Бъдеще - неизвестно.

Не си извинена Тук е бг-мамма, където депресирани жени искат мнението на анонимни други /анонимността е страшна сила в излизва на вътрешното аз/, а не съдебен спор, където се слушат всички страни, учинайките им и случайни свидетели.

Мисля че и във форума има безплатна помощ от консултант по такива неща в раздела за специалисти.

А, добре, аз мислех, че сме в съда. Ритайте падналия тогава, имате възможност зад анонимността, яко.

Ще ти кажа защо според мен не си права и защо се пошегувах, че не смесъдебен спор.
Тук няма казус, който решаваме. Имаме бременна млада жена, която е в токсични отношения, от които няма измъкване. И тази токсичност не е имагинерна и плод на хормони и бременност, защото има факти - раздели и събирания, постоянно намилане и обвинения за миналото. Фактите не са плод на емоции - фактите създават емоциите, които авторката изпитва и май не знае какво да прави ни с тях, ни с живота си.

Първа помощ в такава ситуация не е да обясняваш на жертвата, че сигурно се бърка и видиш ли то ще мине, ще мине... Айде сега си бременна нека затворим очи пък то ти как се чувстваш и какви са тези болни отношения - айде от хормоните е. Така не и помагаш, само я оставяш да е тинята.
Втора помощ е да се опиташ на човек в такова състояние да му отвориш очите. То не става от днес за утре. До дни авторката ще се обърне против пишещите и ще почне защитава милуто, че като пийне е много любвеобилен или нещо такова. Нормална реакция. После ще спре да пише - пак нормална реакция. ОБАЧЕ думи, изрази, казани неща тук няма да я обидят, а ще и дадат основание да види наистина проблема. Да си каже  "Ама това не е нормално! Той какво ме мота! Не заслужавам да се държат с мен така" и ще започне да променя живота си.
Трета помощ е когато вероятно с друг акаунт поиска помощ - къде да търси адвокат , организации, съвет как да се изнесе, права за децата и т.н.
И вече другата помощ, която макар да не е изписана тук - самата физическа помощ. Защото и това го има. Скрито на лични получаваш съобщение "Помогни ми! Искам да тръгна, а няма кой да ми помогне с багажа и децата..." И помагаш.

Това момиче, не е жертва и е важно тя да не се чувства такава. Тя ИМА избор. Обаче тези две нейни деца са жертви и тя е длъжна да ги защити. Те не бива да живеят и растат в отровна среда. Тя е майка им и трябва да се погрижи те да растат щастливи, дори и на нея да и страшно и трудно да промени нещо. Изключително важно е да го разбере. Не взема решение колко обичала този мъж и какви емоции и сдобрявания имали - а взема решение как ще живеят децата и и ще позволи ли това.

Айде стига вече с тия хормони. Хормони преди бременността, хормони по време и след нея, после следродилна депресия, пак хормони, то майките ги изкарахме невменяеми направо, не носещи отговорност за настроенията, мислите и решенията си.

П.п. Съгласна с Дорис.

Безплатната помощ в сайта е насочваща. Тя не е с реална терапевтична цел и не може да замени работата, която трябва да се извърши в кабинета. Не е опция. Ако смятате, че ще проработи, да си постне авторката драматичния пост в темата за безплатна помощ и да чака съвет от консултант, да видим той какво ще предложи безплатно.

Истината е, че парите ИМАТ значение. Ако знаеш колко много хора щяха да са щастливо разделени, ако всеки си имаше собствен дом, кола и пари, направо ще паднеш.

Има жени, които стоят в токсични връзки защото няма буквално къде да идат. Нямат емоционална, но и финансова упора. Понякога опира и до пари да се махнеш. Особено пък бременна и с дете.

Хормоните влияят много на настроенията както каза по горе някой, който се възмущаваше от съветите, които дадохме. Втората бременност е втори човек зависим от теб за следващите 18 години. Не е за подценяване, ако не си щастлива с бащата изначално. Да се молим да е това. Просто хормони. Жената да е просто емоционално нестабилна, драма куин и не е в токсична връзка и подложена на тормоз, от което се опасяваме тук.

Напълно съм съгласна с този пост. Терапията е дългосрочно нещо. За семейна терапия трябва и двамата да са съгласни да посещават сесии. Безплатната еднократна консултация не решава проблеми и не предлага механизми за справяне. И разбира се, че парите имат значение. Сама жена с две деца трудно би се справила без подкрепа. В този случай жената е осъзнала, макар и късно, какво представлява нейният партньор. Предполагам, че пише тук не, за да прочете прогнози за евентуалното поведение и действия на този хубостник, а да получи малко eмоционална подкрепа и надежда. Според мен трябва да има и план Б, да мобилизира някаква подкрепяща среда отрано, за да реагира навременно и адекватно при невъзможност да продължи връзката с този проблемен човек.

Вие виждате деца-жертви, аз виждам много депресирана жена, която не съм убедена, че интерпретира адекватно ситуацията. Описан е мъж, който не се е справил с някакви проблеми от миналото, което подлежи на решение. Освен това той се оплаква, че се чувствал необичан, това говори, че все пак има някакъв диалог за отношенията и всеки от партньорите е наранен по някакъв начин. Авторката пък от своя страна го лишава от ролята му на мъж и го поставя в ролята на дете, искайки да контролира семейните финанси, без да му се довери, съответно реакцията е бунт. От написаното оставам с впечатление, че авторката има склонност да изпада в крайни мисли - оставяне на новороденото например, което ме кара да подозирам, че и финансовите проблеми не са чак на живот и смърт. Имаме мъж, който е загрижен за здравето на бременната жена и съдействащ в ежедневието, от друга страна трудност в комуникацията, която обаче все пак съществува и нерешен проблем на двойката от миналото, който не знаем какъв е точно. И хайде спрете в този форум да омаловажавате емоциите на мъжете и правото им да ги изразяват. Това не са животни, които безропотно трябва да се подчиняват на стопанката си и същевременно да я обсипват с любов. Те също се обиждат, страдат и имат разни други човешки качества.

Ами.....аз бях в доста подобни отношения.
Реални проблеми уж няма (или поне не толкова непреодолими), но атмосферата е постоянно отровена. Единият вечно обвиняващ, критикуващ и раздаващ присъди и квалификации, а другият вечно разреван, смачкан, недооценен и опитващ се да се промени.
Според мен Пушек и Дорис са доста прави.
На теория може би и двамата искате едно и също, но не успявате да го реализирате защото никой от двамата няма капацитета да компенсира дефицитите на другия. Вероятно се обичате, но любовта ви е по-скоро резултат от някакви сходни травми/дефицити и вместо да изплувате заедно вие затъвате заедно.
Поне аз такава диагноза съм дала на своите отношения с БНД и си я повтарям ежедневно, та да не ми мине през ума да се събираме.
Ако решите да спасявате, може би сериозен разговор и фамилна терапия биха помогнали, но и той трябва да е осъзнато съгласен.

То през форума е лесно с лека ръка - зарежи го, садист, ужас, как можа да забременееш, ходи на терапевт и гледай положително.

Първо, не става ясно за какви точно грешки в миналото са упреците. Дребни, съществени, отминали са, имат лоши последици, просто са дразнещи? В зависимост от това какви са били, можеш да му игнорираш забележките, да му кажеш, че ще проведете един сериозен разговор за тях и приключвате веднъж завинаги с темата или пък се налага да се борите с последиците?

Второ, това за финансовите проблеми е доста неясно. Нямате стабилни доходи, единият харчи много, другият пести? Ако това е повод за раздяла, над половината семейства в България трябва да се разделят. Имате кредити? Друго?

Използвай си времето и се опитай да вземеш допълнителна квалификация. Сигурно звучи невъзможно с идващо майчинство, но по-добро време няма да имаш. Говоря от личен опит, не съм зарязала мъжа си, защото имаме различни възгледи за парите. Аз съм на принципа, че ако не ти стигат, значи ти трябва промяна, той вечно е в притеснение как нямаме и трябва да не се харчи (освен за неща, които за мен не са от първа необходимост). Дразни го, че си сменям кухнята - не ме интересува, аз си я плащам, викам майстори, избирам си я, те се занимават. Иска да пътуваме - щом не му е жал да дава пари, съгласна съм.
Нямаме обща сметка, не си делим с точност сметки и ежедневни разходи, не виждам драма.

Проблемите генерално не се оправят с раждане на дете. Но за мен лично, ако се върна няколко години назад, бих казала, че просто съм игнорирала много от тогавашните ни проблеми и се оказа, че всъщност не са проблеми и не ни пречат.

И да се върна към това за натякването - имах преди години връзка с човек, който успяваше волно или неволно години след някакви стари събития да ми ги натяква. От дистанцията на времето не съжалявам нито за връзката, нито за раздялата, нито го оправдавам, нито го обвинявам. Чувствал се е зле, наранила съм го, той мен също, някак сме се опитвали да преодоляваме, животът ни е разделил. Не бих казала, че е бил садистично настроен, пази боже, тук във форума сигурно ще го обявят кой знае за какъв.

Няма идеални хора, идеални обстоятелства и идеални връзки. Но пиши, ако искаш, какви са тия финансови проблеми, може да ти дадем съвет.

Съжалявам, но моята прогноза е мрачна. Намерил си е начин да те мачка. С времето ще му се услади още повече и ще те мачка още повече. С бебе на път е още по-зле. Абе...
Нищо хубаво не виждам в бъдеще. Две години мъка, да тръгне поне на ясла второто и мисли как да се измъкнеш.

Spiritlight, би ли обърнала внимание, че историята по-долу е историята в периода ОТ ВТОРАТА БРЕМЕНОСТ ДО МОМЕНТА!

Цитат от авторката: След поредната ни раздяла, разбрах, че очаквам дете. Известно време след това се събрахме. Първите седмици всичко изглеждаше като в приказка, докато после не започнаха да се появяват тревожни ситуации в отношенията ни. Бременността започна не особено леко, беше ми почти през цялото време зле и бях уморена до смърт - беше 40 градусова жега, а имаме грижи и по първото ни дете и е имало моменти, в които просто не можех да стана от леглото. Тогава, той ми помагаше и ми влизаше в положението, както и сега, но имаше момент, в който беше решил, че не го обичам вече. А аз просто нямах сили и настроение да показвам чувствата си както преди. Това отмина. След това започна всекидневно споменаване на мои минали грешки, ей така, дори в добри моменти. И особено когато плача и му казвам, че съжалявам за всичко, когато се опитвам да ми покажа, че го обичам. Само аз ли на този свят не заслужавам прошка, при положение, че има хора, които допускат много по сериозни грешки и пак отношенията им продължават начисто? И то дори тези неща не са се случили от вчера за днес, а преди много време. Дори вече не казвам, че съжалявам, защото това действа като стръв за още повече и по-често вменяване на вина.
... Той сякаш не осъзнава, че ме боли, че съм човек и нося душа и ми казва, че му се виждам депресирана, цитирам "смачкана от живота" и имам нужда да се разсея, спряла съм да излизам.

Колко седмична да е тази бременност, че да минат през всичко това? Това ли е загрижения мъж с чувствата, които лелееш, който "помага" на бремената си жена с тежичка бременост? Ами повечето хора на това му викаме нарцистичен тормоз! Да ти кажа хич и не бих се учудила ако втората бременост е изненада за авторката, но не и за партньора и - това си е класически манипулативен метод. А бягай с две малки деца сега!

Ако това е моята дъщеря - отивам и си я прибирам. На минутата!
Ако съм аз - започвам да чета и уча "Как се разпознават отровните гъби"! Не за нещо - ново хоби гъбарство ще завъждам ....

Това е тормоз! Извъртай го, криви го, търси чувства, емоции и хормони! Това е класически, нарцистичен тормоз!

Добре, тормоз е, казахте и отсякохте. Колкото и да ми болдваш казаното от авторката, аз не виждам нарцистичен тормоз, а двойка, взаимно наранила се и въртяща се в омагьосан кръг. Не знаем какво е чак толкова непростимото, което авторката е направила и защо не е решено. И насила я е забременил, то все нови висини ще се появяват с времето, а авторката така и не се появи повече. И по-добре де, че като ѝ чета емоционалното състояние и като гледам в темата какво се измисля, не се знае накъде ще я избие

Ако това е моята дъщеря - отивам и си я прибирам. На минутата!
Ако съм аз - започвам да чета и уча "Как се разпознават отровните гъби"! Не за нещо - ново хоби гъбарство ще завъждам ....

Прекрасно написано - това за дъщерята. А с другата част ме разсмя от сърце. Споделям напълно мнението ти, толкова хубаво никога нямаше да мога да го кажа.

Как според теб изглежда нарцистичния тормоз? Дай разлика!
Да, много ми е интересно какво е толкова непростимото, което се намила. Изневери е нямало, и не мога да измисля какво толкова от миналото ще вадиш и предъвкваш с жена, която вече носи второто ти дете.

Авторката чете. Поне вчера е влизала.