Аз бих си казала всичко при първия удобен момент...няма хъката мъката...какви са тия...баща от разстояние и когато се появи иска да ви види...аз по начало бих се дистанцирала леко обидена и наранена,щом има място просто няма оправдание!
- Публикувана: 19 апр. 2007, 18:58 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2007, 12:37 ч.
Баща ми ни отказа дома си
Момичета, най-сетне да успея да се включа и аз. Започнах работа, вече съм в новия град и всичко ми дойде малко нанагорно.
Не мога да разбера тези от вас, които ме нападат. Какво удоволствие ви доставя, да се правите на велики ли и да ме съдите за това какво решение съм взела в живота си. Взела съм решението, което съм преценила, че е най-добро за семейството ми. Дори не и за мен, защото аз съм податлива на емоции и ако трябваше да избирам на първо четене щях да си остана в София. Работата ми е престижна и съм я спечелила с много труд и усилия - години стаж за без пари, конкурси и безсънни нощи за четене. Така, че не си мислете, че е лесно с лека ръка да плюеш на труда да си и на мечтите си точно в момента, в който са ти се сбъднали. Работата е добре платена и стабилна. В тази връзка е по-добре и за семейството ми, защото мисля, че в днешно време заплатите и на двамата родители са от значение. След изтичането на тези 6 месеца отново се връщам в София и мисля, че трябва да се справя, както и мъжа ми.Детето ми се справя по-добре и от нас. Тя е моят герой и това, което ме крепи в трудната ситуация. Всичко това го правя и заради нея и заради мъжа ми и за благополучието на цялото ни семейство.
Относно баща ми. Споделям разочарованието си, защото аз не съм искала да нахалствам. Той предложи да живеем там, а след два дни се обади и каза, че не може. В резултат на това ние трябваше в последния момент да търсим квартира и ако ви кажа че попаднахме на долнопробна дупка, в която сме принудени да живеем с детето в момента, докато намеря нещо по-добро. Живеем в гадна квартира, защото сама с дете само това успях да намеря в последния момент.Както и да е. Ще се оправим, в това съм сигурна.Доста пъти ми се е налагало да се боря в живота си и точно за това, че винаги съм се борила и никога не съм се отказвала и хленчила съм постигнала доста.Имам прекрасно семейство, мъж, който ме подкрепя, стабилна работа. И всичко това съм постигнала сама, съм на 26 години. Така, че не бързайте с обвиненията в лекомислие и колко не съм била наясно и не съм била обмислила нещата и пр. изказвания.
Просто ми беше мъчно, защото баща ми винаги е казвал колко се гордее с мен, колко ни обича и с мъжа ми и с детето, колко щял да ни помага и в един момент се отметна. Дори не се е обадил да ни пита как сме, справяме ли се, намерили ли сме си дом. Защото той предпочита неговия да е празен, отколкото ние да живеем там. И в следващия момент иска да се радва на детето и да ходим на балове и на събирания и на не знам си какво.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Благодаря на всички за отговорите, за разбирането, за съветите, за подкрепата, дори за упреците. Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.
Не мога да разбера тези от вас, които ме нападат. Какво удоволствие ви доставя, да се правите на велики ли и да ме съдите за това какво решение съм взела в живота си. Взела съм решението, което съм преценила, че е най-добро за семейството ми. Дори не и за мен, защото аз съм податлива на емоции и ако трябваше да избирам на първо четене щях да си остана в София. Работата ми е престижна и съм я спечелила с много труд и усилия - години стаж за без пари, конкурси и безсънни нощи за четене. Така, че не си мислете, че е лесно с лека ръка да плюеш на труда да си и на мечтите си точно в момента, в който са ти се сбъднали. Работата е добре платена и стабилна. В тази връзка е по-добре и за семейството ми, защото мисля, че в днешно време заплатите и на двамата родители са от значение. След изтичането на тези 6 месеца отново се връщам в София и мисля, че трябва да се справя, както и мъжа ми.Детето ми се справя по-добре и от нас. Тя е моят герой и това, което ме крепи в трудната ситуация. Всичко това го правя и заради нея и заради мъжа ми и за благополучието на цялото ни семейство.
Относно баща ми. Споделям разочарованието си, защото аз не съм искала да нахалствам. Той предложи да живеем там, а след два дни се обади и каза, че не може. В резултат на това ние трябваше в последния момент да търсим квартира и ако ви кажа че попаднахме на долнопробна дупка, в която сме принудени да живеем с детето в момента, докато намеря нещо по-добро. Живеем в гадна квартира, защото сама с дете само това успях да намеря в последния момент.Както и да е. Ще се оправим, в това съм сигурна.Доста пъти ми се е налагало да се боря в живота си и точно за това, че винаги съм се борила и никога не съм се отказвала и хленчила съм постигнала доста.Имам прекрасно семейство, мъж, който ме подкрепя, стабилна работа. И всичко това съм постигнала сама, съм на 26 години. Така, че не бързайте с обвиненията в лекомислие и колко не съм била наясно и не съм била обмислила нещата и пр. изказвания.
Просто ми беше мъчно, защото баща ми винаги е казвал колко се гордее с мен, колко ни обича и с мъжа ми и с детето, колко щял да ни помага и в един момент се отметна. Дори не се е обадил да ни пита как сме, справяме ли се, намерили ли сме си дом. Защото той предпочита неговия да е празен, отколкото ние да живеем там. И в следващия момент иска да се радва на детето и да ходим на балове и на събирания и на не знам си какво.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Благодаря на всички за отговорите, за разбирането, за съветите, за подкрепата, дори за упреците. Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.
Не си затрайвай,Noel!!! Ти си смело момиче,бъди смела и сега-кажи на баща си при първият удобен случай как си се почувствала! Без излишни сръдни,хладно и официално.Защо ще се оставяш да те разиграват така?! И -аз лично бих приключила след този официален разговор всякакви връзки с тези хора,за които явно си чужда.Моника няма нужда от такъв дядо,повярвай ми.Имах подобен случай навремето,но с майката на бившият ми мъж,и тя отказа на сина си да го подслони за няколко месеца(той беше военен),защото бебето щяло да вдига голяма гюрюлтия...Прекъснах всякакви отношения с нея и от това децата ми не загубиха,напротив-спестих им общуването с един дребнав и завистлив човек...
Късмет с търсенето на по-хубава квартира и успех на временното място!
Късмет с търсенето на по-хубава квартира и успех на временното място!
Благодаря, момичета!
Биба, Mishoka наистина не става въпрос за наследства и тем подобни. Не искам нищо от тази къща, не претендирам за нищо и дори дума никога не съм и няма да отворя за това. Става въпрос наистина за това, че просто не мога да повярвам на какво са способни собствените ти близки. И не става въпрос дори за мен. Баща ми не помисли и за внучка си, която уж умирал за нея и уж живота си давал за нея..... но не и покрива си.
Благодаря ви, че сте ме разбрали, както и на всички, които не са изпадали в дребнавости, а са схванали точно ситуацията, независимо от съвета, който са ми дали.
Биба, Mishoka наистина не става въпрос за наследства и тем подобни. Не искам нищо от тази къща, не претендирам за нищо и дори дума никога не съм и няма да отворя за това. Става въпрос наистина за това, че просто не мога да повярвам на какво са способни собствените ти близки. И не става въпрос дори за мен. Баща ми не помисли и за внучка си, която уж умирал за нея и уж живота си давал за нея..... но не и покрива си.
Благодаря ви, че сте ме разбрали, както и на всички, които не са изпадали в дребнавости, а са схванали точно ситуацията, независимо от съвета, който са ми дали.
Той предложи да живеем там, а след два дни се обади и каза, че не може.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.
Явно семейството му е повлияло на решението.
Подчертала съм това, което ми направи впечатление в поста ти. При положение, че той е предложил, а след това се отмята, нещата стоят по съвсем различен начин. Имаш право да си разочарована и огорчена от отношението му.
Но може би е време ти да преосмислиш своето отношение към него.
Успех на новото място, и дано тези 6 месеца минат бързо, и семейството ти да е заедно отново!
на малката сладурана
на Кронки жена му не съм съгласувала с когото трябва. С баща ми ли трябваше да съгласувам как ще си живея живота. Не съм нахалствала да живея там, той ми предложи, а след два дни каза, че не може. Съглъсувала съм всичко с когото трябва. А думите ти, че съм оставила мъж и 10-месечно бебе, за да гоня кариера са провокативни, но не и точни. Проличава злобата от всичките ти изказвания и честно казано вече не чета твоите постове.Те изобщо не ме интересуват, защото с още един злобен човек не ми се общува. Запази си мнението за себе си, защото не може да обобщаваш така, след като не познаваш ситуацията в детайли. Не знаеш как, защо и т.н., а си готова да съдиш. Стой си там залепена за Кронки и си му злобей на него.
Ти не даде повече информация, а моите разсъжнеия са на база дадената от теб информация.
И моята свекърва вижда 2пъти годишно внуците си, въпреки че живее в същия град и твърди, че не може без тях и много и липсват... Не и се сърдя - просто е такъв човек. Също така жената много ми завижда заради успехите, така че отдавам на това нейното поведение. Жената също подарява наляво и надясно неща, които не са нейни, също така подарява "наполовина". Свикнала съм с това и не съм капризна.
Не мога да се съглася с теб обаче.\\
Твоите думи определено са злобни... Естествено е да мислиш така за хората, които не са съгласни с теб, това обаче не го прави меродавно.
Ако щеш не чети и това...
И моята свекърва вижда 2пъти годишно внуците си, въпреки че живее в същия град и твърди, че не може без тях и много и липсват... Не и се сърдя - просто е такъв човек. Също така жената много ми завижда заради успехите, така че отдавам на това нейното поведение. Жената също подарява наляво и надясно неща, които не са нейни, също така подарява "наполовина". Свикнала съм с това и не съм капризна.
Не мога да се съглася с теб обаче.\\
Твоите думи определено са злобни... Естествено е да мислиш така за хората, които не са съгласни с теб, това обаче не го прави меродавно.
Ако щеш не чети и това...
Той предложи да живеем там, а след два дни се обади и каза, че не може.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.
Явно семейството му е повлияло на решението.
Подчертала съм това, което ми направи впечатление в поста ти. При положение, че той е предложил, а след това се отмята, нещата стоят по съвсем различен начин. Имаш право да си разочарована и огорчена от отношението му.
Но може би е време ти да преосмислиш своето отношение към него.
Успех на новото място, и дано тези 6 месеца минат бързо, и семейството ти да е заедно отново!
на малката сладуранаСъгласна съм с това мнение.
Noel , подозирам че точно в момента ти е доста трудно, така че не си трови живота излишно Тук просто си чешаме крастата, утрепваме свободно време и даваме акъл по въпроси, за които не са ни питали 
Характерна черта на форума, нищо лично 
Малко като развален телефон, ама карай 
Пожелавам ти бързо да си намерите нова квартира, където с малката ще се чувствате по- добре. Останалото ще се оправи - ти си борбен човек
Тук просто си чешаме крастата, утрепваме свободно време и даваме акъл по въпроси, за които не са ни питали Характерна черта на форума, нищо лично Малко като развален телефон, ама карай Пожелавам ти бързо да си намерите нова квартира, където с малката ще се чувствате по- добре. Останалото ще се оправи - ти си борбен човек
Защо е толкова важен един абитуриентски бал? Нали ТОЙ ще ходи на него, едва ли разчита на сестра си да му бъде дама... защо хората драматизират отказа на дадена покана?
Има толкова по-важни неща на този свят, много по-важно е ако има нужда от помощ тогава да му се помогне, едно ходене/неходене да дадеш някакъв подарък и една честитка - толкова ли е важно това?
Може би е важно за родителите, ама абитуриентите мислят основно как ще изкарат предстоящата вечер а не това кой е дошъл на гости... или аз бъркам?
Ноел, желая ти късмет в новото начинание.С теб имахме спреквания по една тема,но въпреки това те поздравявам за смелостта и амбициозния ти характер.А относно бала не бих отишла.Ако на брат ти му е пукало за теб да ти се е обадил да те покани вкъщи,а не да се чудиш сега какво да правиш с малко дете по квартири.КЪСМЕТ ОТ СЪРЦЕ ТИ ЖЕЛАЯ.
За едно съм съгласна с на Кронки жена му и то е че на брат ми му е все тая дали ще му отидем на бала. Но пък баща ми много държи на това. За него е голямо събитие и го повтаря от 1 година, той много държи да присъстваме.
Между другото продължават трудностите с намирането на нова квартира.Вчера оглеждах хубав апартамент, който се оказа, че е на някакъв сутеньор 
Ужас. Не ми върви в търсенето.
Между другото продължават трудностите с намирането на нова квартира.Вчера оглеждах хубав апартамент, който се оказа, че е на някакъв сутеньор
Ужас. Не ми върви в търсенето.
на брат ми му е все тая дали ще му отидем на бала. Но пък баща ми много държи на това. За него е голямо събитие и го повтаря от 1 година, той много държи да присъстваме