Не бях обичано дете и сега не знам как правилно да бъда обичащ (се) възрастен

Авторке, просто потърси психологическа помощ. Имаш нужда от правилния човек за теб. Не мисли, че ще го откриеш от първия път. Просто няма гаранция на какъв ще попаднеш. Когато намериш своя терапевт ще го усетиш и ще разбереш.

Аз съм с малко по-различна съдба, но определено не съм любимото дете на родителите ми. Едното дете все беше тикано, бутано и обгрижвано, другото .. на кучетата. Ми много зле повлия отношението им. С брат ми не комуникирам, с майка ми е много трудно също.
Изпадах в ужасни дупки, чувството е все едно си без корен, все едно не заслужаваш никой да те обича и се чудиш какво не ми достигна, че да ме обичат колкото другото им дете. Какво ми беше, че не ме искаха толкова?
Това е много болезнено. Който не го е преживял, просто не знае.

Но пък човек трябва да работи върху себе си. Всеки има някакви травми и проблеми. Не може цял живот на тая кълка да лежим. Ако имаш воля, ще се справиш.

Авторке, няма нужда да прощаваш на родителите си и да забравиш, щом за теб те са провал.
Според мен изпадаш в някакъв когнитивен дисонанс - усещаш някакъв натиск, че трябва да простиш, а ти не можеш, мразиш ги и изпитваш вина затова, че ги мразиш.
Не е нужно да си всеопрощаваща, за да се заобичаш и да обичаш друг. Аз мога силно да обичам един и силно да мразя друг.
Даже първата стъпка към себеобичането според мен е да намразиш тормозителите в живота си и всеки, който е заплаха за твоето самочувстие, психично здраве и щастие да ти бъде враг номер едно, ако ще да е родител.

Обичам себе си, да. И винаги е било така. Не знам дали това се култивира или човек така се ражда. Мисля, че е от отношението на другите в ранното детство - ако видиш, че те обичат, си мислиш за себе си, че заслужаваш.
Ти си била отхвърлена от родителите си и може би тогава да си си мислела, че не заслужаваш да бъдеш обичана, ето, брат ти е заслужавал.
За това, което помоли да не обсъждаме, няма да обсъждам. Но баба ти не беше ли добра с теб? Не се ли почувства обичана и заслужаваща обич?

Не знам какво значи да простиш на родителите, не съм много наясно какво представлява прошката. Който те е изоставил, те е изоставил, как да простиш? Който е упражнявал насилие, го е упражнявал, какво, да си представиш, че те е обичал ли? Ами не е, иначе щеше да го покаже. Тези хора са ти навредили, да са живи и здрави и да не те занимават със себе си - това мисля. Баща ти не знам какво иска от теб и защо се опитва да контактувате, след като не е бил на мястото си като баща, когато ти си имала нужда, вместо това те е плашил и травмирал. Такива хора не се променят. Защо те търси според теб?

Защо пишеш, че чувстваш вина към родителите? Моля те да обясниш това.

За да си толкова несигурна в себе си, колкото се описваш, явно че нямаш самочувствие. А заслужаваш да имаш. Помисли си и ще видиш, че си стойностен човек, и способен на обич. Ти я показваш към други хора, има го в поста ти. Просто не си срещнала правилния човек, с когото да се почувстваш сигурна и спокойна.

Според мен (без да съм специалист) в момента се държиш като човек, жертва на насилие. Не знам дали човек може да преодолее сам това. Може би е по-добре да потърсиш все пак още един специалист - психотерапевт, който да може да работи с хора, жертви на насилие.