Как родител да повлияе на детето си, направило грешен избор с гадже или лошо влияещи приятели ?

С такъв родител, връзка с чуждоверец ще е най малкият проблем на вече голямото дете.
Тонка, опитай се да и подскажеш, че е хубаво да има малко професионален опит в София преди да си търси късмета във Видин. 6 месеца например. Не изглежда дълго, но ако има някакво не здраво влияние върху нея, може и да подейства за да се събуди.

„Вълчицата говори на своите вълчета: „Хапете като мен“, и това е достатъчно, и зайката учи зайчетата: „Бягайте като мен“, и това също е достатъчно, но човекът учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление...“

„Грозните лебеди“, Братя Стругацки

Аз конкретно не виждам нищо чисто, безгрижно и прекрасно в това, на тия години някой да ме контролира и да ме проверява къде съм, какво правя, кога съм се прибрала и така нататък. Това си е чист вид контрол, отвратително чувство за собственост, и ако тя сега не се противопостави, тепърва ще става по-зле, още повече ако успее да я откъсне от роднините й и да я замъкне на негова територия. 
А някои грешки на младостта могат да струват скъпо, та далеч не всички са сладки.

Не знам как точно се е случило, защото никой специално не ми е обяснявал какъв мъж да си търся, какво е неприемливо, явно от личен пример от родителите ми. Факт е, че не съм позволявала на мъж да ми диктува живота и при най-малкия сигнал за нещо такова, съм разкарвала съответния.
Майка ми винаги се е отчитала за всичко на баща ми, за което той винаги й казваше, че не иска такива отчети за всичко и че не й ги дължи. Тя пък казваше, че просто иска да си каже - какво е похарчила, за какво, къде е ходила и т.н. Някъде там може би схванах, че в семейството не е хубаво да има тайни и отношенията трябва да са честни, но никой не трябва да те държи като затворник. Общо взето и двамата си имаха и имат свободата да правят всичко, но после си го и споделяха двамата. Аз също не съм ограничавана - дори и от дискотека татко идваше да ме прибира в ония мутренските времена, когато само момиче да се вози с такси си беше малко опасно. Т.е. даваха ми свободата, но избягваха риска и то хитро. Излизах при условие да ме заведат и приберат, дори и това да е в 4 сутринта.
Най-важното за един човек и да не си губи никога свободата и да знае, че не трябва да прави неща, въпреки волята си /изключвам задължителните - училище, работа и т.н, че там няма как/

Аз точно мнения като твоето визирах под камбанарията, от която гледаме - самата ти си обременена с лош опит и страхове; и търсиш някакво перфектно решенение за младите момичета. Ама такова няма - това е като онези филми с пътуване на времето, където се появяват парадоксите - поправят една грешка в миналото, появяват се друга в бъдещето.
Да, съществува life pattern, често нещата се повтарят, но не е задължително, а и това е чужд живот, а не твоят.

Да кажем също, че има хора, които им е трудно да се разпореждат със свободата си и съзнателно търсят някой, който да ги контролира. Има жени, които желаят да са собственост. Да не говорим ,че бракът е също форма на контрол. Свободата си има цена и не всяки човек иска да я плаща.

Имам една приятелка, която преди години се хвана с един откровен б*клук. Ревнив, ограничаващ я, постоянно я мачкаше психически. Всичките й приятелки, включително и майка й й намилахме, че този не става за нищо, но тя отказваше да ни чуе и резултатът беше, че се отдалечи от нас и се страхуваше да ни споделя. В крайна сметка го заряза (след близо 4 години и хиляди скъсвания) и каза, че сме били прави и е трябвало да ни послуша. Но, уви нашият подход не беше правилен изобщо, дори и да сме били прави. Става обратния ефект. Достатъчно е веднъж-два пъти да се каже защо дадено нещо не е ок и оттук нататък нещата не зависят от нас.

Братане, като те чета как пишеш тук по теми за избягване на въображаем контрол от жените, можеш да се опиташ да помислиш ти как би приел такова поведение като описаното върху теб от страна на жена. И тогава да развиваш психологически теории и да говориш колко чиста ви е любовта в такъв случай. Иначе става като онова - на чужд гръб и сто тояги са малко. Повечето жени имат опит с точно такъв тип контролиращи ненормалници, което не означава страх или нещо подобно - точно опит е. И въз основа на него не  виждам защо да не се предотврати същото при друг човек.
Както казах - чиста и всичко останало любов не включва контрол и патологична ревност. Не знам как ти се струва нормално да се снима тя, че се е прибрала, за да миряса той. Бракът може да е форма на контрол според теб, но за 21 години такъв "контрол" аз не съм била принуждавана да се обяснявам, да се снимам къде съм и да съм нонстоп на телефона.

Тонка, избягвам да пиша по повечето теми във форума, но съм била на мястото на кръщелницата ти. Правилни са ти съмненията, че я контролира. Аз например трябваше да му звъня всяка вечер в 8 от телефона на майка ми, да не би ако му звънна от моя да го излъжа, че съм вкъщи.
При мен разговорите с родителите не проработиха, за мен те просто не го разбираха горкичкия. Но майка ми ме заведе при страничен човек, който много уважавах и явно беше говорила с него предварително. Той ме помоли да му разкажа за връзката си и обори от мъжка гледна точка едно по едно твърденията на ревнивеца. Това ме сепна, започнах да подлагам на съмнение думите му и малко по-късно скъсах с него.
Та това е, имах майка си за най-добрата си приятелка, винаги можех да разчитам на нея. Всички приятели също ми казваха да го зарежа. Просто в такива връзки, обикновено ревнивеца успява да провокира някакво такова чувство, че е вечно неразбран и ти трябва да го защитаваш.

Еее, писах, писах, та вместо да редактирам го изтрих. В общи линии съм съгласна с мнението на Trill, наистина е много важно доверието в родителите, за да се предотвратят такива залитания по неподходящи гаджета.

А, девойката - кръщелница някой учи ли я, че като работи и изкарва повече от висшист, трябва да си плаща консумативи, режийни и тн? Да добие финансова култура и да разбре, че това да ти направят салон не е върха на сладоледа. Трябва да съумее да го разработи и запази при финансови кризи.
  Може би ако се работи в тази посока - да се освести, че не всичко, което хвърчи се яде. Не всичко, което й се дава без пари е добро. Той ще й направи салон - тя каква цена е склонна да плати?
   Дали момичето е бунтарка или от дете е възпитавано да бъде добро и да слуша? Защото ако е второто - контролът вече й е програмиран, каквото й да правите, нямате полезен ход, докато не се опари жестоко.

Братане, и аз съм била тийн, и аз съм имала гаджета и влюбвания. Но си имах и цели, които гонех и които ми бяха по-важни от живеенето на семейни начала с момче, да не говорим колко се ужасявах от евентуална бременност. Може би съм вкарвала доза здрав разум във връзките си тогава, нищо че и мен ме вееше вятър на бял кон. Само че аз съм такъв тип, че няма начин да допусна да бъда контролирана и следена. Просто при мен такива изпълнения не минават, а и ме плашат, а аз имам добре развито чувство за самосъхранение!

Филомена, тя трябва да остане в София при нас поне година, тъй като има поет професионален ангажимент, който й е уреден от мен и ако, недай си боже, си хване парцалите и замине за Видин, ще ме изложи страшно много. Жената, коята я обучи на занаята, излиза по майчинство и й е поверила всичките си клиентки поне за година. И тая моята, ако реши да напусне, ще е адски безотговорно и може да съсипе бизнеса на жената, която й даде хляба в ръцете.

512, приятелят й има свой бизнес и явно той я съветва какво и как да прави в бъдеще. Кръщелницата ми не е бунтарка. Наложи й се бързо да порасне, тъй като няма помощ и грижа от страна на родителите си. Баща й има ново семейство и не се интересува от нея, не я търси. Майка й е психично болна. Детето е неуверено, от малка й е набивано в главата, че за нищо не става. Няма самочувствие, въпреки че е много красиво и добро същество. И в този младеж явно вижда някакъв бог, защото я обгрижва, обича я, интересува се от всичко, свързано с нея и т.н. Те двамата са се капсулирали и вместо да се забавляват като млади хора, ми се струва, че доста пенсионерски го раздават. Той й налага неговите възгледи за живота, дава й да чете разни книги, всеки ден ходят на фитнес. Абе тя яко му играе по свирката, без грам да се усеща.
Аз няма как за знам как би им се развил съвместния живот. Може пък и цял живот да си останат заедно и да са щастливи. Не един и два случая има такива около нас. Но все ми се струва, че всичко се върти около неговите желания и планове, и това не ми харесва.

Друга опция - да й обясниш точно това - задължена е морално да поддържа салона, докато титулярката е в майчинство. Меко, без набиване на канчето, леко манипулативно - не ме злепоставяй, хляб ти дадоха в ръцете, ще издържите , временно е - раздяла. Млади сте...
 Можеш ли да поканиш момчето, да го поопознаеш?

Като тийнейджър послушах всички мъдреци и прекратих връзката с любовта на живота си. И до ден днешен - 20 години по-късно съжалявам с цялото си сърце и мисля, че никога няма да създам семейство, каквото бих могла да имам с него. Само гледам тихомълком снимките му във фейсбук със съпругата и детето му и си мисля какво щеше да е, ако не бях слушала всички и не бях разбила и моето, и неговото сърце.

Аз бих приела избора на детето си, но бих му показвала обратната страна на монетата, която си е избрало и не бих се конфронтирала с него за неговия избор, защото той е резултат и на моето възпитание и ако не ми харесва за детето ми, значи и аз съм сбъркала във възпитанието.
Това се е случвало и наистина. Детето ми е правило грешни избори, но с много търпение, подкрепа, доверие, личен пример и постоянство, то само е загърбвало тези избори и е разбирало, че не са правилните. Спомням си и как ми казваше: Мамо, остави ме да направя сама моите грешки, когато й казвах, че дадено решение е грешно. И аз разбрах, че колкото и да говорим (макар че от говоренето има смисъл, но трябва да е разумно, с аргументи и не злобно и ненавистно, независимо от проблема), трябва отстрещния човек да е узрял за необходимото решение, в противен случай утре ще направи същото нещо, без да го е разбрал и преодолял.
Разбрах и че няма как да контролирам изборите на детето, нито живота и че единствено мога да обичам и подкрепям детето, каквото и да реши.

Канила съм го, но той все си намира извинение да не идва и съответно спрях с поканите. Всеки божи ден кръщелницата ми след работа ходи до Студентски град, за да се види с него, и се прибира късно вкъщи.
Пределно наясно съм, че ако ще и челна стойка да направя, тя ще си се върне във Видин, но поне да не е преди шефката й да се върне от майчинство. Важно й е да натрупа професионален опит, а и кой знае - може да стане чудо и гаджето й да я зареже.