Бъдеще - неизвестно.

В такива ситуации са доста жени, да, защото бързат да раждат вместо да вложат няколко години в усвояване на добре платена професия и постигане на финансова стабилност и независимост. После и да се озове в такава ситуация ще й е все тая, ще си вземе децата и ще си тръгне. Ама без пари не става

Щом за 4г сте се изпокарали и дори сте се разделяли започни да мислиш къде да се изнесеш, а през това време ходи на психолог, психотерапевт и т.н. за да ти помогне да изкараш дотогава. Дали заради хормони или заради друго имаш нужда от такава професионална помощ, още повече че като си бременна няма как да пиеш много хапчета. Мъжът продължавай да си го обичаш, той все пак е и баща на децата ти, но това не значи че задължително трябва да живеете заедно щом от това ти идват такива мисли в главата вместо положителни емоции.

Пак ще кажа, финансите са по-малкия проблем. Разбирателство ако има, (ако е възможно) ще го решите това.
Сплотеност ако има, много хора са били в отчайващо положение, ама се разбират. Изпълзяват от блатото и са по-добре от всякога.
Ако не може вече да спрете да се карате е друго. Прочетох че говорите за изоставяне. Мисля че в яда си го казвате това, няма да го направите.

Обаче в случая разбирателство липсва. И финансите се оказват огромен проблем.

Финансите са проблем, особено ако се разделят. С две деца, ако няма подкрепа, ако не е с добри финанси, какво ще прави?

Ама те имат изначално различни разбирания по ключови въпроси. И авторката го е виждала, но е стояла в тези отношения. Тя има принос към сегашната ситуация, колкото и мъжа. Спрете вече да изкарвате жените тотална жертва, а мъжете тотални насилници. Това са двете страни на една и съща монета и както се казва - хранят си взаимно травмите и липсите.
Човекът, с когото избираме да сме е нашето огледало. Каквито сме ние, такъв си го намираме. И ако не можем да си тръгнем от него, значи положението с нашите си проблеми е сериозно. Не виждам какво има да променя него, като трябва да промени себе си. Просто е много удобно да се измести локусът на вина към другия и ние целите в бяло. Пълнолетен човек носи отговорност за своето поведение и избор.

Аз говоря ако са заедно. Да, тогава вече ако е сама и няма кой да помага, няма работа не е добре. Все пак ако се върне при родителите си, взима майчинство-780 лева, осъди го за издръжка, по 200,300 на дете, няма ли да се справи? Е аз с 1000,1200 се оправям с едно, без да плащам наем обаче, пуша и дрехи купувам, козметики, играчки и всичко, което ми види окото и на разни места го водя, по басейни примерно. Само бащата ако забегне и не иска да плаща е проблем.

Тя щом е стигнала до идеята да си изоставя детето това не е заради финансите, а защото не вижда подкрепа в този мъж, за нея семейството вече се е разпаднало, 4г и две деца са достатъчно трудности че да теглиш чертата и да събереш бохчите, розовите очила не действат.

Не, не! Бебето не оставяй! Ще се оправиш с две деца, просто най-голямото го прати при майка му.

Разбирателство, ако има, любов, ако има, работа, ако има, еднакво разбиране за спестяване и разходи, ако има, здраве, ако има, финансите са най-малкият проблем, да.

Имате нужда от психолог или психотерапевт, някой който да ви помогне в мислите и чувствата.
Това, че имате различни виждания за живота и различни разбирани страшно няма. Не е нещо неестествено или необичайно. Всеки човек е израстнал по различен начин, в различна среда и има различни представи за много неща.
Когато с ММ е запознахме бяхме горе -долу с едни доходи, аз на 15 число бях профукала всичко, той се явяваше спестовник. Към днешна дата аз се справям по-добре с планирането на финансите, така че всички да са доволни и да няма сътресения. Но това е постигнато с разговори и компромиси.

Също така има хора за които болката от думите е толкова силна, че са им нужни години да се научат да живеят с нея. Мъжа в тази връзка ми се струва точно такъв.

Хубаво е потърсите помощ колкото се може по-скоро, раждането на детето само ще задълбочи проблемите.
Със сигурност не сте единствените и раздялата е най-тъпото решение точно в този момент.
Надявам се да разберете, че за да станете семейство трябва да положите усилия.
Успех!

Нарушила си едно основно правило - когато двама души се разделят, затварят вратата и не се събират повече. А вие няколко пъти сте го правили това упражнение.
Щом сте стигнали до раздяла това обикновено трябва да е окончателно. Или поне да мине известно време. Хайде, веднъж събиране става, но последващи?
Старата песен отново.
Не вярвам да има промяна.
Поживейте малко сама с децата (съзнавам, че ще е много трудно) вижте какво искате от живота си, какво сте готова да приемете и какво не и тогава мислете за партньор. Съмнявам се, че със стария ще се получи.


 

Тук масово съветвате авторката да отиде при психолог или психотерапевт. Жената, която споделя казва, че трябва да спестява. Няма изобилие от пари. Отделно за семейна терапия трябват двама. Той иска ли? Разбирам, че би и била полезна професионална подкрепа в такъв момент, но изобщо не е толкова просто. От една страна са изключително скъпи услуги, от друга да намериш качествен професионалист, означава много проби и грешки. Пълно е с изкарали курсове за преквалификация, магистратурки дистанционно и всякакви мъмбо джъмбо школи. Първите сеанси масово се заплащат. Това пак са пари.  Често на вятъра. А дори и в най-добрият случай са нужни месеци терапия по няколко пъти седмично. Това са наистина много пари и време. Психотерапията е лукс в България. Има недостиг на качествени професионалисти и на достъпна помощ. Отделно резултата никой не гарантира.

Така както е описала ситуацията авторката е много зле. Звучи като капан. Не е трябвало да допуска втората бременност, но тя е факт.

Надявам се да имаш близки и роднини, към които да се обърнеш за подкрепа.

Дано имаш късмет - ти и децата ти.

A защо просто не спреш да се извиняваш и ревеш за ОТМИНАЛИ НЯВГАШ грешки? Ей така да видиш какво ще стане?

Живееш със садист. Да, емоционален садист. Ако не мрънка за грешките, то ще е че не е обичан, че не е зачитан, че си погледнала наляво, вместо надясно, че вашите как са се усмихнали пък той ... Не понясям такива, но явно ти си го обикнала и е баща на децата ти.
Изгради си стратегия и не му предоставяй възможността да си тренира садизма и манипулациите върху теб. А най-вече не позволявай да прави това с децата, когато станат личности.
Когато замрънка просто кажи "Вече казах, че съжалявам и се извинявах многократо!" И излез.
Когато каже, че не го обичаш, достатъчно, както преди, по друг начин - кажи, че няма как да знае как ТИ се чувстваш. Може да казва само какво ТОЙ чувства и излез.
Ще отнеме време и твърдост, докато успееш да разпознаеш всеки опит да те пречупи. Трябва да те водят емоциите - ако той създава ситуация или разговор, която променя настроението ти надолу, когато те разплаква от нищото, когато сменя настроенията си, когато се държи дистанцирано - ИЗЛЕЗ! Това са оръжията които използва. Ако ги обезвредиш т.е. да не се впрягаш и да не ревваш и лягаш по гръб като кученце с навирени лапички ... ами вероятно ще търси кого друг да тормози. А ако позволиш това да са децата ти си за убиване.
Ще получиш милиони съвети да се махнеш и няма да ги последваш. Ще останеш до мъчителя си, смятайки негативните емоции за любов. Нали има вълнение, драма, сдобряване - трябва да е любов. Това е като наркомана разбира, че наркотика го убива, но продължава. За съжаление това са болни отношения. За съжаление децата ти ще израстнат виждайки това и това ще сътворят в техния живот.

Поеми контрол. Спри да даваш садистичните емоции на мъчителя и ТОГАВА ще видиш колко точно те обича. Ще стане жертвата, която седи при теб заради децата. И накрая ще се пропие.

Съжалявам за песимисзма. Чети за нарцисистите и отчасти ще видиш своя мъж, който преди е бил слънчице, което е обяснявало как си неговата сродна душа. А сега е кошмар някакъв, а ти чакаш ли чакаш да си дойде отново "твоето момче".... а него никога го е нямало.   

Извинете, но тук виждаме само едната гледна точка, която е на очевидно депресирана жена, освен това с бушуващи хормони. Според мен въобще не са толкова черни и непоправими нещата, не знам защо ви прави кеф да обяснявате на някого колко е зле и колко грешки е направил. На бременна жена поне 10 жени казаха, че е много сбъркала да забременее - ама сериозно ли? След прочитането на отговорите направо ще ѝ олекне.