Вашата сватба

Роклята може да е изчистена и елегантна, душите да са 50, а музиката да е виенски валс.
Специалното не може да дойде и от изписването на 2-3 ченгела върху лист хартия. Съжалявам.

А защо подписването в делничен ден да е неспециално? Нима 100 човека и Джъстин Тимбърлейк ще го направят по-специално?

Специалното изобщо не идва от подписването. А от идеята защо го правиш. Затова няма значение дали е сряда или неделя.

Аз съм се омъжвала като принцеса, друга като.....
Какво ви интересува изборът на околните?
Ама иначе като ви поканят на сватба, ходите, не се свените.

Подписваме се, защото се обичаме, но се обичаме всеки ден, в моя случай вече 9 години, всеки ден. Още един ден обич, с нищо не се отличава от другите, за да е специален. Виж, празненство с музика, танци, цветя и красота е нещо специално. Има и други специални сценарии, според вкуса.

Ммм, ей така ми се иска да се оженя 

Мисля, че сватбата е тържество, на което официализирате и споделяте любовта си пред близките- тези, които ще се радват истински за вас. Може пък и да греша...
Ако някой иска да покани 200 души, и му е приятна тази идея- негов избор. Ако реши, че ще му е по-комфортно само с кумовете- също. По-важното е да се чувства щастлив и да не му липсва нещо в този ден -емоция, близък, останал на другия край на света.
Според мен, каквато и да е сватбата, пак ще се появи по-късно съмнението, че е можело  да е по-добре, ако е организирана по друг начин. Просто така сме устроени.
 Всъщност наистина важното е да имат една и съща представа двамата млади за тържеството си, за да не е насилие ...

Ами да, направиха деня много по-специален, конкретно за нас двамата  (не точно Джъстин, само да уточня, друг беше  и беше сряда също така и много други неща бяха  .). Не казвам, че за вас не е било специално подписване в делничен ден (ако така сте подписали), никой друг не може да каже как сте се чувствали вие в този ден  . 

Ние сме с вътрешната убеденост, че всичко се случи по най-добрия начин и по-добре нямаше как да се организираме, дори и непредвидените неща си бяха на мястото . Само за килата малко ме е яд, че не почнах по-рано да стягам гъзунка, но пък нека хората си мислят сега, че брака ми се отразява добре (тъй като след сватбата продължих с режима)  .

Абе, всеки да си прави каквато иска сватба.
Аз не съм се омъжвала, но ми се иска, ако го направя някога, да не е нито голяма традиционна сватба, нито просто подписване в делничен ден. Нещо средно. Но не екзотично или супер екстравагантно.

Иначе, като ме поканят, ходя на сватби. Обаче са ми отегчителни. Сега, септември ми предстои такава.
Досега все съм ходила на тези, супер традиционните-с всички ритуали. Хората така са искали, така са си направили. Това, че на мен не ми е било особено комфортно и не бих вдигнала такава сватба си е мой проблем.

В тесен кръг, само най-близките, без лели, чичовци и на баба Златка шурея.За сметка на това два дни почивка за всички на хотел, много спокойствие и никаква организация от наша страна - всичко бяха подготвили от хотела.Беше супер

Мила като свърши всичко на теб главата ще ти бръмчи, а недоволни ще има винаги
ПРАВИ Я В ТЕСЕН КРЪГ С НАЙ-БЛИЗКИТЕ  - ТЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ ДОВОЛНИ

Не е вярно, че недоволни винаги ще има . Друг е и въпроса кой доколко обръща внимание на хорското мрънкане . И в най-тесен кръг може да има недоволни, в най-широк може да няма, няма универсални рецепти  .

А защо да са недоволни. В крайна сметка това е чужд личен празник. Те трябва да са доволни затова, че някой ги усеща достатъчно близки и значими в живота си, за да ги покани на сватбата си. Аз винаги така съм смятала, като поканят.
Верно, имало е сватби, на които атмосферата ми е харесвала повече от други, но не съм била недоволна или доволна. Както са си решили хората, така са си го направили.

Нашата сватба ще е след две седмици. Подготвяме я има-няма шест месеца и още има задачи, които са недовършени.
И аз зимата тръгнах с идеята да избягаме в Гърция, остров, море, ние и кумовете, голяма църква, романтика... Исках да избягам от традиционното, тълпите гости, лелката в гражданското. Даже тема бях пускала да питам тук каква е процедурата за сватба в чужбина и легализиране на брака в България.
Обаче...
Да се ожениш в Гърция е яко цифра. Дори и с посредник ( а цифрата не е малка), пак трябват няколко месеца подготовка, защото документацията е ужасяваща. Ако е някъде наблизо (Солун, Тасос, Халкидики) може с няколко посещения и голяма доза оправност да се спестят разходите по агенция, уреждаща формалностите, обаче никой не може да ти гарантира, че няма да има издънки.  
И накрая, в разгара на моите проучвания, мъжът ми каза: "Виж какво, като е гарга, да е рошава. Искам си приятелите, партито, целия цирк". И почнахме да организираме "целия цирк". Още малко и сме готови.
Мен лично никога не са ми се свидили парите за сватба. Не държа да съм омъжена, обаче много исках да съм булка - с бялата рокля, воалът, огромния букет. А и като видях как се зарадваха родителите, не съжалявам за решението да се оженим.
Сватбата няма да е много голяма - малко под 100 души, от които 15 - роднини. Без оркестри за извеждане, тарапана пред блока, кумски ръченици, пилета, кокошки и прочее зоопарк. Даже и булчинско хоро няма да има. От всички ритуали си избрахме тези, които на нас ни харесват. С детайлите се занимавам аз - от поканите, през подаръчетата за гостите, до дизайнът на менютата по масите за гости и етикетите за бутилките с вино и ракията, която се оказа, че баща ми 20 години пази за този ден. Доверих се на агенция само за декорацията и цветята. Харесва ми да държа всичко под контрол и да си изпипам всеки детайл.
Мъжът ми има три задачи - да си избере костюм, да направи медицинските (аз до лаборатория не припарвам!) и да се появи в уречения час на сватбата. А, да, и още една - да не ми ходи по нервите и да не ми противоречи за детайлите  
Тая сватба се получи плод на компросмиси - няма да е на Санторини, няма да е дори във Варна, няма да е в много тесен кръг - това са отстъпките, които аз направих. От негова страна отстъпките бяха всичко в този ден да е такова, каквото аз винаги съм си го представяла. Ако трябва да го цитирам, "Миличка, ще танцувам каквото кажеш, ако кажеш на челна стойка ще застана"   Ще видим накрая какво ще се получи...

Така е да, само че така мислиш ти и се държиш възпитано и уважително, но не може да се отрече, че има и несъобразителни хора, които може да мърморят с или без повод и съответно човек има избор да реши да им обръща или не внимание . В по-горния пост, не се засяга обосновката за тези хора, дали е основателна или не, а това, че има такива гости, които изразяват някакви негативни чувства, забележки и т.н.. Но за мен е доста неприемливо да се съобразява сватбеното тържество и младоженците да се стремят да го направят само в тесен кръг, поради единствена причина да няма от т. нар. недоволни ....Това че авторката на по-горния пост (nadya savova) е имала неприятен личен опит, не означава, че винаги за всички е така .И на мен, далеч не всички сватби са ми забавни или интересни, на които съм била, но през ум, не ми е минавало да го изразя някак - към доволните или недоволните спадам не знам в такъв случай, но и кой му пука .
Честито за събитието, което ви предстои roxanne25, само не разбрах, как така няма да си направиш изследванията и дори и да има начин, няма ли да си по-спокойна, когато знаеш, че си си направила всичко както трябва ....