Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

  • 8 119
  • 157
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 623
Брак не, но имах връзки, за които абсолютно знаех, че няма да продължат дълго. От къде знаех? Трябваше да се боря за тях. Човек не се бори в любовта и във връзките си. Те са спокойствие, сигурност, взаимност. Като дишането: вдишваш и издишваш без да мислиш колко вземаш и колко даваш.
Усещаш кога с човекът до теб гледате в една посока, имате химия и взаимно разбиране с половин поглед.
Най-важното, което усещаш и знаеш е до колко този човек е готов да живее с тебе! Защото влюбените обикновено се кълнат, че са готови да умрат в името на любовта. На мен ми трябва някой, който е готов да живее с мен. (И като го намерих се омъжих за него.) Мре се лесно 😜 , трудно се живее.

# 16
  • Мнения: 7 292
Въпросът е странно категорично формулиран. Как би могъл човек да е сигурен за такова нещо? Освен ако не е брак по сметка/ интерес, за който да е било важно да се сключи без значение за колко време или за точно определено време.

# 17
  • Мнения: 6 268
Аз също се чудя, но според прочетеното там някои са вярвали, че бракът им няма да изтрае дълги години макар и да не е имало проблеми. Може би изначално са се взели с партньори, които не харесват чак толкова много, не са влюбени, няма я химията, знам ли и аз.

# 18
  • Мнения: 7 420
А може просто интуицията да им е прошепвала.
Аз съм на мнение, че големите любови не  са всъщност гаранция за успех. По- скоро стигат до крах, в един момент.
По- скоро е обратното, когато подходиш  с разум нещата могат да бъдат доста по- стабилни и дългосрочни.
И сега не скачайте,  но лично за мен по- успешни са връзките в които мъжа повече обича и дава.

# 19
  • София
  • Мнения: 35 119
Да, имала съм такава връзка. Обичала съм много, но съм знаела, че не искам брак с него, деца, бъдеще. На интуитивно ниво някак се самопредпазвах, може би предусещах проблеми, макар и в тотално безгрижно време в животите и на двамата.

След години всичките ми вътрешни спирачки за развитие ги пишеше жена му в свекървенската Laughing

# 20
  • Melmak
  • Мнения: 3 026
А ако няма никакви признаци на токсичност, но въпреки това си с убеждението (не да смяташ, че е възможно, а да си убеден), че ще има развод в даден момент?

Е, чак с убеждението.. не. Сигурно има такива случаи, аз не съм от тях. Може би наистина хора, които се хващат с някого само, за да не останат сами и да имат деца. Има такива връзки, не са точно по сметка, защото не е за финансова изгода. По-скоро с годините не всеки среща любовта и намира съмишленик, човек с когото си пасва, изглежда добър баща/ добра майка и просто вижда, че е опция за семейство. В някои случаи това не сработва и с годините се разделят, но пък си правят деца.

# 21
  • Мнения: 925
Всичките ми (малък брой) сериозни връзки съм ги "предсказвала". Първата, в късно тийнейджърство, още докато се сваляхме с въпросния предчувствах, че ще достигнем сериозност (поне 2-3 години, запознаване с роднини и т.н.), но предвид крехката възраст ми беше ясно, че до семейство няма да стигнем. Връзката, която беше токсична за мен, защото само аз се борех за нея, за трохи внимание, бях вечно виновна за щяло и нещяло, затварях си очите за пороци, и плачех през ден за дребни и не толкова дребни скандали, още при първите прояви на негативите на характера на въпросния знаех, че ще е до време... просто силното влюбване в началото (да не се бърка с любов) и донякъде илюзорното виждане на позитивите на характера му, някак ме спираха да прекратя по-рано... може би от страх, че раздялата ще ме нарани повече отколкото самата връзка. Та 4 години по-късно, и то след една конкретна случка, която и до днес помня, просто се пречупи нещо в мен и си казах това беше.

Мъжа ми между другото, също на много ранен етап предчувствах, че ще създадем семейство. Дано и за бъдещето не съм объркала.

# 22
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Винаги съм имала силна интуиция.
Започвала съм връзки със ясната представа ,че  още от ден първи знаех и усещах,че този човек не е *моят* човек.
Но след това обстоятелства...бременност и последвал брак.
Била съм сигурна дали ще се разделя/разведа!

Сега съм сигурна в точно обратното ...
Не пускам и вярвам,че това си  е *МОЕТО*.!
Но времето ще покаже.Innocent

# 23
  • Мнения: 1 033
Да, когато се запознах с ММ знаех, че ще е до време. Беше твърде хубаво за да е за мен, и за да е истина. Той ми показа, какво е да бъдеш обичан за първи път, но знаех че не е за мен (10г разлика). Все пак не се отказа и аз се пречупих, 11г сме заедно все още, държи се по същият начин. Е, на моменти имаме своите скандали, но...  не се оказах права.

# 24
  • Мнения: 6 155
Да, имал съм такава връзка както писах в другата тема. Ся пак ще ми наскачат няколко потребителки по традиция, ама да отговаря на зададения въпрос. Първата ми приятелка беше такава връзката с нея, знаех че ще е за временно ползване още почти от самото начало. Заради съмнения в изневяра, или по точно в паралелна връзка, които доста по късно разбрах, че са били основателни. И не само, като цяло не беше хубав човек, но пък секса беше готин, тя самата беше супер мацка и така. Усещах, че ме лъже ( и за други неща, не само за горното ), за това не влагах почти никакво старание в тези отношения, разделяли сме се няколко пъти по нейно желание, но всеки път се връщаше. Дори след последната ни раздяла пак искаше да се събираме, но този път сложих аз края. Изкарахме около 6 години с всичките паузи, имаше си готини моменти, на много неща се научих покрай нея, имаше си и кофти моменти, естествено. Не съм и изневерявал докато сме били заедно, както предполагаха някои потребителки в другата тема, но пък не и останах изобщо длъжен. Нямам лоши чувства към нея, от време на време се засичаме на улицата и си сменяме по някоя приказка.

# 25
  • София
  • Мнения: 38 530
Как да го кажа. Беше като ангелчето и дяволчето.
Ангелчето: Това е човекът за теб, виж колко е точен, подкрепя те, обичаш го и пр. Трябва да сте заедно.
Дяволчето: Погледни го какъв е нервак, твърде бързо се събрахте, прецака се. Трябва да се разделите.
И така почти 20 г, докато дяволчето се оказа право.

# 26
  • Мнения: 95
И сега не скачайте,  но лично за мен по- успешни са връзките в които мъжа повече обича и дава.
Това и аз го мисля. А по темата, да. За всяка връзка досега съм знаела как горе-долу ще свърши..
И ако се събираш с някого и постоянно си мислиш как ще се разделите, това според мен е индикация за проблем. Той може да е всякакъв, или е самонавиване (страх да си щастлив, самосаботиране), или наистина усещаш,че това не е човекът (различни сте), или си влязъл в отношенията много прагматично (да не си сам, да се позабавляваш, някой да те гледа) и т.н.

# 27
  • София
  • Мнения: 38 530
Или виждаш повече положителни качества, отколкото притежава реално. И се самонавиваш, че няма да се откажеш и не пускаш..
Някак сме възпитани, че трябва да държим всичко, само за да повишим собствената си стойност. И държим пълни боклуци - работа, отношения с приятели, връзка. Аз тепърва се уча да пускам, трудно е, но се уча.

# 28
  • Мнения: 635
Не бих казала, че съм усещала такава сигурност. Е, особено за първите връзки не съм очаквала, че ще са доживот, но винаги съм влизала с идеята, че това е правилното нещо за мен тук и сега. И не съм мислила за края.

Иначе и около мен виждам това, за което говори Рокстар. За много хора е висша ценност да не се отказваш въпреки трудностите, всичко да "довършваш", каквото и да значи това. Когато съм искала да прекратя нещо неработещо, с което дори нямаше важна причина да се занимавам - повечето съвети са били все пак да го избутам, нали съм почнала. Да, редно е да не даваш на заден при първото сътресение, но трябва все пак да има здравословни граници.

# 29
  • Мнения: 95
Не бих казала, че съм усещала такава сигурност. Е, особено за първите връзки не съм очаквала, че ще са доживот, но винаги съм влизала с идеята, че това е правилното нещо за мен тук и сега. И не съм мислила за края.

Иначе и около мен виждам това, за което говори Рокстар. За много хора е висша ценност да не се отказваш въпреки трудностите, всичко да "довършваш", каквото и да значи това. Когато съм искала да прекратя нещо неработещо, с което дори нямаше важна причина да се занимавам - повечето съвети са били все пак да го избутам, нали съм почнала. Да, редно е да не даваш на заден при първото сътресение, но трябва все пак да има здравословни граници.
Така наречената борба за любовта. 😅
А то като не става, не става.

Общи условия

Активация на акаунт