Последните дни бяхме на една хижа, където имаше голяма компания възрастни с 4 деца. Синът ми беше видимо зарадван, отиде при тях, но те много скоро го изолираха. Децата бяха 3 момичета на 3 г., 5-6 г. и 7 г. и едно момче на 7-8 г. (това според мен, разбира се). Тартор на изолацията беше момчето, което видимо недоволстваше спрямо сина ми, ако той му кажеше нещо, го поглеждаше сърдито и недоволно, но ако ние с мъжа ми бяхме близо, не казваше нищо, а иначе го чух няколко пъти да казва, че няма да си играят с него, хвърляли му количките и списанието . Синът ми много се разстройваше, плачеше, че не искат да си играя с него, че му били приятели... Въпреки всичко ходи да ги черпи с бонбони. Знам, че детето ми е прилепчиво, т.е. като си хареса някой и все гледа да е около него, но не виждам и нещо странно да е до другите деца и да гледа голямото дете да играе на някаква електронна игра, което даже и това не му даваше, въртеше се, за да не вижда, качваше си краката на фотьойла, за да не седне до него... Естествено, с най-малкото дете се разбираха без проблем, докато не се появеше тартора и не даваше на сина ми да си играят.
Много дълго стана, но... Всъщност не знаех какво да обясня на сина ми. Казах му да не им обръща внимание и той, но той искал при децата... Играхме с баща му с него, за да не е сам... Но той толкова искаше детска компания. Стана ми ужасно жал за него, не знаех какво да му кажа, какво да направя, как да му обясня поведението на другите деца... Той не можеше да разбере защо не искат да си играя с него.
Та, въпросът ми е - какво обяснявате вие в такива ситуации, как реагирате? Изобщо всякакви съвети, примери, та дори и литература за четене ще са ми от полза.