И моята дъщеря е такава - леко прилепчива и понякога иска да си играе с деца, които я гонят. Веднага я извеждам от там и отиваме на друго място или се занимаваме с друго и тя бързо започва да не обръща внимание на нежелаещите я деца. Но и на мен ми прави впечатление държането на въпросните деца, които намирам за леко неприемливи според моите критерии. Имахме случка, когато 4-5 годишно момиченце я блъскаше и казваше, че ще й счупи главата, само защото дъщеря ми се беше приближила до нея и компанията й. Майка й си бъбреше на 5 метра и изобщо не я притесняваше ситуацията. Все си мисля, че родителите имат роля тук - поне да обърнат внимание на поведението на дъщеря си. Аз поне не бих оставила моето дете да се държи грубо с друго, което нищо не му е направило. И винаги насърчавам доброто отношение и приобщаването на деца, които са сами в момента. Все пак хора сме, и мисля че доброто отношение към околните трябва да се възпита - само няма да се появи. Децата действат спрямо инстиктите си, а оттам нататък идва възпитанието и социалните умения, които те няма как да усвоят, ако ние не ги научим.
- Публикувана: 18 фев. 2011, 00:58 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2011, 17:49 ч.
Как да реагирам при изолиране на детето ми...
Баткото е бил на възраст да може да излезе от положение, без да хвърля играчките на новодошлото 3-4 годишно и да му натяква, че не го искат. Мое мнение 
Ако синът ми на 7 години така се държи с някое дете, определено не бих се зарадвала и не бих го намерила за нормално.
Ако синът ми на 7 години така се държи с някое дете, определено не бих се зарадвала и не бих го намерила за нормално. Ти да не караш сина ти да играе задължително с всяко 3 годишно, което срещнете? Ако не иска какво правиш?
Голямото дете също има права и то е човек.
Авторката не очаква чуждите възрастни да играят и забавляват детето и, но очаква подобни неща от едно дете на 7-8.
Съжалявам, може и малко да съм рязка, но съм се нагледала на подобни ситуации, в които някоя майка или баба очаква моите по-големи момчета да се занимават с техните по-малки. "Ама той само иска да види", "ама тя само иска да пипне", "ама то само иска да порита малко с вас" и т.н. Няма лошо, но не бива да се прекалява и възрастния трябва да следи отблизо ситуацията и да отдръпне малкото дете в първия момент, в който усети, че големите започват да се дразнят. Без да ги смята за "невъзпитани". Без да си прави изводите, че някой не харесва малкото му дете. Тук не става въпрос за харесване, а за досаждане.
Ели, това, което си цитирала е от втория ден, например. Аз не очаквам големите деца да се занимавам с малкто ми дете, но пък очаквам, че няма да му повтарят постоянно "няма да играем с теб" или да му хвърлят играчките. Но и не разбирам защо голямото момче все гледаше сърдито... А и не виждам нищо лошо в това децата да са на едно място и да си играят без да се дразнят или да си пречат, особено на едно такова затворено място.
Споделям мнението на .Ели. Нека не забравяме, че децата ни са единствени и неповторими само в нашите очи и в тези на бабите им. Съществува и друга гледна точка - тази на родителите на по-голямото дете. Синът им кротко си играе, а един мъник непрекъснато му досажда.
В ситуация, като описаната, аз ще се опитам да организирам обща игра за всички деца. Вярно, че ще ми се наложи да се откажа от почивката си, но е много вероятно да приемат детето ми в групата.
В ситуация, като описаната, аз ще се опитам да организирам обща игра за всички деца. Вярно, че ще ми се наложи да се откажа от почивката си, но е много вероятно да приемат детето ми в групата.
Наистина не съм била никога в ситуация синът ми да трябва да се "брани" от малко дете, с което не иска да играе. Той се занимава с малки деца - дори с бебета на по годинка - и много им се кефи, може би защото има по-малки брат и сестра. Така че от моя гледна точка никое присламчило се 3-4 годишно няма да го издразни до степен той да го гони и да му хвърля играчките. Ако все пак го направи, бих се притеснила. Все пак хората сме различни, аз някак не толерирам хвърляне, гонене на други деца и подобни прояви, когато се отнася за моите деца поне.
Ели, това, което си цитирала е от втория ден, например. Аз не очаквам големите деца да се занимавам с малкто ми дете, но пък очаквам, че няма да му повтарят постоянно "няма да играем с теб" или да му хвърлят играчките. Но и не разбирам защо голямото момче все гледаше сърдито... А и не виждам нищо лошо в това децата да са на едно място и да си играят без да се дразнят или да си пречат, особено на едно такова затворено място.
Ако на мен някой ми каже "няма да играя с теб", аз си отивам. Ако някой каже такова нещо на детето ми, не му позволявам да се набутва, организирам му друго занимание.
Ти си единствения възрастен в ситуацията, но оставяш децата да се разправят сами
. И се намесваш когато нещата опрат, едва ли не до шамар , надявайки се на чудо . Като, със свито сърце махаш детето си. Ами поговори с голямото, обясни се с него, помоли го за съдействие, не очаквай то да иска и да харесва детето ти, само защото то е по-малко и е много сладко (според теб).Съжалявам, според мен, грешката е твоя, а извода, че детето ти е нехаресвано е неправилен и неверен.
Наистина не съм била никога в ситуация синът ми да трябва да се "брани" от малко дете, с което не иска да играе. Той се занимава с малки деца - дори с бебета на по годинка - и много им се кефи, може би защото има по-малки брат и сестра. Така че от моя гледна точка никое присламчило се 3-4 годишно няма да го издразни до степен той да го гони и да му хвърля играчките. Ако все пак го направи, бих се притеснила. Все пак хората сме различни, аз някак не толерирам хвърляне, гонене на други деца и подобни прояви, когато се отнася за моите деца поне.
Моите деца са били в подобна ситуация, аз съм се намесвала за да не ескалират нещата, но се е случвало да се наложи ние да си тръгнем, защото другия възрастен смята, че "прилепчивото" му бебе е много сладко и всички трябва да го обожават. Не разбира от граници и не се намесва своевременно.
Да накараш едно 8 годишно да забавлява едно 3 годишно насила си е почти насилие.
В ситуация, като описаната, аз ще се опитам да организирам обща игра за всички деца. Вярно, че ще ми се наложи да се откажа от почивката си, но е много вероятно да приемат детето ми в групата.
Много некомфортна ситуация, за вас за него ...според мен няма как да избяга от този модел, това обяснявам и на голямата ми дъщеря- никой не е задължен да я харесва, обича или иска...не може да очаква, че всички ще я харесват, както и че тя не харесва всички... На малката ми дъщеря не мога да обяснвам още, но все пак гледам да я изведа от ситуацията или да я вкарам- според зависи...когато аз съм там, мога да следя хем да не им пречи, хем да не я отхвърлят.
Монетата обаче винаги има две страни, нали
Когато голяма не иска да играе с някое дете я разбирам, но по принцип я уча да извлече най-доброто от ситуацията, стремя се да и внуша, че когато с малки децата много лесно може да ги управлява и да играят по нейните игри...и тогава всички са доволни- хем нея слушат, хем на малкото му обръщат внимание. Важното е да умее да преценява ситуацията.
Друг е моментът когато са на една възраст децата и пак има изолация...особено на училище се делят на 1000 лагера...много пъти съм си мислела...родителите не насърчават ли толерантно поведение към другите деца, но явно не обръщат вимание...Когато имаха болно детенце, когато имат дете с определени проблеми- всички деца го изолират (естествено това не е вашия случай), определено я уча да го пробщава...да се постави на чуждото място....
Монетата обаче винаги има две страни, нали
Когато голяма не иска да играе с някое дете я разбирам, но по принцип я уча да извлече най-доброто от ситуацията, стремя се да и внуша, че когато с малки децата много лесно може да ги управлява и да играят по нейните игри...и тогава всички са доволни- хем нея слушат, хем на малкото му обръщат внимание. Важното е да умее да преценява ситуацията.Друг е моментът когато са на една възраст децата и пак има изолация...особено на училище се делят на 1000 лагера...много пъти съм си мислела...родителите не насърчават ли толерантно поведение към другите деца, но явно не обръщат вимание...Когато имаха болно детенце, когато имат дете с определени проблеми- всички деца го изолират (естествено това не е вашия случай), определено я уча да го пробщава...да се постави на чуждото място....
catty m, аз те разбирам много добре и ти съчувствам. Явно има хора, които не са изпадали в подобна ситуация или се чувстват гузни и се защитават, затова и се стига до груб тон.
Миналото лято изкарахме една седмица на море в компанията на три деца, които изобщо не искаха да си играят с дъщеря ми (напълно разбираемо) и тя много страдаше. Нямаше изобщо с какво да я разсея, хем бяхме на море, ходехме на плаж, на площадки, на разходки... Но цялото време се свеждаше до това, че детето драпаше да се вмъкне в групичката на децата, а аз се опитвах усилено да я разсейвам с нещо, което тя задължително отхвърляше. И така всеки ден.
Дъщеря ми е такъв човек, че ако има деца, задължително ще иде да играе с тях и нищо, абсолютно нищо не би могло да й бъде по-интересно и да я отвлече от тази цел. Представям си ако бяхме затворени в хижа, където даже не можеш да идеш другаде, а и едва ли ще съм помъкнала целия арсенал от играчки. Но и да съм, знам, че грам няма да помогне.
Много е лесно да се каже, като не искат, тръгваш си. Тръгваш си ако си на площадката. Ако си на хижа в планината посред зима и децата, от чиято компания искаш да си тръгнеш, са в общото помещение, какво ще направиш? Ще си държиш детето вързано в спалнята, докато минат двата дни?
Миналото лято изкарахме една седмица на море в компанията на три деца, които изобщо не искаха да си играят с дъщеря ми (напълно разбираемо) и тя много страдаше. Нямаше изобщо с какво да я разсея, хем бяхме на море, ходехме на плаж, на площадки, на разходки... Но цялото време се свеждаше до това, че детето драпаше да се вмъкне в групичката на децата, а аз се опитвах усилено да я разсейвам с нещо, което тя задължително отхвърляше. И така всеки ден.
Дъщеря ми е такъв човек, че ако има деца, задължително ще иде да играе с тях и нищо, абсолютно нищо не би могло да й бъде по-интересно и да я отвлече от тази цел. Представям си ако бяхме затворени в хижа, където даже не можеш да идеш другаде, а и едва ли ще съм помъкнала целия арсенал от играчки. Но и да съм, знам, че грам няма да помогне.
Много е лесно да се каже, като не искат, тръгваш си. Тръгваш си ако си на площадката. Ако си на хижа в планината посред зима и децата, от чиято компания искаш да си тръгнеш, са в общото помещение, какво ще направиш? Ще си държиш детето вързано в спалнята, докато минат двата дни?
Скоро попаднах в подобна ситуация, почувствах се доста зле и те разбирам. Но забелязах, че дъщеря ми (на същата възраст като твоето дете) го прие доста по-леко.
Моите страхове в тази посока са свързани с училищната възраст и пълната неяснота в каква среда ще попадне тогава. Не бих си слагала много на сърцето подобни случки, а и не очаквам, че всеки две деца трябва задължително да намерят общ език помежду си.
Моите страхове в тази посока са свързани с училищната възраст и пълната неяснота в каква среда ще попадне тогава. Не бих си слагала много на сърцето подобни случки, а и не очаквам, че всеки две деца трябва задължително да намерят общ език помежду си.
Само аз ли не виждам драмата?!
Очакваш едно 7-8 годишно дете и то момче да играе и да забавлява твоето 3 годишно? И от къде на къде? Каква игра може да се получи според теб?
Не се ли замисляш, че на голямото най-вероятно му е тъпо и скучно? Помъкнали са го някъде, натрапили са му компанията на по-малки познати деца, казали са му да ги пази и забавлява, а освен това се появява още едно, което му досажда постоянно, а родителите му гледат осъдително и се чудят какво става. Как очакваш да реагира?
Грешката е твоя, че не си се намесила по-рано и си имала големи очаквания. Като има деца, то и моето ще има с кой да си играе, ще се забавлява и аз ще си почина. Но чуждото голямо дете се възприема като бебегледачка и като не може де се отърве от познатите, то поне иска да избяга от непознатите "бебета". Това не го прави "невъзпитано"! Напротив в неговите очи твоето дете е невъзпитано, защото досажда и не разбира от намеци.
Бих реагирала в две направления.
Първо, по никакъв начин не бих накарала голямото да играе с моето. Даже бих се намесила и бих му обяснила (нищо, че е непознато), че детето ми просто го харесва, както и бих се извинила, че му досажда.
От друга страна ще му кажа, че не е хубаво да пречи на моето да играе с по-малките, ако те искат. Но че не очаквам той да се чувства длъжен да го гледа и забавлява. Бих му казала, че очаквам, ако има проблем с детето ми да се държи възпитано и да ми се оплаче на мен, аз ще се намеся веднага.
Изобщо ще се опитам да привлека голямото на своя страна. Но ако не е съгласно да ми съдейства, няма да го обявя за "невъзпитано".
Второ - на моето дете бих обяснила ситуацията такава каква то е! Че баткото е голям и не иска да играе защото си има негови занимания. Няма да позволя детето ми да е гонено по груб начин, ще го отдръпна аз от там още в началото. Ще го насърча да играе с по-малките, ако те са съгласни. И накрая ще обясня, че в живота е така, "насила хубост не става", понякога не харесваме някого и толкова. Няма смисъл да се бута, където е нежелан.
Нямам очаквания, всеки да хареса децата ми и/или мен и не възпитавам подобни очаквания у тях.
Очакваш едно 7-8 годишно дете и то момче да играе и да забавлява твоето 3 годишно? И от къде на къде? Каква игра може да се получи според теб?
Не се ли замисляш, че на голямото най-вероятно му е тъпо и скучно? Помъкнали са го някъде, натрапили са му компанията на по-малки познати деца, казали са му да ги пази и забавлява, а освен това се появява още едно, което му досажда постоянно, а родителите му гледат осъдително и се чудят какво става. Как очакваш да реагира?
Грешката е твоя, че не си се намесила по-рано и си имала големи очаквания. Като има деца, то и моето ще има с кой да си играе, ще се забавлява и аз ще си почина. Но чуждото голямо дете се възприема като бебегледачка и като не може де се отърве от познатите, то поне иска да избяга от непознатите "бебета". Това не го прави "невъзпитано"! Напротив в неговите очи твоето дете е невъзпитано, защото досажда и не разбира от намеци.
Бих реагирала в две направления.
Първо, по никакъв начин не бих накарала голямото да играе с моето. Даже бих се намесила и бих му обяснила (нищо, че е непознато), че детето ми просто го харесва, както и бих се извинила, че му досажда.
От друга страна ще му кажа, че не е хубаво да пречи на моето да играе с по-малките, ако те искат. Но че не очаквам той да се чувства длъжен да го гледа и забавлява. Бих му казала, че очаквам, ако има проблем с детето ми да се държи възпитано и да ми се оплаче на мен, аз ще се намеся веднага.
Изобщо ще се опитам да привлека голямото на своя страна. Но ако не е съгласно да ми съдейства, няма да го обявя за "невъзпитано".
Второ - на моето дете бих обяснила ситуацията такава каква то е! Че баткото е голям и не иска да играе защото си има негови занимания. Няма да позволя детето ми да е гонено по груб начин, ще го отдръпна аз от там още в началото. Ще го насърча да играе с по-малките, ако те са съгласни. И накрая ще обясня, че в живота е така, "насила хубост не става", понякога не харесваме някого и толкова. Няма смисъл да се бута, където е нежелан.
Нямам очаквания, всеки да хареса децата ми и/или мен и не възпитавам подобни очаквания у тях.
Абсолютно подкрепям това мнение.
Имам дете на 2 и половина, братовчедите му са на 5, 7, 10 и 13 години. Е, няма начин да играят с него. Радват му се, занимават се с него 15-20 минути, да го подхвърлят или да се гонят, но после се заиграват с техни си игри, за които той е малък.
Един простичък пример - те играят монополи, моя малкия постоянно ходи и им разбутва картончета и други работи от играта, с две думи ПРЕЧИ ИМ. Аз го знам, и просто гледам да го забаламосвам, за да ги остави на мира когато са заедно.
не знам авторката какво е очаквала от това дете.
Аз на 7 години ираех с децата близки до моята възраст, дете на 4 години никога не бихме взели да играе с нас. И преди беше така, и сега е така, и занапред пак ще е така.
В което никаква драма няма.
Друг е моментът когато са на една възраст децата и пак има изолация...особено на училище се делят на 1000 лагера...много пъти съм си мислела...родителите не насърчават ли толерантно поведение към другите деца, но явно не обръщат вимание...Когато имаха болно детенце, когато имат дете с определени проблеми- всички деца го изолират (естествено това не е вашия случай), определено я уча да го пробщава...да се постави на чуждото място....
На мен също ми е интересно как реагирате, ако детето ви изолирва или се чувства изолирано от връстници.
Ели и rosy_bosy , не знам дали прочетохте това, което съм написала в началото. Първо, не става въпрос за група от 8 годишни деца. А за група от различни възрасти и едно 8 годишно, което се правеше на тартор (цялото му поведение и държавние, сърдитите погледи спрямо сима ми и нас с баща му).
Ели, къде съм казала, че не съм се намесила? Говорих с детето, обесних му, че сина ми се опитва просто да е с тях, че ги харесва, никога не съм очаквала другите хора или деца да се грижат за детето ми, докато аз спокойно си пия кафето или стоя в стаята.
Обеснявах и на моето дете. Да, моето гардже ми е най-хубаво, но съм далеч от идеята, че всико му е позволено. Но - аз не съм единствения възрастен там. Имаше 4 деца с по 2-ма родители. Никой от тях не се намеси. Напротив, мъжете си пиеха, жените си приказваха.
Не разбрах, значи като кажат на детето ми, че е нежелано, то си отива в стаята така ли?
Ама, чакай малко, ти два дена оставяш детето ти да се набутва след като очевадно е нежелано?! Какво си очаквала да се случи на втория ден? Всичко да е забравено?
Ако на мен някой ми каже "няма да играя с теб", аз си отивам. Ако някой каже такова нещо на детето ми, не му позволявам да се набутва, организирам му друго занимание.
Ти си единствения възрастен в ситуацията, но оставяш децата да се разправят сами. И се намесваш когато нещата опрат, едва ли не до шамар , надявайки се на чудо . Като, със свито сърце махаш детето си. Ами поговори с голямото, обясни се с него, помоли го за съдействие, не очаквай то да иска и да харесва детето ти, само защото то е по-малко и е много сладко (според теб).
Съжалявам, според мен, грешката е твоя, а извода, че детето ти е нехаресвано е неправилен и неверен.
Децата, както и възрастните са различни. А моите наблюдения показват, че е много по-вероятно да срещнеш 8 годишни, които не искат да играят с бебета, отколкото обратното. Не смятам, че това ги прави лоши и невъзпитани. Смятам, че възрастния оставил ги сами да се разправят е виновен. Защото едно 8 годишно би се оправило в такъв момент много трудно - хем не иска, хем разбира че е по-голямо и не може да е много грубо, хем отсрещната страна не разбира от дума и намек.
Моите деца са били в подобна ситуация, аз съм се намесвала за да не ескалират нещата, но се е случвало да се наложи ние да си тръгнем, защото другия възрастен смята, че "прилепчивото" му бебе е много сладко и всички трябва да го обожават. Не разбира от граници и не се намесва своевременно.
Да накараш едно 8 годишно да забавлява едно 3 годишно насила си е почти насилие.
Това е най-правилната реакция! Когато моите бяха прилепчиви малки, така правех, почти винаги това води до приемане на по-малките. Организираш нещо интересно, постепенно отстъпваш своята роля на най-голямото и се оттегляш да пиеш кафе. Но не преставаш да наблюдаваш , за да се намесиш, защото да оставяш сами да се оправят деца с такава разлика не е честно спрямо нито едно от тях.
Мисля, че малко преиначаваш нещата или просто не искаш да вникнеш в ситуацията. Моля те, не пиши повече подобни неща, нямащи нищо общо с нещата, казани от мен.
Спунк, дай пример на организиране на обща игра. Някак си на думи е лесно, но в конкретна ситуация не чак толкова.
Миля, че Елора най-правилно е усетила чувствата и мислите ми (може би не се изразявам чак толкова ясно), защото е преживяла същото.
Ели, къде съм казала, че не съм се намесила? Говорих с детето, обесних му, че сина ми се опитва просто да е с тях, че ги харесва, никога не съм очаквала другите хора или деца да се грижат за детето ми, докато аз спокойно си пия кафето или стоя в стаята.
Обеснявах и на моето дете. Да, моето гардже ми е най-хубаво, но съм далеч от идеята, че всико му е позволено. Но - аз не съм единствения възрастен там. Имаше 4 деца с по 2-ма родители. Никой от тях не се намеси. Напротив, мъжете си пиеха, жените си приказваха.
Не разбрах, значи като кажат на детето ми, че е нежелано, то си отива в стаята така ли?
Ели, това, което си цитирала е от втория ден, например. Аз не очаквам големите деца да се занимавам с малкто ми дете, но пък очаквам, че няма да му повтарят постоянно "няма да играем с теб" или да му хвърлят играчките. Но и не разбирам защо голямото момче все гледаше сърдито... А и не виждам нищо лошо в това децата да са на едно място и да си играят без да се дразнят или да си пречат, особено на едно такова затворено място.
Ако на мен някой ми каже "няма да играя с теб", аз си отивам. Ако някой каже такова нещо на детето ми, не му позволявам да се набутва, организирам му друго занимание.
Ти си единствения възрастен в ситуацията, но оставяш децата да се разправят сами
. И се намесваш когато нещата опрат, едва ли не до шамар , надявайки се на чудо . Като, със свито сърце махаш детето си. Ами поговори с голямото, обясни се с него, помоли го за съдействие, не очаквай то да иска и да харесва детето ти, само защото то е по-малко и е много сладко (според теб).Съжалявам, според мен, грешката е твоя, а извода, че детето ти е нехаресвано е неправилен и неверен.
Наистина не съм била никога в ситуация синът ми да трябва да се "брани" от малко дете, с което не иска да играе. Той се занимава с малки деца - дори с бебета на по годинка - и много им се кефи, може би защото има по-малки брат и сестра. Така че от моя гледна точка никое присламчило се 3-4 годишно няма да го издразни до степен той да го гони и да му хвърля играчките. Ако все пак го направи, бих се притеснила. Все пак хората сме различни, аз някак не толерирам хвърляне, гонене на други деца и подобни прояви, когато се отнася за моите деца поне.
Моите деца са били в подобна ситуация, аз съм се намесвала за да не ескалират нещата, но се е случвало да се наложи ние да си тръгнем, защото другия възрастен смята, че "прилепчивото" му бебе е много сладко и всички трябва да го обожават. Не разбира от граници и не се намесва своевременно.
Да накараш едно 8 годишно да забавлява едно 3 годишно насила си е почти насилие.
В ситуация, като описаната, аз ще се опитам да организирам обща игра за всички деца. Вярно, че ще ми се наложи да се откажа от почивката си, но е много вероятно да приемат детето ми в групата.
Спунк, дай пример на организиране на обща игра. Някак си на думи е лесно, но в конкретна ситуация не чак толкова.
Миля, че Елора най-правилно е усетила чувствата и мислите ми (може би не се изразявам чак толкова ясно), защото е преживяла същото.
Ханна, много е лесно 
Когато племенникът ми беше малък, сестра ми го оставяше на мен да го гледам 2-3 пъти седмично, и понеже сестра ми живее в друг квартал, детето не познаваше деца от моя квартал. И естествено се срамуваше да отиде да се запознае с другите деца, а пък те се надуват и не го викат
Абе типично за 4-5 годишни хлапета.
И аз тогава нарочно се заигравах с племенника, и децата заинтригувани от игрите, които измислях, се присламчваха и така Сашко стана за няколко дена част от компанията с дечурлига и вече всеки ден се чуваха детски гласчета от улицата: "Сашко тука ли е?".
Важното е да не ходи по петите им, а да се държи сякаш си му е съвсем добре и сам, тогава децата сами ще го потърсят.
catty m по принцип това 8 годишно е било най - голямото дете и другите по - малки са се присламчвали към него, нищо чудно да се е държало като тартор, то си е било тартор.
Винаги ще има такива деца, и не е задължително да са по - големи, може и малки да са. Аз казвам само, че не е драма, че детето не е искало да играе с твоето.
На моето съм казвала: баткото е голям, не иска да играе с теб, ти не разбираш игрите му.
Виж за забраната на голямото дете към връстника на сина ти, ми не знам какво да кажа, ако беше ми се случило на мен, вероятно щях да говоря с дребосъка и да го убедя, че само може да решава с кого ще играе. А на голямото момче бих казала, че те са бибешори, да ги остави да си играят, той да си играе на неговата игра.
Когато племенникът ми беше малък, сестра ми го оставяше на мен да го гледам 2-3 пъти седмично, и понеже сестра ми живее в друг квартал, детето не познаваше деца от моя квартал. И естествено се срамуваше да отиде да се запознае с другите деца, а пък те се надуват и не го викат
Абе типично за 4-5 годишни хлапета.И аз тогава нарочно се заигравах с племенника, и децата заинтригувани от игрите, които измислях, се присламчваха и така Сашко стана за няколко дена част от компанията с дечурлига и вече всеки ден се чуваха детски гласчета от улицата: "Сашко тука ли е?".
Важното е да не ходи по петите им, а да се държи сякаш си му е съвсем добре и сам, тогава децата сами ще го потърсят.
catty m по принцип това 8 годишно е било най - голямото дете и другите по - малки са се присламчвали към него, нищо чудно да се е държало като тартор, то си е било тартор.
Винаги ще има такива деца, и не е задължително да са по - големи, може и малки да са. Аз казвам само, че не е драма, че детето не е искало да играе с твоето.
На моето съм казвала: баткото е голям, не иска да играе с теб, ти не разбираш игрите му.
Виж за забраната на голямото дете към връстника на сина ти, ми не знам какво да кажа, ако беше ми се случило на мен, вероятно щях да говоря с дребосъка и да го убедя, че само може да решава с кого ще играе. А на голямото момче бих казала, че те са бибешори, да ги остави да си играят, той да си играе на неговата игра.
Спунк, дай пример на организиране на обща игра. Някак си на думи е лесно, но в конкретна ситуация не чак толкова.
"Царю честити, колко ти е часа?" и другите и разновидности, "Ораторе-бораторе" /или както се пише/.
Ако ти самата не откриваш подходяща игра, на която биха могли да играят децата, как очакваш 7год. момче да го направи?