя гледна точка за други родители.
Докато е малък-откровени разговори и личен пример за приемливо и неприемливо, от една възраст нататък-"клъв" и "фъър" от гнездото, няма друг начин.
Коментираме хора, ситуации, проблеми. Съзнавам, че до един момент ще съм авторитет, а по-нататък ще възникнат и други, но съм спокойна, че съм дала красив и стойностен пример със семейни взаимоотношения, приятелска среда, личностно развитие
Ако въпреки всичко, детето припознае други ценности или пък просто го зашемети любовта, мога само да се моля да е обичан, спокоен и щастлив.
Имам две групи неодобрения-едните са поради ценностна неприемливост и това са връзка с престъпник, наркоман, с жестокосърдечен, егоистичен или мързелив човек. Другата група, признавам е поради чисти предразсъдъци-религиозна принадлежност, прекалено голяма възрастова разлика(10 и повече години), образователни различия. Макар и да са несравними ситуациите, много ще внимавам да не се подавам на груба намеса в нито един от тези случаи.
Защото, пишем си ние сега тук, ама дали си даваме сметка, че и нашето "златце" е неподходящо от някоя гледна точка за други родители.
Докато е малък-откровени разговори и личен пример за приемливо и неприемливо, от една възраст нататък-"клъв" и "фъър" от гнездото, няма друг начин.
Аз пък на времето се омъжих напук само, защото нашите ми казваха да не го правя. Сигурно съм единствената, която на собствената си сватба е била с ясното съзнание, че това не е моят човек на живота. Едната ми дъщеря беше направила грешен избор /според общоприетото/, но аз я оставих да си изживее тръпката. Е, изживя си я без фатални последствия. Та за мен по-правилно е да оставиш детето само да си научи уроците. Виж, ако ставаше въпрос за наркотици, не знам как щях да реагирам. Дано не ми се налага да науча!
Няма да обяснявам какво, как и защо се наложи да импровизирам, така че не само голямата ми дъщеря да се вземе в ръце, но и малкия ми син да разбере правилно нещата.
Трудно е да се запази балансът, така че крайният резултат да не е "Защо позволяваше на сестра ми това, а на мен не и защо при мен даваш да правя тези неща, а нея я спра...".
Е, убедена съм че изненадите тепърва предстоят!
(18 г. и 15 г.)
Трудно е да се запази балансът, така че крайният резултат да не е "Защо позволяваше на сестра ми това, а на мен не и защо при мен даваш да правя тези неща, а нея я спра...".
Е, убедена съм че изненадите тепърва предстоят!
(18 г. и 15 г.)