Надарени деца

Обикновено надарено е дете което пее или рисува.
Деца на 3 които четат не са рядкост ако с тях са се занимавали родители или учители. Има цяла програма как да се научи дете да чете на ранна възраст.
Ако има деца с фиксиран интерес за четене и смятане е хубаво родителя да отхвърли диагнозата Аспергер.

за мен дарбите са различни, не само изкуствата. Но е много трудно да се определи кое точно дете да наречем надарено. Може някое да е 'надарено' през някакъв период, след това да изостане в дарбата си.

Моята дъщеря се научи да чете на три и половина, брат й "чак" на 4, но той пък познаваше часовник със стрелки от много малък.
Това не означава, че са станали гениални - умни, способни са определено, но пък какви да бъдат с родители като нас.

А за да се научат, нали някой ги е учил? Някой е имал достатъчно плам да учи малко дете на четмо, писмо и езици.
Не всяко дете би се заинтересувало на тази възраст, и ако детето ми толкова много се занимава с учене, бих се постарала да му осигуря достатъчно игра на открито, достатъчно общуване с приятелчета. Това бих посъветвала всеки родител на способно дете.

А вече за някакво допълнително развитие на ума, извън стандартното, бихте могли да помислите след първи клас.

Защо сте се вторачили в четенето? Това ли е критерият за надарено дете, да чете на 3? А може ли да чете на 2?

Ако някое може да чете още в корема на майка си, това ще го призная.
Чувала съм за инициативата родителски кооператив, когато не успеят да се класират за детска градина. Тогава се събират примерно пет семейства с пет или повече деца и всеки ден за всичките деца отговаря по някой родител. Накрая си делят разходите за храна. Затова си помислих, че авторката търси родители с различни умения, които отрано са поставили летвата високо и за своите собствени деца.

Не, не сработват така кооперативите, наемат се учители.

Авторката така и не казва какво иска. Аз също искам да зная защо е пуснала темата - преброява дивите зайци или какво?

Авторката се покри, защото си мисли, че я хейтим. Няма такова нещо.
Обаче, като чуя "надарено дете", автоматично си представям Моцарт, който е композирал на 5 годишна възраст. Друго не си представям.

Моцарт е гениален, а не надарен. Надареността е по-приемлива за мен от гениалността, че там има и малко бъгове при гениалните, имат си тъмните страни.

Сетих се за една случка из моя скромен преподавателски опит. Отивам да уча на цигулка две момченца на 6 и 4 г. Бащата парадира със средства, ходели на английски, след мен идвала учителката по немски, после ги водел на джудо. Да съм му препоръчала учителка и по пиано, още утре можел да купи пиано. В същото време почна да се пазари за тарифата. Предложих да се занимавам с големия половин час, след това с по-малкия и така общо два астрономически часа, защото още са много малки и няма да издържат 60 мин. урок наведнъж. Поисках общо 18 лв, а и идвах у тях. Той нищо не ми отговори, майката доведе двете деца, оставиха ги, след час и половина заявиха, че е достатъчно за днес и ми платиха 12 лв. Така всеки път. Уроците по инструмент все пак са индивидуални, а двамата не спираха да се боричкат. Аз наблягах повече на солфежа, обяснявах кое как се нарича по цигулката, след 3-4 урока почнах да ги уча на постановка. Показах им как се тактува, реших да използваме лъка и да свирят т. нар. празни струни, тоест без пръст на лявата ръка, да притиска струната. След месец господинът заяви, че прекратява заниманията, защото отстрани не звучало хубаво, очаквал вече да свирят пиеси и популярни мелодии. Обясних му, че тогава се е насочил погрешно към цигулката като инструмент. За да звучиш сравнително добре и да можеш да изпълняваш песнички на цигулка, са нужни 4-5 г.,камо ли за нещо по-сериозно. Това, което ме порази, беше че при тази армия от учители, шестгодишният не можеше да чете. Бях му написала с печатни букви имената на всяка нота, написана на петолинието, а той не можеше да ги прочете. Питам го колко е 4+2, той мълчи.
Та мнението ми е, че родителите трябва да имат реалистични очаквания. Понякога от много разпиляване детското внимание в различни сфери, накрая ефектът е обратен.

excepti0nal, не си улучила форума, за съжаление. Както винаги, подобни теми, въпреки, че много ясно си се изразила, се четат от бг-мамите като "дай да си ги мерим" или "кой е по-по-най" или "правим си реклама". Завистта е голяма. Темата ти щеше да е много интересна, ама, като гледам, няма да намериш съратници.

Родителите на вундери явно няма как да обменят опит в отглеждането на децата си, без да бъдат нападнати. Жалко...

Глупости на търкалета. Споделихме мнение на база опит. И моето дете четеше на 3,5 години и да не казвам какво още правеше, защото не е нужно. Та изобщо не става въпрос за завист, а за споделяне на опит. При това аз говоря от позицията на изминат път, а не на човек тепърва тръгващ по пътя. 
Иначе си съвсем права за ей това " се четат от бг-мамите като "дай да си ги мерим" или "кой е по-по-най" или "правим си реклама". Завистта е голяма".  И точно затова по-мъдрите мами предпочитат да не парадират. Да не говорим, че израстването в нормална среда си има ред позитиви (както казаха много писали).

Аз не разбрах, кои са били тези организации, които не можели да отговорят на нуждите на детето. Има доста частни занимални, които биха взели примерно 4-5-годишно. Щом се справя по-добре от 7-годишните, не виждам какъв е проблемът. Работила съм в частна занималня и нивото на всички беше приблизително еднакво. Само едно момиче на 8 г. владееше свободно английски, тя е ходила от три годишна редовно на уроци. За сметка на това се затрудняваше с българския. Споменатите вундери имам чувство, че някои хора си мислят, че се срещат под път и над път. Не всеки може да е Моцарт и Айнщайн. Не е и необходимо. Неслучайно в предишния си пост споменах за нереалистичните очаквания. Вярно, че на всяка майка нейното гардже си е най-хубавото и най-умното, но според мен е важно детето да расте щастливо. И наистина авторката предостави много оскъдна информация, затова повечето коментари ще се базират чисто и просто на догадки и лични наблюдения.

и аз съм любопитна кои са тези организации, които не могат да се занимават с надарено дете.

Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...

Болднатото пък авторката въобще не го е споменавала. Кой е казал, че трябва да "растат в някаква друга, ненормална среда"?