Раждане

До 2 часа преди раждането държах да съм със секцио. Отидох да раждам с изтекли води и внимание 7-8см разкритие получено без капка болка. Доктора като ме видя и ми каза "Ти луда ли си, няма да те режа!".  17:00ч прием на документи, 18:00 в предродилна, малко преди 19ч епидурална и 19:15 родих.
Болеше ме зверски за около 15 минути преди епидуралната. След нея всичко беше песен.

Имаме си мини чат от 6-7 бургаски мами и те могат да потвърдят, че съм си чатила във фейса с тях почти до самото раждане. То какво друго да правя? Скукааа хахах 
Родих без нито един шев и разкъсване.

Аз бях изключително ЗА секцио и се чудех защо в 21 век жените се мъчат с естествено и ... имах най-лесното естествено раждане. 
НЯМА НИЩО СТРАШНО!

Аз не спирах да се чудя кой се подлага на секцио по желание... 

И аз  До последно стисках палци нещо в позата на бебето да не се промени и да не ме посъветват за секцио. И умишлено избрах болница, в която процентът на родилите с цезарово сечение е нищожен, на фона на останалите.

Не е вярно за ин витро децата, тук по темите има родили естествено след ин витро, макар и да са малцинство. Освен това искате да ми кажете, че изкуствено раждане е по-добро за бебето от начина, по който природата е нагласила всичко? Най-малкото при естествено раждане бебето решава кога да излезе, а не лекар, назначаващ дата.

Това си го мислех, защото не не ме болеше, но добре е не изчаках, бебето се оказа с лицево предлежание и ме следяха на ехограф, като видяха, че няма да се обърне веднага ме срязаха, ако беше минало в следващия етап нещата щяха да са много лоши и за мен, и за бебето.
Така че не ви съветвам да седите до последно вкъщи.

При ин-витро бременностите често не се налага наистина секцио, просто бебетата са дълго чакани, а операцията е бърза. 15 минути и бебето е извадено и няма дълго чакане, през което време нещо може да се обърка.А  по време на секцио също има големи рискове, но това лекарите не го казват.
Естественото раждане е добро за майката и бебето, защото е естествено. Бебето също има време да се подготви, преминава през родовия канал и получава бактерии от майка си, които го подготвят за нестерилната околна среда.Всеки един инстинкт е в готовност, когато всичко е минало нормално и без кой знае каква намеса. След 15-20 минути то вече е готово да суче, може само да си намери зърното.
При секцио е захранено с АМ , вместо с коластрата, която има роля в това да образува защитен "филм" по стените на червата. Обърква му се и сукателната способност.
Естественото е винаги добро и логично. Често и нормалните раждания, обаче, не са съвсем естествени, заради намесата на лекарите и се превръщат в много травмиращи преживявания.
Но при секцио просто няма и една милимунда шанс да преживеете нещо "естествено".

Ето, признавам, така исках. От страх, от прочетено, от чуто...Глупости на търкалета. Докато не се изпитат и двете няма как да се вземе информирано решение. 
Вече съм с опит и не бих избрала секцио по желание. 2 часа след раждането се изкъпах сама, ползвах ВЦ сама, хапнах, вода пих, бебока гушках непрекъснато ...а ако бях секцио...ужас, не ми се мисли.

Призовавам всички жени, на които им предстои първо раждане, да не четат страхотии из форуми, да не се водят по акъла на много разбиращи приятелки, а да се доверят на лекаря си (като предварително внимателно са го избрали).  Тези, които имат възможност - да си платят избор на екип, все пак няма да раждат всяка седмица, така че... 

Най-голямата полза от нормалното раждане е, че следващите са по-лесни. Щото иначе- раждаш второ и...прибираш се у дома при ситуация, в която я няма почивката като при първото. В тая ситуация е добре да си родила нормално.

Освен това имаш ограничения за времето между ражданията, като има секцио. Няма да може да приключиш набързо, ако искаш.

Аз с всички отивам максимално рано в болницата, шубе ме е да си стоя у дома, без да имам запис на тонове. При нормално раждане и бебето се мъчи, трябва да се знае как и дали го понася. Първият ми се роди доста намачкан- познай дали беше готов да засуква. Беше като след боксов мач, изтощен и спящ.  

Не е така! Нищо общо с истината.

Ами лично от мои познати с инвитро-една не съм чула да се похвали, че е раждала естествено.
И не всички са на преклонна възраст, та да кажеш, че заради това са раждали така.
Даже за една конкретно се сещам-две деца има вече (на около 30 е) и двете са инвитро и са секцио.
Пак казвам-не е заради болката- та все пак минава, ами при детето може да се получат разни проблеми.
Примерно при липса на кислород (асфиксия по време на раждане), всяка минутка е решаваща.
За какво да се правя на героиня, а после детето да тегли?
А относно датата-братовчедка ми изчака да почнат контракциите и отиде при лекаря си за секцио.

Не исках и не искам да преживея нищо естествено, сигурна съм, че има и други такива жени.
Нека не обръщаме темата за или против секциото, хората са различни

А дали бебето ще е при майката зависи от много фактори. Мен бебето ме чакаше в реанимацията, заедно с мъжа ми. После обаче всички, и на естествено родителите, стояха в отделна стая.

Възстановяването също е индивидуално, аз се възстанових по-бързо от жената от моята стая, която имаше уж много леко раждане.

Аз подробно разказах, че в същия ден минах преглед- вагинален, за разкритие, и ехограф. Бях напълно уверена, че всичко е наред. Сигурно съм поела риск, но и сега бих направила същото.

Аз със сигурност не споря на тази тема, защото спор няма-секцио се налага в някои случаи.
Има си все пак научни данни, статистика и природни закони, които все пак не се променят, защото на нас ни се е случило еди какво си.
Мен не ме хвана упойката добре при секцио, но имах много бързо възстановяван еи не ме е заболяло и за 1 секунда след извеждането от операционната. На 15 ден си свалих количката и си вършех всичко. Но не съм представителна извадка и не мога да казвам, че винаги или в повечето случаи е така.

Непредвидените неща стават много бързо. Аз също ходех всеки ден на тонове и ехограф, защото преносвах и уж всичко беше наред буквално часове преди да започне раждането.

Мен изобщо не ме боля.Приеха ме вечерта в 11,родих сутринта в 9.Не са ми слагали упойка,аз категорично отказах система за по-бързо раждане.Така ме бяха наплашили,че очаквах какво ли не,но се оказа,че изобщо не ме боли,само ме стягаше коремът при контракциите.Бях си взела телефона и зарядното и си го бях включила,през интервала от 11 до 7 играх на една игра в телефона,в 7 пристигна моят лекар,каза,че водите ми не са изтекли,пукна мехура с някакъв инструмент,който приличаше на уред на Инквизицията,но не усетих болка.След изтичането на водите започнах да усещам напъни както при позиви за ходене до тоалетната по голяма нужда,но не усещах болка,а когато ми казаха да напъвам дори стягане не усещах.Лекарят ме гледаше удивен и каза,че ме имал за такава лигла,че очаквал да видгна болницата на главата си.Каза и че от 20 години не бил виждал жена,която звук да не издаде и да не се оплаче за нищо по време на раждането.Ши ме без упойка,защото имам медикаментозна алергия и не му се рискуваше.Само последният шев ме заболя,но реших да стисна зъби и нищо не казах.
За сравнение-след раждането преживях две коремни операции,при последната ми премахнаха матката и яйчниците и до ден днешен се чудя как някои жени се подлагат доброволно на секцио,операцията боли в пъти повече,не можеш да ставаш,да се навеждаш,операцията е в пъти по-ужасна от раждането по естествен път.А сега както чувам има епидурална упойка и с нея жената явно не усеща нищо както аз не усещах.След естествено раждане можеш да си ставаш,можеш да се грижиш за бебето,а една моя приятелка след секцио беше толкова зле,че около 20 дни не можеше да става от леглото.Тя роди по желание със секцио,защото колкото и да и говорех,че не боли тя си умираше от страх.