Публикувана: 30 март 2024, 12:25 ч.
Последно мнение: 6 апр. 2024, 16:30 ч.

Не бях обичано дете и сега не знам как правилно да бъда обичащ (се) възрастен

4 072
62
1

# 30 31 март 2024, 14:30 ч.

Мнения: 11 381

Е, колко претенциозно и безотговорно е да си лекар, учител, психолог, социален работник, полицай и мн. други,които имат влияние върху живота и съдбата на много хора?
За някой това е просто работа, за други вътрешна необходимост да помагат, учат, насочват. А за други си е направо тъпо да правиш нещо за друг, освен личното обкръжение.

# 31 31 март 2024, 19:45 ч.

Мнения: 17 407

За да работиш с уязвими групи, жертви и всякакви абнормности, най- първата необходимост е да си решиш собствените проблеми. Не знам кой и как е решил, че това е подходящата за теб работа.
Както и да се чувстваш с тях (разбрана и други лично твои преживявания), още повече си затягаш примката така.

# 32 31 март 2024, 23:13 ч.

Hamburg
Мнения: 2 025

JustAHuman, съветът ми би бил да потърсиш втори специалист, ако с досегашния не работиш добре и не усещаш напредък. Разбирам чувството ти на емпатия и желанието да помагаш на други хора, но според мен фокусът в момента трябва да бъде върху теб и твоя прогрес.

Не съм специалист, но като чета поста ми се струва, че имаш негативен вътрешен диалог със себе си (подценяваш се, не си даваш достатъчно кредит за самоосъзнаването, активните действия да потърсиш терапевтична помощ, склонна си към цинизъм, който е зле адаптивен негативен механизъм за (не-)справяне) и е нещо, върху което трябва да работиш активно с психолог/ психиатър. Ако искаш погледни съветите на Kristin Neff, психолог-специалист в областта на self-compassion и ментална устойчивост, може евентуално да са ти в помощ като self-help.

Последна редакция: пн, 01 апр 2024, 04:22 от Bizzie

# 33 1 апр. 2024, 08:29 ч.

Мнения: 1 554

Цитат на: JustAHuman в сб, 30 мар 2024, 12:25

Вие обичате ли себе си? Обичате ли хората? Това култивира ли се, или човек се ражда с този дар?

Дали се ражда човек с този "дар" не знам, но за мен думата "култивира се" е неточна. Поне аз не вярвам чак толкова много в усилията. Просто понякога животът те кара да вземеш извънредни мерки, та да не заспиш от скука. Изобщо тези приказки с правилно и грешно обичане са объркващи. Ако обичаш да ходиш за риба, това означава ли, че целия град трябва да хукне след теб на язовира?

# 34 1 апр. 2024, 08:36 ч.

Мнения: 5 264

Цитат на: Bizzie в нд, 31 мар 2024, 23:13

Скрит текст:

Не съм специалист, но като чета поста ми се струва, че имаш негативен вътрешен диалог със себе си (подценяваш се, не си даваш достатъчно кредит за самоосъзнаването, активните действия да потърсиш терапевтична помощ, склонна си към цинизъм, който е зле адаптивен негативен механизъм за (не-)справяне) и е нещо, върху което трябва да работиш активно с психолог/ психиатър.

Съвсем нормално е да се чувства така в нейния случай. Болезнено е и трудно се преодолява, когато едно дете се е почувствало пренебрегнато от майка си. Терапевт може да помогне, но само ако открие правилния за нея.

# 35 1 апр. 2024, 15:39 ч.

Мнения: 19 976

Цитат на: the Дорис в нд, 31 мар 2024, 14:30

Тези хора не влияят на съдбите на хората. Те са професионалисти. Психолог до полицай или лекар – няма нищо общо. Но и психолог не влия на съдбата, а помага сам да стигнеш до собствено осъзнаване. Нейните мераци да е постоянно с хора с тежка съдба са силно нездравословни и не виждам как би повлияла добре, както на себе си, така и на тях. Да си се депресират един друг и да им е добре така освен.

# 36 1 апр. 2024, 15:54 ч.

Мнения: 5 264

Цитат на: BasilA в пн, 01 апр 2024, 15:39

Скрит текст:

Цитат на: the Дорис в нд, 31 мар 2024, 14:30

Да си се депресират един друг и да им е добре така освен.

Не знаем какъв е конкретният случай, но по принцип има и такива хора - не търсят реално решение на проблема, а сякаш им доставя някакво удоволствие да говорят за него, да се оплакват, да търсят и намират съчувствие... Не твърдя, че е правилно или здравословно, но е възможно.

# 37 1 апр. 2024, 16:07 ч.

Мнения: 11 381

Цитат на: BasilA в пн, 01 апр 2024, 15:39

Цитат на: the Дорис в нд, 31 мар 2024, 14:30

Аз го разбирам, като това да и е професията.

"Работя с уязвими групи, включително с деца, които са били жертви на още по-жестоки житейски ситуации..."

Не мога да се съглася, че тези хора не влияят на живота на хората и то доста съдбоносно....

# 38 1 апр. 2024, 16:17 ч.

Мнения: 21 511

Точно понеже влияят трабва да са устойчиви психически, за някои от гореизброените професии даже има и психотестове.

За работа с тежко травмирано дете едва ли търсят също толкова травмиран човек, по-скоро е недостатък да си търси реализация в тази схфера. Като доброволец, или за благотворителност да, но за професия не знам.

# 39 2 апр. 2024, 04:19 ч.

Hamburg
Мнения: 2 025

Цитат на: bell_87 в пн, 01 апр 2024, 08:36

Цитат на: Bizzie в нд, 31 мар 2024, 23:13

Скрит текст:

Именно затова трябва да продължи с терапията с друг специалист. Когато самооценката й се подобри или по-скоро, когато погледне реално на себе си и своите качества (извън ролята на изоставеното дете), ще се подобри и социалната й тревожност при общуването с хора.

Относно връзките, проявява avoidance и цинизъм. Не я познавам, но предполагам, че бидейки самата тя емоционално недостъпна, си е избирала и подобни мъже досега за партньори, често се случва, избира познатото. Пък и мъжете на 22 са си в по-голямата част дечковци, които яко ги тресе хормончето, няма особена емоционална зрялост у тях, така че чак повод за цинизъм по отношение на връзките да има при авторката - не знам!

# 40 2 апр. 2024, 06:23 ч.

Мнения: 5 264

Не знаем какви отношения с какви партньори е имала. Може да не е било с връстници. Може и изобщо да не е имала връзка точно защото е скептично настроена. Нека тя да изясни.

# 41 2 апр. 2024, 09:42 ч.

Hamburg
Мнения: 2 025

Не знаем, но е вероятно да е някакъв тип trauma bond. Психиатър ми е обяснявал (не като пациент), че тези нездравословни връзки понякога бива повтаряни и повтаряни, не защото хората са глупави и не се учат от грешките си, а защото искат чрез новата връзка да поправят грешки от старата.

# 42 2 апр. 2024, 11:06 ч.

Мнения: 11 381

А аз пък не виждам кой знае каква драма в съдбата на авторката. Камо ли пък тежко травмирана. Животът се СЛУЧВА и е нормално да не е низ от люшкане и обич.

Ако чакате изброените професии да се заемат от устойчиви, психически стабилни хора - ще имате да чакате. Психо тест има в полицията и е заради носенето на оръжие. овечето психолози са всичко друго, но не и психически стабилни Simple Smile

/последното е лично мнение и не визирам никого/

Слагам и фактора, че авторката е на 24, което за мен си е период от човешкото съзряване, дето все още си мислиш, че си жертва и това или онова те е белязало и наранило и как трябва да го излекуваш с книги, психолози и споделяне... . После порастваш и разбираш, че живота е твоята нива - каквато ти се е паднала, такава. Трябва да хванеш мотиката и да копаш, не да разбираш ама ЗАЩО има камъни и тръни. Ами нива е - има!