Необходими финанси за отглеждане на дете

Американските статистики да го д….
Зависи в кой щат живееш, ние сме в най-луксозния. Ами не съм смятала колко ми струва детето месечно, но не е лишен от нищо.
Образованието, което е избрал е безплатно, даже ще му плащат заплата. Ако реши друго - има стипендии, ще тегли и стюдънт лоун, пък ние ще помагаме.
Но ако трябва да сравня бебе/тодлър/пре тийн, тийн - сметката зловещо нараства, особено, когато краката растат като полудели. Не се оплаквам, щастлива съм!

За България не искам да мисля, всичко струва толкова много, отделно уроците, които се налага да плащаш постоянно.

В малкия град сигурно нямат две коли и застраховки, а каруци, и за това им е по-евтино ли
Същата работа и там...

В малкия град не плащаш детска градина или ясла, защото детето е прието в държавната. В големите градове няма места за всички деца и 600-1000 лв месечно са само за това.

В малкия град не си плащаш паркомясто пред блока/наем на гараж, защото има къде да се паркира. В някои случаи се налага да плащаш и наем за паркинг около работата, защото пак няма къде да се паркира. Ето ти едни 1000-1500 лв разлика от две елементарни неща.

Да добавим и това, че в малкия град цените на жилищата са в пъти по-ниски. Мерси, но не желая да си купувам на кредит за 600 хил. лв апартамент в столицата. Купих си за 40 хил. със спестявания преди няколко години на хубавите цени. Не желая да робувам до живот на две-три работи, да плащам частна ясла и детегледачка само за да се тупам в гърдите, че живея в София.

Не е нужно да се тупаме в гърдите къде живеем. Щом малкия град те устройва, това е прекрасно. Някои сме родени в София и пак ни се налага да плащаме ясли, паркоместа и да купуваме апартаменти на високи цени.

И аз съм родена и израснала в София, но определено предпочитам малките градове и в даден момент се преместих. Има добре устроени малки туристически градчета с развита инфраструктура и много приятни кътчета. Ако живеех в Козлодуй, примерно, нямаше да се изкефя.

А тези, които сме от София и не сме взели решението да се преместим в провинцията, да се гръмнем ли 🙈
Всеки сам избира как да устрои бюджета си, времето си  - също. Не е биене в гърдите и хвала това - да запишеш детето си в частно училище или да наемеш детегледачка. Въпрос на избор и опции е.
Аз съм избрала децата ми да ходят в частна детска градина и училище, детегледачка също ни помага. Само че не се отчита фактът, че децата са си наши и все пак ни се налага да работим, но за мен лично е нередно бабите да се превръщат в детегледачки. Ако не плащате, но ви гледат децата, то вие сте не по-малко облагодетелствани. В случая на моето семейство те са млади, работят и живеят на 2 дни път от нас. Може да плащам за градина и училище, но знам, че има контрол, децата ми не боледуват сряда-петък, а в училище получават знания - не комплекси за оценки и притежание на вещи. И не казвам, че дечицата в държавни учебни заведения са с нещо по-малко, просто с баща им сме преценили, че за нашето семейство и виждания за възпитанието на децата съответните институции са най-подходящи. Това е лукс, за който съм избрала да плащам с личното си време. Малко хора ще ме разберат правилно, но и не е нужно. Всеки живее както намери за добре. Изводи за манталитета на хората е нелепо да се правят на база толкова малко фактори. Робуват тези, които са дошли в големия град, разпродали са си всичко по родните места, живеят под наем в панелка в някой краен квартал, но за гъзария са дали и  последните си пари за скъпа кола или дрехи, които са на светлинни години от реалните им възможности. Това е изхвърляне и робство, робство на собствените ти комплекси. Не липсата на опции и желанието семейството ти да се чувства добре.

Аз съм родом от София, но се преместихме в по-малък град. Иронията е, че преди детето, загубихме работа заради Ковид, а бяхме похарчили всички спестявания за наш дом. Можехме да живеем и в нас, но мечтата ни беше голяма къща, голям двор, на спокойно място. Въпреки това, реших да оставя детето, ММ работеше за смешните 600лв, но и на това бяхме благодарни, защото и без тях щяхме да умрем от глад. Нямахме помощ от баби, родителите ми са на 60+ работещи, а неговите нямаха желание да помагат. Справихме се, някак оцеляхме. Детето беше на АМ, нямах кърма. Помня, че когато вземаше "заплата" купувах 10 кутии АМ, толкова ми стигаха за месеца, също и 10 бутилки Глюкоза, това пиеше вместо вода, защото беше и недоносено. 150лв ми беше АМ-то най-евтиното Фризолак, 40лв глюкозата, и памперсите около 150лв. Ето ги 340 заминаха, а още не са платени сметките 😅😅. То нямахме и много сметки ток и вода около 50лв, ползвахме само лампа, зарядни, ТВ и малък икономичен котлон за готвене. Имало е моменти, в които съм брояла стотинки за АМ, и съм избирала АМ пред хляб. В този период се научихме да оценявяме малките неща, научихме, че наистина се обичаме, щом останахме заедно. Много хора ни обърнаха и гръб, но ние сме доволни, за миг не съжалявам, че родих детето. Да, понякога ми идва да побегна по чорапи😅, но не съжалявам, справихме се. Беше нахранено, облечено, сменено. Сега не бих могла, защото детето е супер злоядо. Но, сега сме много добре, не падаме под 6к месечно, имаме фонд "добро и лошо". Аз харча на поразия, взимам каквото ми падне, не се вторачвам толкова в пестене, защото смятам, че парите трябва да ни носят удоволствие. Не бих оставила детето да реве, за някоя играчка, взимам я и толкова. Иска чипс- взимам го, не бих я оставила да плаче за храна, пък макар и вредна.

И мен ме вълнува, някои хора си мислят че живеем преди 100 години и че деца се правят на конвеир. Викат ми-е то какво му трябва на едно дете? Моя сега дава зор. Ами без майчинство на къде? Ще износва, ще караме на подаяния.А ако трябва сухо мляко? И кърмено да е не мисля че е по-евтино - трябват специални храни. Памперси, кърпички. Ами рожден и дни? Малко не мислят някои, давай деца да се правят пък то нищо не е нужно за едно дете. Ще подаряват, ще ядете филии с маргарин, ще переш многократни памперси на пералото, ще носиш вода с менците и ще топли на огъня. Аз ли нещо греша или не мога да убедя хората че детето иска. 2 деца съвсем. Не може с едни детски да се живее.  Само за лекари си трябва една сума иначе на магия е всичко.

Много зависи от родителите. Работят ли или не. Ако майката работи, взима добра заплата, това значи, че и първата година ще взима добри пари. Втората, сумата е фиксирана нещо около 760лв беше. Ако бащата също има работа, всичко ще е ок. Вече ако единия от двамата не работи, да става сложно. Но да заявиш майчинство няма е грешно. Майчинство има и то е толкова добро, колкото си го изкарала.

Много грозно изказване. “Моя ми дава зор”. Ако не умеете да взимате решения на база обсъждане, по-добре не правете деца.

Майчинството е пропорционално на това, което си внасяла. Ако си работила на добра работа, ще взимаш добро майчинство. Втората година не е задължителна.

Как 10 кутии за месец АМ? Памперси 150лв? Моя син повече от 5кутии не може да изпие, а памперсите са му максимум 60-70лв за месец 🤔 Нещо преувеличаваш.

Работила съм, но в чужбина.

Има тема за майчинството счетоводно. Можеш да прочетеш там колко трудов стаж ти трябва в БГ, за да получаваш майчинство. По спомен не е много, около година.

Няма година. Всичко е в чужбина. Има няколко месеца, но това ясно.
Мисълта ми е че който не е гледал дете мисли с 200 лева ще мине, подарени дрехи и без "луксове" (хубави обувки, торта за рд. някоя нова играчка). Ще си засееш градината и ще се изхранваш. Ще събираш дърва в гората и ще се топли без пари, пък може така и 10 да се отгледат.
Е, не става така.