Ако за малкото дете е била нужна гледачка, разходите ще са били много повече от колкото за голямо. Всички изброени дрънкулки са смешни на фона на този разход. Не става въпрос да гъзария, а за това да си запазиш работата. Пак казвам, че родителите трябва много добре да обмислят дали може да се наложи да прибегнат до това, за да пробват да измислят нещо, ако няма да могат да си го позволят или поне за да се приготвят за студения душ от рано.
- Публикувана: 14 юли 2023, 10:29 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2023, 22:46 ч.
Необходими финанси за отглеждане на дете
По-голямата част от хората имат огромния късмет да имат помощ, но не мисля, че при 95% от случаите има здрава, млада, неработеща баба, която може да поеме дете по цял ден за месеци или дори години. Не става въпрос за мода, а за възможност. В случаите, в които няма, може би се жертва работата на майката, защото да не работиш 3 години, е жертва. Зависи какво работи. Дори тогава пак е трудно.
Разбира се, който може разчита на баба. Млада баба не знам какво значи, но жените се пенсионират в момента на 62. Ако бабата е под тази възраст и работи, не знам как би могла да бъде бавачка.
Нашите родители са в София, защото с мм сме от тук. Но много от приятелите ни са от други градове и родителите им живеят там. Съответно баба от Варна или Велико Търново няма как да зареже всичко у дома за да дойде да гледа бебе в София.
Хората, живеещи по родните си места могат да ползват баба ако имат такава, защото са в един град.
Масово майките стоят поне 2-3 години майчинство от моето наблюдение. Чак такъв голям зор да се връщат на работа след първата година, не виждам. Още е мистерия за мен как се гледат 1-2 деца със 710 лв. Ясно, че заплатата на бащата става основен доход, ама всички ли бащи са с по 3-4 к заплата?
Нашите родители са в София, защото с мм сме от тук. Но много от приятелите ни са от други градове и родителите им живеят там. Съответно баба от Варна или Велико Търново няма как да зареже всичко у дома за да дойде да гледа бебе в София.
Хората, живеещи по родните си места могат да ползват баба ако имат такава, защото са в един град.
Масово майките стоят поне 2-3 години майчинство от моето наблюдение. Чак такъв голям зор да се връщат на работа след първата година, не виждам. Още е мистерия за мен как се гледат 1-2 деца със 710 лв. Ясно, че заплатата на бащата става основен доход, ама всички ли бащи са с по 3-4 к заплата?
Откакто родих, разходите ми се вдигнаха многократно. Споделям на мен какви финанси са ми необходими, за да си покрием месечните нужди. Отглеждам сама дете на почти две години. Имам собствен апартамент, закупен със спестявания, т.е. не плащам ипотека. На месец разходите ни само за храна, режийни разходи и консумативи са около 1300 лв. На месец си купуваме по 2-3 дрешки. Отвреме-навреме се храним на заведение. Всеки ден сме в парка и там отиват джобни за кафе и напитки. Едно време можех да живея и с 300 лв, но тези славни времена отминаха, откакто чудовищната инфлация ни разката фамилията. И аз кроях планове до края на майчинството да спестя едни 10к, ама нейсе. Животът е прекалено кратък, за да се лишаваш. Ако сте и на квартира или плащате ипотека, става солено. Камо ли ако живеете в София и няма места в държавните градини. Според мен ако живеете в София и плащате за частна ясла, ви трябват едно 5 бона на месец.
Както вече са казали - много зависи какъв стандарт на живот се опитвате да поддържате, както и какви са основните ви сметки.
В цифри не мога да говоря, тъй като е много индивидуално.
В случая на нашето домакинство - двама възрастни, пет деца между 1г и 7г, две кучета, има различни нужди от вашето, например.
Уточнявам, че след всяко дете съм се връщала на работа най-късно 7-8 месец, след последното раждане дори не мога да кажа, че съм спряла. Бях ограничила работата до минимум в рамките на 2-3 седмици, докато се напаснем. Аз обаче не мога да си позволя да не работя, защото работя за себе си и отсъствието ми ще повлияе не само върху семейство ми, но и върху колегите ми.
Основни пера в семейния ни бюджет са таксите за частно училище и детска градина на трите по-големи деца, за малките (близнаци на почти 2г) използвам помощ от детегледачка всеки ден от седмицата на пълен работен ден - това също е разход. Освен това - ипотека, лизинг за 2 автомобила, битови сметки, храна, пътуване/развлечения. Застраховки…наскоро теглих чертата и видях, че там изсипваме солидно количество финанси всяка година, но е наложително. Всякакви странични разходи като джобни, дрехи, лекари, спорт и извънкласни дейности за децата, разкрасителни процедури и услуги от всякакъв характер, месечен абонамент за почистване на дома и още куп други, също прибавят доста.
Преди няколко години, когато имахме само 1 дете, разходите ни бяха съвсем различни и може би една много малка част от тези сега, но и възможностите ни бяха съразмерно по-малки.
С мъжа ми работим много, бих казала. Случва се събота и неделя да са изцяло работни за нас, имало е и седмици наред без почивен ден. Така ще продължава и вероятно ще се увеличава дори, тъй като в близките години разходите ни само ще растат.
Със съпруга ми заедно разпределяме семейния бюджет. Ще се опитам да съм максимално кратка, тъй като мога да пиша много на тази тема.
Първо, винаги спестяваме преди да започнат харчовете ни. За най-големите ни постоянни разходи, нужните средства по тях всеки месец си заминават директно по направление.
Въпреки че имам възможност да не го правя, пазарувам основно на намаления, следя такива и отказвам да платя повече за един и същи продукт, когато имам възможността да не го правя. В този ред на мисли - перилни препарати, почистващи препарати, консерви, буркани, всякакви пакетирани храни с дълъг срок на годност, неща за бита като салфетки, хартии, канцеларски материали, козметика, памперси, адаптирано мляко, каши, кърпички и тн. се купуват основно само на намаление. За намаление считам само такова над 30-35%, тогава купувам в големи количества и остава за употреба нататък. Вкъщи имам стая, подобие на килер, в която сме сложили етажерки и съхраняваме точно такива неща. На практика на редовна цена се купуват само пресни плодове и зеленчуци, месо, риба, млечни продукти, , яйца и разбира се някакви импулсивни или пък извън типичните ни нужди покупки.
Дрехи и обувки купуваме всякакви - скъпи, евтини, среден клас. Отново следя намаления и едно 70% от нещата се купуват по този начин. Пазарувам обратно на сезона, особено за децата, тъй като при тях дрехите се използват най-много година. Лятно време пазарувам за зимата и обратно, ако нещо съм пропуснала или пък е нужно по някаква причина - купувам както намеря за добре. За мен и мъжа ми също пазарувам онлайн и от намаления. Доста пари отиват за него за костюми - основно ги шием по поръчка, трудно си намира готови, които да харесва и да му стоят добре.
В този ред на мисли миналата година по това време си купих жестоко палто на Y.A.S, вълнено, ужасно красиво, топло и удобно, беше намалено на страховитите 40лв. Спуках се да го нося. По-късно през зимата го продаваха за 350лв. Та ето един пример, с който съм спестила някой лев, макар и не милиони. Само че спестяването за мен е с натрупване.
Доста хора ни гледат с презрение като разберат как пазарувам и тн., може би им се струва малоумно, след като имам опцията и да него правя. На същите тези 100% от доходите им преминават през четирибуквието, извинете ме за израза. Със сегашните ни доходи и разходи успяваме да спестим около 20-30%, зависи от месеца. Не смятам, че живеем скотски - децата ни са облечени, нахранени, във всеки един смисъл на думата материално задоволени, ние - също.
В обобщение мога да кажа, че според мен голяма роля играе начинът, по който си разпределяте и харчите парите. Има моменти, в които обстоятелствата не позволяват да се пести, но стига да е временен период, не виждам проблем. И все пак, преразгледайте си харчовете и вижте какво и дали може да оптимизирате, за да спестявате по нещо.
В цифри не мога да говоря, тъй като е много индивидуално.
В случая на нашето домакинство - двама възрастни, пет деца между 1г и 7г, две кучета, има различни нужди от вашето, например.
Уточнявам, че след всяко дете съм се връщала на работа най-късно 7-8 месец, след последното раждане дори не мога да кажа, че съм спряла. Бях ограничила работата до минимум в рамките на 2-3 седмици, докато се напаснем. Аз обаче не мога да си позволя да не работя, защото работя за себе си и отсъствието ми ще повлияе не само върху семейство ми, но и върху колегите ми.
Основни пера в семейния ни бюджет са таксите за частно училище и детска градина на трите по-големи деца, за малките (близнаци на почти 2г) използвам помощ от детегледачка всеки ден от седмицата на пълен работен ден - това също е разход. Освен това - ипотека, лизинг за 2 автомобила, битови сметки, храна, пътуване/развлечения. Застраховки…наскоро теглих чертата и видях, че там изсипваме солидно количество финанси всяка година, но е наложително. Всякакви странични разходи като джобни, дрехи, лекари, спорт и извънкласни дейности за децата, разкрасителни процедури и услуги от всякакъв характер, месечен абонамент за почистване на дома и още куп други, също прибавят доста.
Преди няколко години, когато имахме само 1 дете, разходите ни бяха съвсем различни и може би една много малка част от тези сега, но и възможностите ни бяха съразмерно по-малки.
С мъжа ми работим много, бих казала. Случва се събота и неделя да са изцяло работни за нас, имало е и седмици наред без почивен ден. Така ще продължава и вероятно ще се увеличава дори, тъй като в близките години разходите ни само ще растат.
Със съпруга ми заедно разпределяме семейния бюджет. Ще се опитам да съм максимално кратка, тъй като мога да пиша много на тази тема.
Първо, винаги спестяваме преди да започнат харчовете ни. За най-големите ни постоянни разходи, нужните средства по тях всеки месец си заминават директно по направление.
Въпреки че имам възможност да не го правя, пазарувам основно на намаления, следя такива и отказвам да платя повече за един и същи продукт, когато имам възможността да не го правя. В този ред на мисли - перилни препарати, почистващи препарати, консерви, буркани, всякакви пакетирани храни с дълъг срок на годност, неща за бита като салфетки, хартии, канцеларски материали, козметика, памперси, адаптирано мляко, каши, кърпички и тн. се купуват основно само на намаление. За намаление считам само такова над 30-35%, тогава купувам в големи количества и остава за употреба нататък. Вкъщи имам стая, подобие на килер, в която сме сложили етажерки и съхраняваме точно такива неща. На практика на редовна цена се купуват само пресни плодове и зеленчуци, месо, риба, млечни продукти, , яйца и разбира се някакви импулсивни или пък извън типичните ни нужди покупки.
Дрехи и обувки купуваме всякакви - скъпи, евтини, среден клас. Отново следя намаления и едно 70% от нещата се купуват по този начин. Пазарувам обратно на сезона, особено за децата, тъй като при тях дрехите се използват най-много година. Лятно време пазарувам за зимата и обратно, ако нещо съм пропуснала или пък е нужно по някаква причина - купувам както намеря за добре. За мен и мъжа ми също пазарувам онлайн и от намаления. Доста пари отиват за него за костюми - основно ги шием по поръчка, трудно си намира готови, които да харесва и да му стоят добре.
В този ред на мисли миналата година по това време си купих жестоко палто на Y.A.S, вълнено, ужасно красиво, топло и удобно, беше намалено на страховитите 40лв. Спуках се да го нося. По-късно през зимата го продаваха за 350лв. Та ето един пример, с който съм спестила някой лев, макар и не милиони. Само че спестяването за мен е с натрупване.
Доста хора ни гледат с презрение като разберат как пазарувам и тн., може би им се струва малоумно, след като имам опцията и да него правя. На същите тези 100% от доходите им преминават през четирибуквието, извинете ме за израза. Със сегашните ни доходи и разходи успяваме да спестим около 20-30%, зависи от месеца. Не смятам, че живеем скотски - децата ни са облечени, нахранени, във всеки един смисъл на думата материално задоволени, ние - също.
В обобщение мога да кажа, че според мен голяма роля играе начинът, по който си разпределяте и харчите парите. Има моменти, в които обстоятелствата не позволяват да се пести, но стига да е временен период, не виждам проблем. И все пак, преразгледайте си харчовете и вижте какво и дали може да оптимизирате, за да спестявате по нещо.
Много. Да, човек може и да я кара колкото да не умре от глад, но това нормален живот ли е въобще. Повечето ви пишат за вещи, а те са най-лесното. Трябва да купите здраве на детето, свобода, щастие. Да, купуват се, колкото и да не им се вярва на някои. Едно е детето ти да не кихне за две години в частна градинка, където най-много десетина деца ги гледат 3-4 души, друго е да го забиете в държавна и да пие агресивни медикаменти през месец, защото няма нормални условия и една жена “гледа” 25 деца. Също едно е да имате време и да сте навън с детето, защото можете да си позволите друг да ви приготвя храната навън, друго е да бъркате манджи по три часа всеки ден. Едно е да го научите на всичко лично, друго е чужд човек да го приема като обща единица с един куп други деца. Оставете играчките, трябва да купите времето, включително и за вашите нужди като двойка с мъжа ви. Зависи изцяло от вашите възприятия за нормален живот. Много хора нямат проблем друг да им отглежда детето през най-важните години от неговото развитие. Други нямат проблем да слугуват на мъжете си и да са щастливи по мрежите, достатъчно им е. Но добрият и смислен живот струва пари. Не може да нямате времето да четете книги, да обучавате детето си, да сте нон стоп в някакъв стрес, да нямате време да се наспите, да се разходите днес с часове навън и това да е хубав живот. Не е, това е кофти живот и голяма част от децата ще продължат този модел; разбира се, винаги има изключения и някои ще успеят да се измъкнат и да бъдат свободни хора. Трябват не просто пари, а мозък, който да успява да ги изкара за минимално време, не с цената на това човек да е затворен на работното си място десет часа ежедневно. Защото тогава кога ще живеете? В комбинацията от свободно време плюс достатъчно пари е успехът. Все тая колко пари имате, ако нямате свободно време и все тая колко свободно време имате, ако нямате достатъчно пари. Но много зависи от вашето мислене и от това какво вие лично искате от живота. Обикновено за каквото се борим - това и получаваме.
Твърде крайно, Руми. Голямата ми дъщеря посещаваше държавна ясла и градина. Чак такива черни драми не е имало. Да, яслата беше тежък период, то рядко има малко дете, което като влезе в колектив да не боледува. За частната ясла въобще не е така. И там здраво боледуват. В градината после не сме имали никакви проблеми, стандартно като повечето деца по някой бацил зимата. Въпреки че 1 учител се грижеше за около 30 деца, не са били неглижирани и тя самата има хубави спомени от градината. Всичко е до учителите, кофти групи има и на частно и в държавни ясли/градини.
Що се отнася до работата, кой съвременен човек разполага с време?? Средно се работи 8 часа на ден и имаш една събота и неделя, това е. Аз се прибирам 18:30 от работа, лятото не е такава драма, така или иначе прохладно става към 20ч. Зимата е по-тегаво, но пак се успява. Важното е за тези 8 часа все пак да си заслужават времето ти. Защото да бачкаш много, а да не стигат за нищо, значи трябват промени. Дали на работното място, дали някакви допълнителни квалификации и смяна на професията, дали нещо в разходите куца.
Пари за храна например не пестя, но за парцали (дрехи) и техника, да. Масово около мен родители мрънкат, че парите им не стигат, а се движат с айфони и скъпи парцали. Еми това е абсолютно погрешно разпредекение на финансите. Отделно че е факт, живота у нас е скъп, имаме едни от най-скъпите храни и медикаменти в ЕС.
Що се отнася до работата, кой съвременен човек разполага с време?? Средно се работи 8 часа на ден и имаш една събота и неделя, това е. Аз се прибирам 18:30 от работа, лятото не е такава драма, така или иначе прохладно става към 20ч. Зимата е по-тегаво, но пак се успява. Важното е за тези 8 часа все пак да си заслужават времето ти. Защото да бачкаш много, а да не стигат за нищо, значи трябват промени. Дали на работното място, дали някакви допълнителни квалификации и смяна на професията, дали нещо в разходите куца.
Пари за храна например не пестя, но за парцали (дрехи) и техника, да. Масово около мен родители мрънкат, че парите им не стигат, а се движат с айфони и скъпи парцали. Еми това е абсолютно погрешно разпредекение на финансите. Отделно че е факт, живота у нас е скъп, имаме едни от най-скъпите храни и медикаменти в ЕС.
Аз нямам дете още и точно това си мисля напоследък. Но според мен в София при изплащане на квартира или ипотека с малко дете(не съвсем бебе, те са икономични) под 5к чист доход общо от двамата родители няма как да се живее много спокойно. Ще чета, защото ми е интересно доколко мислите ми отговарят на реалността.
Толкова, 5 хиляди за столицата. Ако имате и две коли за обслужване, застраховки и прочие. Но всеки се простира според чергата си. В малкия град с по-малко се живее, но и заплатите са смехотворни. Още не са ги актуализирали спрямо темпа на инфлацията, никой не смята за нужно да го прави. Стана като някакво риалити за оцеляване, ще се действа на принципа на естествения подбор. Тока ли да платиш или лекарства да си купиш.
За мен лично най-евтино е било гледането на бебе. Ако се кърми и се приготвя домашна храна при захранване, разходите са едни пелени. Има достатъчно магазини тип Пепко, Синсей, където до 100лв да се набави нужния гардероб за сезона.
После вече ясли, боледуване, градини, учебни пособия, дрехи, обувки, тренировки, занимални и изхранване са сериозна сума. Дъщеря ми е на 9г и лятото трябва да е някъде, няма как да стои сама у дома. Занималнята е минимум 500 лв месечно.
После вече ясли, боледуване, градини, учебни пособия, дрехи, обувки, тренировки, занимални и изхранване са сериозна сума. Дъщеря ми е на 9г и лятото трябва да е някъде, няма как да стои сама у дома. Занималнята е минимум 500 лв месечно.
Само да кажа, че колкото по-голямо става детето, толкова по-огромни стават разходите.
По американската статистика отиват към 150хил долара за отглеждане на едно дете, значи 300хил лв може да го сложим като горна граница, за 18г стават към 16хил лв на година или малко над 1000лв на месец които родителят трябва да заделя за да осигури на детето старт в живота, включително частни уроци, колеж, спорт, хобита когато е необходимо според възрастта, което не се похарчи една година се пести за следващите по-нататък. Минимумът разбира се е колкото имаш налични и се нагласяш според това.