Бъдеще - неизвестно.

Много малко информация имаме, за да си правя такива изводи и да слагам диагнози от първия пост, освен подозрението за депресия, което имам. Ако жена беше написала, че се чувства необичана, защото мъжът не бил в настроение да показва чувства и не може да забрави нещо лошо, някаква обида, която той ѝ е нанесъл преди време, ако той постоянно дудне за пари и ѝ брои всяка стотинка и я кара да пести от каквото му дойде на ум по негова преценка, а тя през това време се грижи за него, защото, да речем, си е счупил крака и не може... тогава какви ли щяха да са мненията?

Авторката няма да напусне мъжа си, нали знаете. Ако той не прекрати това семейство, тя няма да го направи.
След няколко месеца ще влезе да пише как не й помага с бебето и с детето, как финансите още повече не стигат, защото доходите са съвсем намалели и така.

Ами нали знаете - кой каквото сам си направи и цяло село не може!

Е, ти имаш право да имаш "подозрения за депресия" ние нямаме право да имаме подозрения за нарцисизъм!
И Нарцисизма не е диагноза, докато депресията е.

Която жена смята, че владее емоциите си, абсолютно неправилно. Според мен описаният мъж се защитава яростно с глупавото си отношение, от какво - авторката да каже.

На мен ми се струва, че твоят мъж има така нареченият anxious attachment style, тоест страх от изоставяне, все му се струва, че не го обичаш.

Това е доста трудно за преодоляване, той трябва сам да се осъзнае и да поиска да работи по това с теб, иначе вечно ще си на тръни.
Ти също явно си имала своя дял в проблема, като споменаваш грешки, но не може вечно да ти се натякват.

В случая явно сама ще ти е адски трудно с две деца и може би на този етап аз бих се опитала да говоря много сериозно с него, да се изясним кой какво очаква от връзката и от партньора и как ще действате заедно да подобрите ситуацията.Важното е да е без обвинения и караници.

Ако той не кооперира или не признава, че има проблем... Трябва да помислиш как можеш да издържиш сама.Можеш ли да разчиташ на родителите си? Да си намериш достатъчно доходна работа?

Не бих изоставила детето, баща му ще помага все някак да го отгледате, дори да не сте заедно.

За мен описаното е класически случай на дълбока депресия - нежелание да ставаш от леглото, суицидни мисли, мисли за изоставяне на детето, постоянен плач и мисли, че бъдещето е черно. Дали е резултат от съжителството с нарцис и насилник, или всичко е преекспонирано е отделен въпрос, но авторката трябва да потърси помощ спешно.

Първо, пише, че преди да разбере за втората бременност, с мъжа ѝ са били разделени, а първото им дете е малко, защото са заедно от 4 години само. Следователно е имало и къде да отиде, имало е финанси и помощ с детето. Значи не е от жените, които стоят с насилник просто защото нямат избор.

От описаното мъжът поне в някои отношения ми изглежда адекватен. Поел е напълно грижите за другото дете и нея, не пише да е имало упреци от негова страна. Попитал я дали го обича. Добре, вие ако бяхте мъже и жена уж се раздели с вас, но притича обратно като разбере, че е бременна (което явно не е било планирано) и започнете наново с големите обещания, но е един момент жената само лежи в леглото и не ви обръща грам внимание, няма ли неизбежно да се замислите за финансовата изгода и да си зададете въпроса "абе тази жена наистина ли ме обича?".

Не става ясно също така защо авторката смята, че само крачка ги дели от тоталната мизерия? Постът ѝ е написан грамотно, което ме кара да се съмнявам, че са съвсем изпаднали.

Освен това мъжът я съветва да излиза и да се вземе в ръце, защото е в дупка. Човек, който целенасочено мачка друг, няма да даде такъв съвет, а по-скоро ще се подиграва, че сама си измисля проблемите. Единствено това, че ѝ натяква за старите грешки, е червена лампа, но няма как да сме сигурни дали тя правилно интерпретира нещата.

Че не е без пари да се посещава психолог е факт. Обаче ако има някакви сериозни физически симптоми, всички намираме пари за лекар, нали? Не виждам защо психичното здраве трябва да се пренебрегва. Най-малкото този специалист ще установи дали причината е в мъжа, или е по-комплексно. С хора в подобно състояние трябва да се действа внимателно, не се знае дали ако се разделят, мисълта, че остава сама с две деца няма да я досрине.

Във всеки случай, 300 лева на месец за психолог е по-евтино от да отглеждаш 2 малки деца сама.

Аворката не отговори на нито един въпрос, не коментира. Изчезна. Може да е поредната пързалка, а ние тука се пънем и спорим.

1) Всяко семейство минава през изпитания. Някои не издържат и се разпдат, други оцеляват и стават още по-сплотенни. Живот.

2) В писането ти се усеща нещо като напреднал стадии на депресия. Може би отчасти се дължи на хормонален дисбаланс- защо не се консултираш със специалист?

3) Липсата на финансова сигурност доста бързо погубва любовта. Няма как да мислиш за любов, когато ума ти е зает, какво ще ядеш довечера. Фокусирай времето и енергията си в създаването на план за подобряване на финансите ви.

4) Говори с твоят партньор. Сподели му как се чувстваш, от какво се страхуваш, не се срамувай.

5) Обмисли смяна на обстановката заедно с твоето семейство. Живот близо до природата с ежедневна физическа активност, на село, често помага на хора попаднали в коварната прегръдка на депресията.

Успех!

Авторката, говори с лекаря, който ти следи бременността, той може да те прати на специалист за депресията.

За другото какво да кажа, каквото сам човек си направи, друг не може да му го направи, или както там казваше Божинката.