Не бях обичано дете и сега не знам как правилно да бъда обичащ (се) възрастен

[/spoiler]
Лесно е да се каже на човек да се оправя сам. Да, истинска промяна няма да настъпи, ако тя не положи усилия. Обаче може би има нужда да сподели с хора, които са имали сходни преживявания.

Преди години се казваше на някой най-добронамерено: "Добре си, ама ще се оправиш." И всички заедно се смееха.

Сега разбрах от този форум, че се казва "за психолог си". И никой не смее да се посмее..

Нкиой не казва да не пише. Коментираме си.
 Най-важно е казаното от Ева – преди да оправи себе си да не опитва да помага на уязвими хора. И не е вярно, че имало само непрегледани. Тук няма регулация на много професии, но за терапевтична работа по света се искат около 2000 часа лична терапия и не е случайно. Има и психологическо оценяване за много професии, за да не вредят. Та има хора доказано здрави и стабилни психически, пригодни за определени видове занимания.

Харесват ми драмите. Та с 3 изречения каква е темата?

Не съм се замисляла обичам ли се, не се ли обичам и ми е трудно да отговоря. Да речем, че се обичам достатъчно, за да съществувам и функционирам нормално, но не толкова, колкото обичам децата ми, мъжа ми, най-добрата ми приятелка. Хора обичам, но не всякакви. Обичам определени хора. Обичам хора, които имат определени качества. Всички хора не. Не съм майка Тереза и няма да стана.

Пишеш, че не си израснала в семейство, което те е обичало. Според мене си. Баба ти и леля ти са те обичали достатъчно за да те обгрижват и отгледат. Те също са част от твоето семейство. Няма семейство, в което всеки да обича безкрайно всеки друг и всички възрастни роднини да осигуряват всичко материално и емоционално, от което всяко дете в семейството се нуждае. Каквото и да ти бяха дали, все щеше да има нещо, което да не са ти дали, а да ти е било нужно в определен момент.

Майка ти и баща ти са такива, каквито са и други няма да станат. Няма проблем да спреш да ги търсиш и да държиш по-голяма дистанция щом общуването с тях ти носи стрес. На твое място бих обяснила на баща си, че нямам време в момента, но ще му се обадя когато се освободя. Няма да се обадя и като се обади отново ще направя същото, докато не се измори да звъни. Ако пише съобщения, ще отговарям след дни, месец, половин година.

За партньорски връзки си много млада. И аз трудно се привързвам към партньор и затова отбягвах сериозни връзки. В днешно време много жени предпочитаме да сме по-свободни и трудно приемаме обвързване. Това няма общо с проблемно семейство.

Вместо психотерапевт аз бих посещавала езикови курсове, танци, фитнес - дейности, които биха ми помогнали да напредна социално, финансово, кариерно, които повишават популярността ми и нивото на доволство и носят нови умения, контакти, подобряват външността.

Не е нужно да прощаваш на родителите ти. Като не можеш, не можеш. Продължаваш напред без тях. Оцеляла си и без тях, въпреки тях. За какво ти са сега?

Добре е, че осъзнаваш какви хора и ситуации те плашат и ги избягваш. Няма лошо. С времето може да увеличиш диапазона на контакти, но само когато си готова. Не се насилвай за да не се изцеждаш!

Дай си време! Мели, преживяй това, което те мъчи колкото ти е необходимо!

Пишеш, че искаш да заминеш в чужбина. Какви езици знаеш и на какво ниво? Според мене ново място би било добро ново начало, а и трудностите от първите месеци мобилизират и няма да имаш сили и време да мислиш за миналото.

Пожелавам ти да намериш покой, сили да продължиш напред и много успехи, здраве и щастие.

То проблема е, че авторката живее в миналото си.
Все го  мисли явно и цикли.

Има неща,които няма как да се забравят. Всеки си спомня за миналото и спомени.
Това не означава проблем. Все едно да разкажеш интересна история от миналото и да се нарече щета.
Нека се сеща от време на време,не е лошо. Може да си вземе поуки и да превърне в полза. Всеки зацикля понякога,на всеки се случва това. Позволено и е и на нея

Разбира се че е така. Аз ако седна да разкажа косите ще ви се изправят.
Ама трябва ли все за миналото да се мисли?
Ама пък трябва да се живее - сега. Не преди 20 години и какво направил Стоян и Пенка.
Просто казвам, да се замисли.
Отдавна не мисля за някои неща. Ама пък има хора, които ми припомнят, роднини и почвам...

Самосъжалението и вкопчването в нещастието са много уютни. От време на време.
Но част от израстването е човек да осъзнае, че другите хора, пък било то и родители не определят живота и усещанията му. Всеки човек има някакви драми в живота си. Някои по-травмиращи, други не толкова. Въпросът е как се учи от тях и самопознава, как се гради посредством подобни събития.
Да се научи да обича човек себе си е част от съзряването, както и образованост! Много е важно човек да чете, да с еинтересува, да общува, да е с отворени сетива за света и хората.
Ако си отвориш сетивата и ума да видиш красотата на елементарни неща от света като мил жест на чужд човек, песен на птица, да нахраниш и погалиш улично коте, да си поговориш с някой възрастен самотен човек, да се усмихнеш обратно на друг човек, да притвориш очи сутрин и се насладиш на изгрева на слънцето, заровиш пръсти в пясъка, дори и удоволствието от парче шоколад или нещо, което обичаш, само така можеш да с енаучиш да харесваш и себе си. Любовта към себе си започва с любов към заобикалящото те и към другите хора.
Ти звучиш затворена и депресирана. Сякаш се тресеш от страх да се отвориш за живота и всичките му усещания. А те са свързани и с любов, и с омраза, и с изоставяне и с отхвърляне. Всички усещания вървят заедно. При теб има един огромен страх за живот.
Ще го преодолееш, ако успееш да си отвориш ума и сетивата за хората и света около теб.
Как става това?
Няма рецепти. Всеки човек го намира начина за себе си.

Не, не живее в миналото. Заминала е за столицата, учи, работи, има планове да заминава за чужбина. Това не е живот в миналото.

Няма как да не цикли щом това я смущава. По-лошо е да се направи, че тези чувства не съществуват. Нека да цикли, нека да мисли по въпроса, нека да получи мнения от най-различни хора! Ще го преодолее, но е неминуемо да има период от циклене.

Ти си друг човек, от друго поколение и с друга нагласа и силен характер. Радвам се, че не циклиш, упорита си и вървиш само напред, но не всекиму се отдава. 

Според мене на подсъзнателно ниво тя иска отношенията с родителите и да се пооправят, а това ..... няма как да се случи. Трябва сама да го осъзнае, приеме и тогава ще продължи напред без да мисли често за семейните несгоди.

Авторке, много си младичка още,  нямаш достатъчно самоувереност, с времето ще я придобиеш.  Хубаво е да си намериш приятели, не някаква огромна компания, но един човек поне, нямам предвид романтична връзка, да кажем приятелка - нямаш ли някоя съученичка и състудентка, с която да се смеете,  да ходите на театър, кино, екскурзии? Излизай повече, ходи сред природата, вземи си животинка.
Гледай да намериш хубави, позитивни неща, с които да се занимаваш. Да, семейната ти ситуация е била кофти, но не е нещо безкрайно рядко и не е редно да хвърля сянка над  целия ти живот.

Помисли си дали добре ти се отразява да работиш с уязвими хора, от една страна си способна да проявяваш емпатия, но от друга, дали не се въвличате взаимно оше повече.

Невенче, говоря за вътрешния свят.
Аз също съм правила тези неща нейните години, това не значи, че вътрешно случилото се не ми е било в главата.
Било е.

Според мен ако не искаш да простиш на родителите си, няма нужда да го правиш. Аз като бившо дете и вече родител, осъзнавам с пълна сила каква отговорност е да отгледаш дете. Баща ти не е бил прав да абдикира от теб, криейки се зад постъпката на майка ти. Това че единия родител е показал безотговорност, не дава и на другия билет за живот без участието на детето. Аз на твое място бих казала на двамата в очите какво ми е причинила тяхната постъпка и че не желая да са част от живота ми, защото те не са ме допуснали в своя.
Ти не носиш вина, че те не са те избрали. Това е техен пропуск, няма нищо в едно дете, което да провокира да бъде оставено. Възрастните, които взимат това решение са изцяло отговорни.
Приеми миналото, не може да бъде сменено, живей в настоящето. Бих ти препоръчала сфера на работа, която да не те връща в миналите ти травми. За мен работата, която си избрала е несъзнателно да спасиш детето, което си била ти и не те пуска да продължиш. Потърси друга реализация, сред различен типаж хора.

Според мен трябва да гледаш на живота си, като МИСИЯ.
Това, което споделяш не е живот на дете лишен от любов. Две жени са те обичали и обгрижвали. Може да си искала точно майка ти да е, и да си се чувствала отхвърлена и неизбрана /избрала е брат ти/, но на практика си била обичана. Много повече от други деца.

Ранена си обаче достатъчно, за да можеш да разбереш, да достигнеш и да помагаш на децата, с които работиш. Това вероятно е твоята мисия в живота! Трябва да се чувстваш специална - в живота малко хора имат социална, истински значима за другите души, мисия. Образно казано си лечител на ранени души. Дай максимума от себе си и ще бъдеш наградена!

Ти обаче също трябва да се развиваш и имаш значение. Първата стъпка е да разбереш коя си, кои са твоите силни и слаби страни, твоите специални и съкровени кътчета и да се приемеш, харесаш и обикнеш.
Ако те попитам КОЯ СИ?
Какво ще ми отговориш?

Ще ми кажеш името си - това не определя коя е душата в теб!
Ще ми кажеш какво работиш, чия дъщеря и роднина си, чия близка - това не не те определя като човек и душевност!
Кажи ми ТИ коя си?

Например:
- Аз съм една ранена детска душа, която още страда че майка и я е изоставила!
- Аз съм едно дете, което не разбира защо предпочетоха брат му!
- Аз съм чувствително момиче, което се страхувам от баща си, от гнева му, от думите му !  
- Аз имам нужда от одобрение, от зачитане и се чувствам зле при конфронтиране или кавги /задълбай в това/

И така! Моите определения са наслука. Сама трябва да разбереш коя си. Ред по ред да се запишеш и да се запиташ защо си това, от къде идва, харесва ли ти и искаш ли да остане в живота ти. Това обмисляне може да отнеми дни, дори месеци за всяко едно определение. Когато ОСЪЗНАЕШ и решиш искаш или не искаш това в живота си - то веднага или полека лека ще си тръгне.

Разбира се всичко което ти написах е дълъг процес, но почни едно по едно  
Няма да е необходимо да си стигнала до края, когато ще започнеш да се разбираш, харесваш и обичаш. Не е нужно да си идеална - и ще се харесваш точно такава с твоите остри ръбчета и бодилчета. Може да се приемеш и харесваш емоционална и избухлива, или да приемеш че си меланхолична и малко песимистична ... Трябва да приемем това което сме и не постоянно да ровим и подобряваме себе си. Това с позитивното и промените за мен са пълни глупости! Съжалявам ако има фенове!

Относно дали да простиш на родителите си - не виждам защо да го правиш. Има друга точка на баланс - просто за себе си да вземеш решение, че това не е било правилно и справедливо. Че те са били родители и не са си изпълнили ролята, с която са те наранили. Не са постъпили правилно! Но ти нищо не можеш да промениш. Можеш само да оставиш това в миналото и да не позволяваш това да те наранява ежедневно.
Била си обичана от други хора. Обичала си ги и още сте във връзка.
Просто така се е случило. Ти нямаш вина!

Леко претенциозно е и безотговорно човек да се наема със съдбите на други хора. Добре е да си гледа и поддържа собствената градинка чиста, подредена и здрава. Това рефлектира и на отношенията му с другите.